- Г-н Иванов неколкократно казвате, че предстои увеличение на цената на водата, какви са основанията за това?
- Има няколко фактора, които директно влияят върху поскъпването на услугите, които предоставят водните дружества. Първият фактор са увеличените цени на електроенергията. Въпреки че това се случи преди доста време, не беше отразено в текущите цени на ВиК услугите.
След това от началото на тази година има увеличение на минималната работна заплата, а тъй като голяма част от хората в сектора са именно на такава заплата, това оказва влияние. Третият фактор е, че при някои ВиК оператори има нововъведени в експлоатация съоръжения, които водят до повишени разходи.
Например пречиствателна станция с добавено третично стъпало на пречистване на водите. Освен това на следващ етап предстои преоценка на стойността на активите, с които оперират водните оператори.
Тази преоценка ще генерира по-високи разходи в балансите на ВиК операторите, а тези амортизационни отчисления влизат в цената, а чрез тях се правят инвестиции. Всички тези фактори ме карат да вярвам, че ще има увеличение на цените от началото на 2017 г.
- Какво увеличение формират тези фактори?
- Не смея да говоря в проценти и цифри, защото за всяко ВиК дружество ситуацията е различна. Затова има регулатор. На едни места цената е 1,33 лева на кубик комплексно за всички услуги, на други е 2,66 лева. Съществува и горна граница на цените - социално поносима цена.
Тя не позволява на някои места да бъдат увеличени цените, защото вече е достигната. Някъде дори е надскочена, защото с последните правила, приети от Комисията за енергийно и водно регуилране, границата беше намалена от 4% от средни доход на домакинство в региона до 2,5%.
В тези случаи, когато не може да има увеличение, държавата е тази, която трябва да подпомогне ВиК дружествата, за да могат да изпълняват инвестиционните си програми.
На други места като София например възможността за нарастване на цените е огромна. Все пак стои и въпросът не само какви разходи ще бъдат покрити, но и какви инвестиции ще бъдат направени със съответната цена на водата.
- Според последния доклад на Световната банка увеличението може да бъде между 20 и 30%, но председателят на КЕВР Иван Иванов заяви, че това няма как да се случи.
- Мнението на председателя на КЕВР е много важно, защото именно управляваната от него комисия ще вземе крайното решение за цените. Доколкото разбирам, се предвижда стъпаловидно увеличение на цените през годините, което не е лошо като идея.
- Как може да се говори за увеличение на цените на водните услуги, при положение, че според последното изследване на асоциация „Активни потребители“ в половината от проверените градове водата се оказа мръсна и негодна за пиене?
- Не искам да омаловажавам усилията на „Активни потребители“, но и самите те признаха, че това изследване няма как да бъде представително поради малкия брой на взетите проби и по начина, по който са взети.
Въпреки това това е добър сигнал, да се покаже, че има места в страната със системни проблеми в качеството на водата. Водата видимо не става за пиене, когато има дъждовни периоди и топене на снеговете. А има и други населени места, за които знаем, че във водата има повишено съдържание на тежки метали или на пестициди.
Няма как всички тези проблеми да бъдат решени, ако не се инвестира, а текущите цени на ВиК услугите в по-честия случай дават възможност на водните дружества просто да си покрият текущите разходи и да правят минимални инвестиции и въобще да не помислят за сложни съоръжения.
- Имате ли данни в колко от населените места у нас водата не става за пиене
- В директен контакт сме с Министерството на здравеопазването, където получаваме информация и съвместно правим семинари, за да дискутираме различни решения и проблеми.
Оттам знам, че може да се каже, че системно качеството на питейните води в големите градове е добро, в по-малките населени места регистрираме моменти с влошено качество.
Определено обаче картината не е чак толкова черна, колкото беше описана от „Активни потребители“. Като цяло ВиК операторите се отнасят доста сериозно към качеството на водата.
- Все още има населени места, включително близки до София, където остават без вода с дни.
- Това е другият ключов параметър, по който хората могат да съдят за качеството на услугите. Причината за това е сезонният характер на водоизточниците. Едно от решенията е да се изградят допълнително язовири, но това е доста голяма инвестиция. В момента се строят или предстои да се построят три нови язовира и да се рехабилитира един.
Това обаче няма да реши навсякъде проблема. Има и друг проблем - липсата на организация. Например в Кубрат десет и повече години хората страдаха от нередовно водоснабдяване, оказа се, че с една малка инвестиция за подмяна на довеждащия водопровод проблемът беше решен.
Тези средства трябваше да ги даде държавата, защото местният ВиК оператор не можеше да отдели такива пари. Провежданата в момента реформа във водния сектор предвижда регионален принцип на планиране. Проблемът в момента е, че има разминаване във времето между петгодишните бизнес планове на дружествата и финансирането им.
- Реално в момента никой не контролира сектора на ВиК услугите, нали така
- Има размиване на отговорностите по контрола на ВиК операторите, но в същото време бих казал, че контролът е завишен, но не е достатъчно ефективен. През годините именно липсата на отговорност при вземането на решения е довело до това, че в момента загубите на вода по ВиК системи са 60% средно и над 60% са етернитовите тръби, които се използват за водоснабдяване, а те са морално и физически остарели. Няма обаче кого да подведем под отговорност за случилото се. Нужни са 12 млрд. лева, за да се върнем на нивото на качествените услуги.
- Влизат ли тези загуби от по 60% в цената на водата, която плащат потребителите?
- Отговорът не е еднозначен, но теоретично наистина е така. Потребителите не плащат самата вода, а услугата за нейната доставка, за да се направи тя, има специфични разходи. Доставянето на загубените водни количества също представлява някакви разходи, а те влизат в общата цена. Директно ние плащаме изгубените и откраднати водни количества.
В София например ефектът е малък, защото тук стойността на 1 кубик е ниска, тъй като тя постъпва гравитачно в системата, но например в Добрич, където загубите по тръбите са над 80% и водата се припомва, себестойността на 1 кубик вода е доста висока. Трябва да се търси намаляване на тези загуби.
- Трудно могат да бъдат намерени 12 млрд. лева за подмяна на тръбите...
- Дори и да бъдат открити, трудно могат да бъдат инвестирани бързо. Друг пример ще ви дам, за да можем да кажем, че подмяната на водната мрежа е успешна, трябва годишно да се подменят между 2 и 3% от водопроводите в едно населено място. В някои населени места в момента не се подменя и 0,1%. Трябва да влезем в нормални темпове на поддръжка на всичко, което експлоатираме.
- Каква част от хората си плащат сметките за вода?
- Събираемостта е ниска и има потенциал за смекчаване на увеличението на цените на услугите. Средно тя е около 80% и това е само от тези, които са фактурирани. Да не говоря, че има цели квартали и прослойки, които не се отчитат, а се фактурират като загуба на вода.
Ако тези пари бъдат събрани, това може дори да позволи временно да не се увеличават цените на водата. Потенциалът е голям, но трябва съдействие на държавата. Когато обаче ВиК дружество подходи по-агресивно за събиране на вземанията си, е обвинено, че диктува положението от монополната си позиция.
- Какво налага асоциацията ви да въвежда така наречения сертификат за качество на тръбите, които се влагат при ремонт на водопроводите?
- Констатирахме пропуск в системата, който дава възможност на некоректни търговци и строители да влагат материали, които не са качествени. На място в един обект, когато се влагат тръбите, надзорната фирма гледа документа, който сертифицира качеството на тръбите, и приема, че това е достатъчно.
Този документ обаче се издава еднократно при проба на един конкретен продукт и след това никой не проверява дали фирмата вносител или производител винаги спазва стандарта. Имахме сигнали от наши членове, че на някои места се влагат некачествени продукти.
Идеята на асоциацията ни е да подпомогнем системата с допълнителен сертификат. Всеки може да кандидатства доброволно за сертификата, като ние може да вземаме проби по всяко време и по всяко място от продукта.
За съжаление към момента само три фирми посмяха да се включат. Установихме, че и някои от техните продукти не отговарят на стандартите и не сме дали знак за качество за тях.
Иван Иванов е роден през 1973 г. Завършва Френската гимназия в София и Химико-технологичния университет. Специализира във Висшия национален институт за химични технологии (ENSIGC), Тулуза. Магистър по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и управление в София и от Американския университет в Благоевград. Във ВиК сектора е от 1999 г. Работи във френската компания Lyonaisse des eaux по проекти, свързани с управление на процеси и активи във водоснабдяването на Париж. До 2012 г. е част от екипа на „Софийска вода” АД. Член е на УС на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги (EUREAU).
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай