Доц. Марчевски е възпитаник на Свищовската академия и преподавател по маркетинг в нея от 1991 г. насам.
Новоизраният ректор се кандидатира за длъжността още през април миналата година, когато изтече вторият мандат на бившия ректор на академията проф. Величко Адамов. Тогава обаче преподавателят по маркетинг реши да се оттегли от надпреварата, заради задкулисни игри на опоненти,
- Един млад ректор с „младо“ желание за управленчески път. Как се стигна до това решение?
- Аз неколкократно съм споменавал, че да бъда ректор не ми е детска мечта. Сега, от дистанцията на седмицата, която мина, си мисля, че може би това ми помогна да бъда избран. Защото хората, които разглеждаха качването на ректорския стол като някакво задължение, прекалено много бяха въвлечени в процеса, дадоха всичко от себе си и направиха много неща, но те пък като че ли им попречиха за постигането на целта, т.е. голямата им амбиция им попречи.
Докато при мен това беше един нормален завършек на битката, която сме започнали отдавна. Нещо, което ме мотивира да се захвана с подобна амбиция, бяха събитията, които се случваха в академията през последните 8 години, и особено последните 4 години. Не крия, че през първия мандат на проф. Адамов аз бях декан на един от факултет. Тогава за първи път усетих, че имаме сериозни различия от гледна точка на визията какво представлява висшето училище и как трябва да бъде управлявано.
Не случайно не бях от любимците на проф. Адамов, тогава доцент все още. Закономерният резултат беше, че аз през втория мандат не бях декан, въпреки че смея да твърдя, че хората във факултета ме харесваха. Но се оказа, че в един щастлив момент на изборите излезе кандидат,с който събрахме равен брой гласове. Някои от ръководството дойде и каза: „Ами след като са равен брой гласове, няма да направим второ гласуване, просто ще отпаднат и двамата кандидати.” Което не беше много коректно от юридическа гледна точка, но може би е било за добро. Още от есента започнах първите стъпки да се боря, с това което се случва. Не знам дали широката общественост си спомня, но веднага след избирането на проф. Адамов за втория му мандат избухна скандала с така наречените фалшиви дипломи.
Той се титулуваше професор без да е произведен такъв по силата на закона израстване на академичния състав. Това доведе до необходимост от подмяна на много дипломи. В този мини –скандал, който се зароди, аз бях един от хората, макар и на заден план., които работеха по линията на това държавата да помогне да се прекрати тази практика, която започваше вече да набира сила. По една или друга причина, с помощта хора извън училището и за съжаление хора вътре в училището, това не се случи. Но това не ме отказа от желанието ми да продължавам, макар и не толкова явно, да работя за смяната на модела.
- - Смяната на модела е красив израз. Какво се крие зад него? Предполагам, че Стопанска академия като част от цялата ни обществена система боледува. Всеки трябва да извърви своя път, за да възстанови и развие в правилната посока онова, което е. Академията е едно наистина голяма име не само в региона, но и в национален мащаб, което за съжаление с тези скандали беше омаскарено. Как виждате Вие това да се възвърне и то в обозримо бъдеще?
- Моята идея е, че висшето училище е нещо по-различно от бизнес организация. Схемата на финансиране изцяло на образованието в България прави така, че ние искаме или не искаме се превръщаме в една бизнес организация, която се бори за клиенти. Ние се опитваме да привличаме ученици от средното образование с ясното съзнание, че всъщност ние сме зависими от тяхната бройка, защото в края на краищата заплатите се плащат по този начин, нямаме други възможности. От това нещо за момента не може да се избяга. Но това, което аз смятам, че трябва да бъде правено различно е какво правим с хората, след като ги приемем за студенти.
Дълги години, смея да твърдя, особено последните 8 години, те бяха една ходеща касичка – пристигат, внасят таксите и след това ние не се грижим много за тях. Резултатите от тази политика са видими. Ако погледнете рейтинговата система на висшите училища и системата за оценка на резултатите от дейността на висшите училища по министерско постановление 359 от миналата година, ние сме много уязвими в две направления – разпознаваемост на научната ни продукция и реализация на студентите, които обучаваме. Тъй като последните години вземахме студенти „на килограм”, логичното беше тези студенти след това да имат проблеми да си намират работа.
И когато те не си намират работа, оценката, която ние получаваме от държавата и от обществото е негативна. Това, което аз ще се опитам да направя през следващите 4 години е да произвеждаме добър резултат на изхода и да запушим една дупка, която съществува при нас и смея да твърдя, че тя е проблем и за други държавни висши училища – да работим със студентите, докато те се обучават при нас, не само по линията на обучение, но и по линията за подпомагане на кариерно развитие – кариерно консултиране, възможност за намиране на стажове, докато учат, сключване на договори с работодатели за наемане на наши завършващи студенти, възможност да работят на няколко часа в звена на висшето училище, т.е това, което ще им помогне след това да бъдат оценявани по-добре оценявани на пазара на труда. Вярвам, че ако това нещо го направим процентът на нашите завършващи студенти, които си намират добре платена работа по специалността ще се увеличи. Това ще е добре за висшето училище, защото философията на финансиране ще се промени. Все повече ще бъдем финансирани не на база брой студенти, а на реализацията на тези студенти. Мисля, че това ще се постигне точно по този начин. Не като се фокусираме върху входа, а като се фокусираме върху изхода.
- - Наред с всичките тези местни и държавни процеси и промени, имам предвид тенденцията за намаляване на раждаемостта и броя на завършващите – 53 висши учебни заведения, не са ли прекалено много?
- Много са.
- То е безспорно, но не може ли академичното ръководство на всички ВУЗ-ове да се обедини и на база рейтинговата система да се вземе решение, и в някакъв момент, тези които са на опашката да изпадат. Защото все пак аз мисля, че наука трябва да се продава, а не да се развива социална дейност.
- Факт е. Но пък, ако погледнем нещата от друга гледна точка, ние не можем да искаме от колегите от други висши училища да се откажат от бизнеса си. Всеки е заинтересован на този образователен пазар. Аз мисля, че логиката трябва да бъде друга. Ние не можем с административни инструменти да им забраним. В крайна сметка те имат акредитация и могат да го правят. Работещият модел би бил, ако ние успеем да станем достатъчно по-добри от тях и на база на новата схема за финансиране да стане така, че парите естествено да идват при нас и при тези училища, които са с по-добри резултати и по естествен път по-слабите да отпаднат от пазара. Това е нормалното пазарно поведение. Всеки опит с административни мерки да отстраним някого от пазара ще доведе до изкривяване на ситуацията и тогава се намесва възможността за субективно решаване. Кой е този, който ще реши, че висше училище Х трябва да отпадне от пазара или висше училище У трябва да получава повече от останалите.
Ако имаме обективни критерии, каквито вече се лансират и използват. Промяната в схемата на финансиране – до сега всичко се финансираше на база бройка, без никакви коригиращи коефициенти. Тази година имаме коригиращи коефициенти, отчитащи резултати. Сега е повода и да споделя, ще имам среща по този въпрос и в Министерството в най-скоро време, аз не съм съгласен, с коефициента, който сме получили. Тъй като Наредбата, която излезе миналата година, по силата на която се определя този коригиращ коефициент почива на обективни критерии.
Ние си направихме разчета в рамките на висшето училище. И по нашите разчети коригиращия коефициент трябва да бъде над 1, на база на обективните измерители, които са поставени. А той е 1 за професионалното направление икономика. По наши сметки трябва да бъде 1.06, не много голяма разлика, но позволява да се разграничим от останалите, тези които са назад, които имат оценка под 1. Аз бях изненадан, когато видях официално публикуваните на сайта на МОН коефициенти за отделните висши училища по професионални направления. За нас икономиката, което ни е силното направление, беше с коефициент 1. За мен тук има някакъв проблем, дали е изчислителен, дали е нещо друго. Аз ще имам разговори с Министерството да го оправим. Та да се върна по темата. Това е механизмът. Добрите да работят по-добре и да получават по-голямата част от парите, а тези, които работят по-зле или да се опитат да ги настигат, или да решат да се занимават с нещо друго.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай