- Мина ли време на екзотичните специалности, за които липсата на реализация беше почти като предизвестена смърт? Но звучаха доста примамливо, може би за собственици на малки фирми, които искаха да звучат грандиозно или пък за хора с пари, нямайки какво да правят.
- Тук сме имали много дискусии с колеги, включително и в неформален кръг на тема какъв е смисъла на висшето образование. Висшето образование повишава качеството на нацията. Повечето хора с висше образование правят по-качествен човешки материал. В крайна сметка, това е една голяма дискусия – доколко висшето образование подготвя тясно скроени специалисти, които могат да работят на определено работно място или подготвя хора с по-богата обща култура, с по-добър потенциал за развитие като цяло. На тази база имаме различни модели, които работят с света. Американският модел почива на принципа „liberal arts” – учене на кой, каквото иска да инвестира в обучението си и да се чуства щастлив като човек, докато нашият модел е по-скоро свързан с това, че висшето образование подготвя малко по-високо квалифицирани тесни специалисти. Честно казано, моето лично виждане като човек и преподавател е, че ние трябва да подготвяме широко скроени личности, които могат да се доусъвършенстват и напаснат на работното си място. Подготовката на тесни специалисти е прекалено тясно нещо. Това изисква много добра възможност някой да планира на държавно равнище колко специалисти ще ни трябват. Сега всеки казва защо даваме за икономика, а не даваме за инженерни науки, защото в момента търсенето е такова.
Кой ще каже какво ще бъде след 10 години? А ние сме инерционна система. Ако ние сега започнем да произвеждаме ударно специалисти, защото на някой в момента му трябват. Какво правим след 10 години? Така, че нещата не би трябвало да се разглеждат толкова едностранчиво, както е в момента при нас. Икономистите и хуманитарите са ненужни защото няма работни места за тях, а пък в същото време инженерните кадри са по-търсени, защото има работни места, а няма обучаеми. И тук споделям нещо, за което някои от колегите от другите висши училища може да не ме долюбват много, но в крайна сметка ние нямаме инженерни кадри, не защото няма места, а защото няма желаещи. Младите хора не искат да правят това, не искат да учат и работят това. Дали са прави или не, аз не знам. И ако ние дадем възможност да има повече бройки в инженерните специалности, няма гаранция, че те ще бъдат заети. Така, че проблемът е доста по-сложен от това, някой, било то министерство или друг орган да казва насам отиват едни хора, натам отиват други. Това го гледахме до 89-та година и сменихме модела. Може би не трябва да се отива в крайности.
- - С риск да влезем в лек спор, смятам, че тези 25 години нямаше никакъв модел. И се оказа, че дори до 89-та година сякаш сме били малко по- читави като посока на развитие, отколкото липсата на каквато и да е посока през последните години?
- Има и такива виждания. Обективната истина я няма. Има и положителни стъпки през последните 25 години,но има и неща, за които си спомням с умиление от моите студентски години – пълните аудитории, връзката на завършването със стаж във фирма и договор за работа там. Това бяха неща, които тогава ги разглеждахме като закрепостяване, но всъщност това беше гарантирано работно място. Сега всеки би искал такова нещо. Така, че онези неща, не всички бяха лоши, но пък сега имаме много по-голяма свобода за преподаване и изследвания. Истината е някъде по средата.
- Вие сте маркетолог и се предполага, че това ще ви бъде в плюс като ректор, за да може да покажете едно ново лице на Академята, вероятно. Това ви задължава по особен начин….
- Изкушавам се да си мисля, че е така и правя асоциация с предното ръководство. Последните 8 години човекът, който управляваше училището беше финансист. Той разглеждаше училището, както финансистите разглеждат фиска – от едната страна влизат пари, от другата страна излизат пари и нашата задача е да управляваме процеса на разпределения на финансовия ресурс между наши хора и хора, които са близки на управлението. Аз се занимавам с маркетинг през цялата си преподавателска и консултантска кариера и знам, че ние трябва да правим, това което иска пазара.
Клиентите са тези, които знаят най-добре какво искат и ние трябва да си настроим работата спрямо това, което те очакват. На тази база смятам, че бих могъл по-пазарно да виждам нещата и на тази база да разсъждаваме основно върху качеството на продукта, върху удовлетвореността на клиента, било той студент или работодател, за да бъдем доволни. Аз много пъти го споменавам това нещо и в рамките на кампанията си, и в разговори с колеги – удовлетвореността на клиента е функция на очакванията. Ние трябва да изграждаме правилните очаквания, за да можем да направим така, че тези които ползват нашия продукт да останат доволни. Да се хвалим излишно, че сме най-добрите, при положение, че не сме няма смисъл. Нека бъдем рационални, да се опитаме да правим нещата, такива каквито ги иска пазара. Убеден съм, че това ще доведе до връщане на Стопанска Академия там където и е мястото – сред трите най-добри икономически училища в България.
- - Един деликатен въпрос. Знаем, че във времето се образуваха разслоения сред академичния състав. Как смятате, че ще можете да го преодолеете?
- Аз съм убеден, че разделяне в академичната общност обективно не съществува. Ние тук имаме един и същи ценности и цели. Тук сме за да правим научни изследвания и да обучаваме студенти. Това, че през последните 8 години, особено последните 4 години, някой се опитваше съзнателно да ни разделя, това ще бъде преодоляно много лесно. Аз съм екипен играч, свикнал да работя в екип. Занимавам се с височинен туризъм, там се върви в свръзка. Всеки е отговорен за това, което се случва с групата. И когато имаме човек на чело, който дава правилната посока и дава възможност на хората да работят, да дадат най-доброто от себе си, те ще се отблагодарят с това. Така, че аз разчитам на това, че ще дам на хората посока,в която да вървят. Аз казах на колегите и на общото събрание.
За мен на 16 февруари страницата се затваря. Ние затваряме страницата от миналото на Стопанска Академия за последните 8 години. Всичко вече е минало. От тук насетне ние работим за една обща кауза. И тази обща кауза е връщане на Стопанска Академия там, където и е мястото. Аз съм сигурен, че всеки ще работи. Разбира се, винаги има някой, който работи по-малко, но всеки, който работи ще получи подкрепа.
- - Доколкото си спомням, поне преди няколко години, бюджета на Академията беше 17 млн. лв., а на Община Свищов – 20 млн. лв. Вие управлявате доста сериозен бюджет. До каква степен Вие смятате, че бюджета трябва да бъде коригиран за по-доброто използване на този ресурс?
- Този бюджет има 2 страни – приходи и разходи. Това, което аз ще се опитам да направя с моя екип е да разнообразим източниците на приходите. До момента основният източник на приходи бе броя на обучаваните студенти. Ще се опитаме да намерим други източници на приходи, свързани с обслужване на практиката, работа по проекти, за да може да увеличаваме този бюджет, защото той в частта му приходи от субсидия ще намалява, тъй като обективно броят на студентите ще намалява. Ние трябва по някакъв начин да компенсираме разликата, тъй като разходите са ни константни. Ние имаме доста голям преподавателски състав.
- Колко души е преподавателския състав?
- Около 220-230 човека, ще ви излъжа, са ни преподавателския състав, а около 550 човека е общия състав. Това са доста хора, които разчитат на регулярно получаване на заплатите. Аз гарантирам, че те ще ги получават. Няма да се налага да освобождаваме хора. Знам че много от хората това ги притеснява и е напълно нормално. В рамките на 1-2 години, през които ще се прави трансформирането, ще се променя философията, ще се запази бройката на общия състав. Няма да има някакви драматични промени. Вярвам, че ще успеем да запазим текущото ниво на трудовото възнаграждение. Ще се промени схемата на получаване на доходи.
В момента малко хора знаят, че една доста голяма част от доходите, главно хората от преподавателския състав, е по линията на плащане извън основното трудово възнаграждение, казано на по-популярен език – плащане извън заплатата. Било то от магистърско, било то участие в комисии, или участие в някакви странични неща. Хората се бяха научили, че за всяко нещо извън влизането в аудиторията трябва да получават допълнително възнаграждение извън заплатата, което позволяваше на бившите управленци много добре да разпределят потоците, да дават на нашите и да вземат от другите. Това нещо ще бъде прекратено и ще освободи един доста сериозен финансов ресурс, който до сега се потребяваше от една доста ограничена група от хора – може би 10% процента от преподавателския персонал получаваше този голям пай. Когато това нещо се промени ще освободи ресурс, който преди отиваше в малко хора и ще позволи гарантиране възнагражденията на целия персонал – преподаватели, служители и т.н. Така че аз не се притеснявам за парите за възнаграждение.
Това, което не казвам, че ме притеснява, но ще продължавам да мисля е, как да финансираме по-добре другата дейност на училището – научните изследвания, участие в научни форуми, обмена на студенти и преподаватели. Това са скъпо струващи удоволствия. Участието в една международна конференция може да коства суми от порядъка на 1000-2000 лв., но ако това нещо ще доведе до един добър резултат, до разпознаваемост на конкретния преподавател и на висшето ни училище в чужбина, ние трябва да даваме пари за тези неща. Те са важните неща и те ще изискват финансов ресурс. Усилията ни трябва да бъдат насочени към осигуряване точно на този ресурс.
- Има ли почва дуалното обучение в Стопанска Академия?
- В това отношение ние ще се придържаме в рамките на това, което ни диктува Закона за висшето образование, който има строги регламенти, които казват колко трябва да бъде ангажираността в рамките на присъственото обучение, колко извън аудиторни ангажименти, до колко можем да използваме по-активно стажове, практики в рамките на учебния процес. Тук имаме няколко рамки, които ни налага закона. Ще се опитаме да наблегнем върху тази част от обучението, която дава практическите умения за прилагане на наученото. Но пак казвам ние сме държавно висше училище и сме много ограничени в това отношение
- И да обобщим какво да очакват студентите, които ще кандидатстват? Какво ще им даде Стопанска Академия освен диплома?
- Първото, което ние даваме и никой друг в България не го предлага, ние сме единственото академично средище. Един град, който е чисто академичен. Практиката в света е на академичните градове. Тези, които са малки и които живеят с висшето училище, което е там. Свищов е един кампус и студентите ще живеят в една уникална атмосфера.
- Колко са студентите в момента?
- По сегашни данни са в рамките на около 10000, в това число задочници, бакалаври, магистри. Постоянно пребиваващите са около 4000 човека. Ние искаме на тези хора да им дадем няколко неща.
Първото нещо – качествено обучение. Аз съм сигурен, че ние можем да им го осигурим на базата на много добре прецизирани специалности с много добре обмислени учебни планове, които ще подлежат на постоянна актуализация, квалифицирани преподаватели, възможности за участие в международен обмен. Втората страна е да оказваме много по-активна подкрепа на нашите студени за повишаване на професионалните им умения в рамките на обучението. Лансираме системата за персонално кариерно консултиране, ще осигуряваме възможности за стажове по време на следването, ще осигуряваме възможности за работа в звената на Стопанска Академия.
Искам да подчертая, за мен много важно е да имаме една група от около 600-700 за всяка учебна година реални редовни студенти, които да стоят тук, да бъдат в аудиториите и да са отдадени изцяло на инвестиране в бъдещето им.
Другата група студенти, които по една или друга причина разглеждат образованието си като добавка към професионалното си развитие, т.е. те работят понастоящем. За тях ние ще предлагаме на този етап задочна форма през тази година, а догодина ще я трансформираме в дистанционна със засилен присъствен компонент, за да можем да отговорим на другите изисквания на пазара. Третото нещо, което искаме да предложим, главно на редовните студенти, е най-добри битови условия за студенти. Имаме изцяло реновирани общежития, които ни позволяват да осигурим стая, легло в много добри условия на абсолютно всички редовни студенти. Имаме много добра материална база, много добър спортен комплекс.
Обмисляме от тази година за добрите студенти да предлагаме обучение в комплект със социален пакет – ползване на общежития, покриване на част от разходите за консумативи, безплатно ползване на спортната база. Много екстри, които да ги накарат да стоят в Свищов, не за да облагородяват средата или да пълнят заведенията, но и да участват активно в учебния процес. Аз съм убеден, че един млад човек, който разглежда висшето образование като инвестиция ще оцени това, което предлагаме – много добре организирано редовно обучение, активна въвлеченост в учебния процес и възможност през тези четири години да трупат професионален опит, за което ние ще им оказваме нужното съдействие.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай