Петък, 1 Ноември 2024

Георги Апостолов: Развитието на социалните мрежи породи нездрав интерес към селфита

Георги Апостолов: Развитието на социалните мрежи породи нездрав интерес към селфита
Публикация   26 Фев, 2016   /     Лилия Гюрова   /     791

Провокативните снимки и видеоклипове създават фалшиво усещане за популярност

- Г-н Апостолов, селфи манията по света, включително и у нас, все повече се разпространява, но очевидно крие и опасности. Наскоро у нас имаше случай с 14-годишно момче със сериозни изгаряния след опасно селфи върху влак. Подценява ли се този риск и дали само от децата, или и възрастните често не си даваме сметка за това?

- Да, за съжаление бурното развитие на социалните мрежи породи и един нездрав интерес към създаване на селфита. Което за тийнейджърите е търсене на популярност и признание чрез оригинални и интересни снимки или видеоклипове. Но възрастните също не са застраховани, има редица случаи на загинали хора при опит за правене на рискови селфита. Не са единични случаите, но най-масово са засегнати тийнейджърите. И това е поради естествената психология, която децата на тази възраст имат – да търсят много активно одобрение, популярност, признание, което понякога ги тласка към много рискови изпълнения. А те всъщност не са най-страшното и опасното. Разбира се, те са най-рискованите, но все пак малък процент си позволяват да правят чак толкова екстремни неща. Затова пък постоянно нараства процентът на тийнейджъри, които със същата цел, но малко по-безопасно според тях, си правят провокативни селфита. Говорим за полуголи и голи снимки и видеоклипове, чиято цел е добиване на фалшива популярност. И, от друга страна, ги поставят в огромен риск, тъй като подобно съдържание веднага привлича интереса на педофилите. Понякога директно подобни снимки и видеоклипове се появяват в сайтове за детска порнография.

- Т.е. границата между забавление и риск за всички нас вече се размива?

- Интернет на практика доведе до един не много благоприятен резултат, а именно, че хората са затрупани с всякакъв вид информация – визуална и текстова. Всичко това ги обърква и съответно, ако търсиш признание и искаш да изпъкнеш, естествено ще се опиташ да направиш нещо, което е извън рамките на нормалното, на стандартното.

- Това ли е причината – че сме готови на всичко за 15-те си минути слава, която вече е достъпна практически за всеки, който е доволен, като получи достатъчно лайкове за деня?

- Да, така е. Впрочем това не винаги е лошо. Вече има достатъчно примери на млади хора, които станаха много популярни през създаване на видеоклипове или видеоблогове, т.нар. влогъри. Но хората, които успяват, са тези, които имат артистичен, творчески подход към нещата, а не тези, които се занимават с производство на рисково съдържание. Това, което липсва, за да предпазваме децата от подобно поведение, е т.нар. дигитално-медийна грамотност – да могат да бъдат обучавани вече от най-ранна възраст на това какво е информационна среда. Какви са видовете информация, коя е достоверна и коя не е. И оттам да се мине към това, когато аз създавам някакво медийно съдържание, какви са вариантите, кое дава лъжливо усещане, че привличам внимание. Защото провокативните снимки и видеоклипове много бързо се разпространяват и събират много лайкове, но това е абсолютно фалшива популярност. Както показа едно английско изследване, в което на млада жена бяха направени два профила във Фейсбук, като едната профилна снимка беше нормална, другата провокативна, а иначе цялото съдържание на двете страници беше еднакво. След което бяха анкетирани голям брой хора и се оказа, че провокативният профил предизвиква недоверие към човека и подигравателно отношение, въпреки че всички отиват да го видят, лайкват го. Но на тези хора нито бихме им доверили работа, нито бихме се сприятелили с тях.

- Не е ли тревожно, че дори при зрели хора се размива една морална граница за това какво е допустимо и какво не? Като нашумелия случай с делфина, който загина на аржентинския бряг, защото хората го извлякоха от водата, за да си направят селфи с него.

- Един от ефектите на интернет средата е, че именно поради това претоварване с различен тип съдържание и информация хората търсят все повече екстремното. Това е и ефектът на езика, който по принцип властва в интернет, където възрастните хора са не по-малко виновни от тийнейджърите за създаване на текстово съдържание, което е нецензурно, с което се нарушават всякакви етични норми. Т.нар. нетикет – етикетът на мрежата. Това са неща, на които човек трябва да бъде възпитаван от най-ранна възраст и което за съжаление у нас липсва. Ние затова сме предприели и осъществяваме два проекта, насочени към деца в начален курс от 1-ви до 4-ти клас. Като се опитваме да създаваме методики, чрез които с тях може да се работи на тема медийна и виртуална грамотност, срещу езика на омразата, срещу екстремни публикации и съдържания в интернет. За да могат да осъзнаят, че подобни неща излизат извън рамките на моралните и етичните норми.

- Наскоро се наложи да се затвори паметникът на Бузлуджа заради опасни селфита, лекар поиска във всяко училище да има плакати с надпис „не на екстремните селфита” - забраните решение ли са?

- Не. Защото, затваряйки едно място, което става популярно за селфита, се намира друго. Не могат всички опасни места на света да бъдат оградени. Затова отново говорим за обучение и за налагане на обществена нетърпимост към подобни явления. Рискът ще бъде намален, когато хората започнат да осъзнават, че не това ги прави популярни в онлайн общността.

- Неотдавна беше отбелязан Световният ден на интернет безопасност, къде сме ние в момента спрямо другите европейски страни?

- За съжаление от 2010 година насам не е правено общоевропейско изследване. Има изследвания, които засягат по няколко държави. Нашият център в последно време е в изследователски проект с още 18 държави, който проучва употребата на дигиталните технологии и устройства от деца под 8-годишна възраст. Подобни изследвания има и в други държави, но принципът е един – на практика децата на различна възраст и възрастните като че ли навсякъде показват едно и също поведение с малки разлики. Това, което се прави от нашите деца, се прави и от децата в Америка, във Франция, в Япония. В България има няколко специфики извън популярността и употребата на социални мрежи. Например неизвестно защо в България Twitter не придоби такава популярност като в Западна Европа и Северна Америка, основно Фейсбук е социалната мрежа. Но това, което продължава от 2010 година досега, е, че българските деца и тийнейджъри са сред най-активните потребители на интернет в рамките на Европа. Още 2010 година бяхме на второ място след Швеция по часове употреба на интернет, тази тенденция си остава същата. Което невинаги може да се тълкува негативно, защото още тогава нашите деца показаха по-високи от средните умения за самозащита в интернет.

- Да, но не може ли една опасност в мрежата да се замени от друга?

- Ако се опитаме да обобщим, особена промяна няма от появата на интернет досега. Рисковете си остават ,общо взето, едни и същи, както и причината – ниската медийна и дигитална грамотност. Рисковото поведение в интернет е това, което води до повишена възможност от сблъскване с различни видове опасности. И друго, което е типично за всички интернет потребители – слабият интерес към проучване на различните видове за самозащита. Говорим за различните настройки за сигурност, настройките за лични данни, които всички големи и най-употребявани социални мрежи и други сайтове са развили в немалка степен. Но изключително малък процент от потребителите си правят изобщо труда да преценят какви възможности има там. Даже бих казал, че децата в днешно време са по-грамотни в това отношение от своите родители.

- Това ли е причината да се окажем сред най-честите жертви на компютърни вируси в ЕС?

- Причините са няколко. Едната е социално-икономическа и това е ниският стандарт на живот. Съответно това води до много слабо използване на платени версии на антивирусни програми и защити, хората масово използват безплатните версии, които нямат достатъчно функционалности. Второто нещо е, че българският интернет потребител като че ли по някакъв начин приема, че на него това не може да му се случи. И едва когато се случи, започва да се интересува какво да се прави, но понякога е късно. Говорим за вирусите за откуп например, където единственият начин е или човек да прежали цялата информация на компютъра си, или да плати съответен откуп, за да си я върне.

- Какво бихте посъветвали хората, за да извличат от интернет основно ползи и да избегнат максимално неприятни изживявания?

- Първото и най-важно нещо е периодично човек да проверява в Google за опасности и нови вируси, без непременно да търси някаква специализирана информация, за да бъде в крак с най-новите реалности в интернет средата. Второ, когато се ползва даден сайт, особено социална мрежа, да си направи труда да прочете в секцията сигурност какви са му възможностите за настройка на защита на личните данни и сигурността. Това са елементарни неща, те вече са направени достатъчно прости и интуитивни. Така че и човек, който не е много активен потребител, лесно може да се справи с тях и това ще повиши неговата сигурност.

 



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha