- Г-н Петров, преди 6 години сме разговаряли с вас в деня, когато подадохте оставка от поста си в ДАНС, в първия кабинет на Борисов. Помните ли заглавието? „Бойко, свали лихвите!“ КТБ беше във възход тогава, между другото. Малко по-късно ви арестуваха.
- Помня това интервю и въпросите в общи линии. Отговорът беше метафоричен... Лихвите отдавна паднаха с падането на КТБ. Сега проблемът е в каква степен ще успеем да минимизираме щетите, които най-вероятно могат да стигнат 10 милиарда лева.
- Много хора смятат, че има връзка между това, което казахте навремето за банките и вашия арест?
- Колкото до ареста, аз отдавна съм го приел като форма на терапия.
- Терапия ли? Лечение? От какво обаче?
- Е, това са лични данни.
- Днес вие сте изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Тези дни си избрахте нов председател - бившия земеделски министър Найденов.
- Точно така - Мирослав Найденов.
- Първите думи на новия ви председател бяха, че национално представените работодателски организации са доста „мили“ към управляващите.
- „Мили“ е меко казано. Работодателските организации имат за цел да защитават интересите на техните компании членки в преговорите им с правителството и синдикатите. Не може една казионна работодателска организация да поема инициативи, да служи на членовете си и същевременно да обслужва като слуга силните на деня. Като организация ССИ е показала, че е различна, тя защитава достойно интересите на своите членове над 20 години.
- Да разбираме ли, че вие в Съюза за стопанска инициатива няма да бъдете мили към управляващите, а ще браните безмилостно интересите на малкия и средния бизнес?
- Да, ще се постараем да бъдем дори по-ефективни от министри, депутати и други чиновници, които лобират за едрия капитал. Надявам се г-н Найденов да бъде наистина омбудсман на малкия и средния бизнес, както сам обяви. Той ще има за това подкрепата на ССИ и фирмите членки. Неговата номинация за председател дойде от основните браншове в съюза с мотив, че като експерт той без съмнение ще има сериозен принос за развитието на селското стопанство и туризма в България. Нашето разбиране е, че в тези области можем да бъдем конкурентни не само в рамките на Евросъюза, но и извън тях. Намеренията и амбициите на г-н Найденов в това отношение ме карат да вярвам, че би се утвърдил като лидер на съюза.
- Лидери са нужни в битки.
- Битката за малкия и средния бизнес е битка за хляба на хората. Защото в него са заети над 90% от работещите. Това трябва да се знае от всеки държавен чиновник.
- Кое най-много пречи на малкия и средния бизнес у нас?
- Административните пречки. В тях е проблемът. И чиновникът, и министърът трябва да знаят, че са слуги на работниците, а не обратно. Ако искаме да развиваме действаща пазарна икономика, трябва да има простор за предприемачеството. Малкият и средният бизнес трябва да успяват от конкуренция помежду си, а не да зависят от милостта на чиновника. Държавата трябва само да създава правила и условия. В това е бъдещето. Нямаме бъдеще, докато просим милостта на министъра и чиновника.
- Нямаше да има нови данъци уж. Но данък „уикенд“ изненада бизнеса. Има ли смисъл от този налог, ще докара ли приходи в хазната?
- Този данък по особен начин засяга именно малките и средните фирми - засяга бизнесмена, който с една кола кара детето на детска градина, ходи си в неделя на село, а в понеделник си зарежда магазина. Данъкът не засяга големия бизнес, който си има своите представители във властта. При големите фирми той по много начини може да бъде заобикалян. Няма как от него да има съществени приходи за хазната.
- Здравният министър пък подготвя данък „вредни храни“ - своеобразен акциз върху сладките и солените лакомства. Ще ни направи ли той по-здрави?
- Абсурд. Няма как, ако плащаме за нещо вредно, което консумираме, да станем по-здрави. Идеята нещо да се подобрява със санкция ни връща към едно минало, и то към неговите недостатъци.
- Първите 7 години на България в Евросъюза приключиха, но парите по различните програми успяха ли да стигнат до малките и средните фирми?
- В ССИ смятаме, че европейското финансиране е като една фуния, образно казано - на входа влиза много, а на изхода - малко или хич. Чиновниците запушват фунията. Не на тях, а на работодателските организации трябва да се даде роля по разпределянето на европарите. Еврофинансирането е важно, то цели изравняване на стандартите в богатите и бедните държави. То подпомага икономиката обаче, то не може да бъде нейното съдържание. В България има разбиране, че ако си финансиран от Европа, значи си бизнесмен. Фирмите, които биват уреждани с европейски пари, полягат на подарените им обороти и печалби и губят предприемаческия си дух, а той е българското богатство.
- Между другото, какви са сега отношенията ви с министър-председателя на България?
- ...
- Не е тайна, че с г-н Борисов сте стари приятели, още от тепиха на бойните изкуства, нали така? Но Борисов стана премиер-министър, а вие бяхте обявен за обществен враг №1 от вицето му. Ако не беше съдебната комедия „Октопод“, която 5 години гледаме, щяхме да ви смятаме за такъв и до днес.
- Как определям отношенията си с Бойко Борисов сега? Той е министър-председател, а аз съм български гражданин. Що се отнася до фигурата на премиера, там народът се е произнесъл. Когато суверенът говори, трябва да слушаме. Борисов е избран два пъти за министър-председател в най-новата ни история. Като негов опонент знам, че не ми отива да му адвокатствам, но ще кажа, това е факт, с който трябва да се съобразяваме. Мисля си, че може да му се случи и трети път да бъде избран като вземам предвид някои странни елементи в спектъра на държавното управление.
- А за делото „Октопод“ какво ще кажете? Разделиха го на 4 отделни дела - „Малък октопод“, „Нежен“, „По-малък“. Папките се премятаха петилетка из съдебните зали, а след това процесът почна отначало. Отегчихме се да питаме кой виновен, кой невинен, честно казано.
- Не ми се връща назад да коментирам нечии лични и кариерни амбиции. Всъщност делото „Октопод“ не съществува със съдебен акт отпреди повече от 2 години. Процесът, който тече сега, е за събития от 1997 г. и засяга мои тогавашни бизнес отношения. Всички доказателства по делата досега сочат - и то без да остават съмнения, че никога не съм злоупотребил със служебно положение, нито съм ощетил държавата дори с един лев.
- А кой стреля толкова несръчно по колата ви с гранатомет?
- Несръчно ли? Грешите много. Стрелбата беше доста сръчна, дело на професионалисти. Да, има пропуск в целта - и то съществен, защото съм жив. Това се дължи на реакцията на човека, който управляваше автомобила, в който пътувах, а и на техническите характеристики на самия автомобил. Разбира се, отдавам на късмета големия дял от случилото се.
- Зам. главният прокурор Сарафов каза, че през целия си 20-годишен стаж не бил виждал по-перфектно организиран атентат. Перфектно убийство, а жертвата - жива?
- Имаше гласове в началото, че аз съм си организирал атентата. После други - с присмех към прокуратурата. И такива с цел да отклонят посоката на разследването. Очаквам тези хора да намерят подходящ начин да се извинят - на разследващите, не на мен. Това тежко престъпление е значимо не защото е срещу мен, не защото аз съм целта, а защото е безпрецедентно брутално и с изключителна обществена опасност. Колкото до полицията и прокуратурата, те показаха с разкритието си, че имат професионален капацитет и воля да се справят и с най-сложни случаи.
- Имаше арест - на един украинец. Съобщено беше, че той е подбудителят, както и имената на извършителите на атентата, които се издирват.
- Досега не е правено такова сериозно разкритие. Такива резултати могат да създадат доверие на хората в правоохранителната система.
- Свързахте стрелбата срещу вас с изчезването на бившия председател на ДАНС Петко Сертов. Ще хвърлите ли малко светлина на тази версия?
- Ще си позволя да кажа нещо за първи път. Срещу г-н Сертов бяха упражнени насилствени действия, които го принудиха да напусне страната. Опитвахме се да изясним на какво се дължи насилието срещу него, обсъждахме после и атентата срещу мен. Няма съмнение, че преди влизането на България в ЕС, ние с работата си в ДАНС сме засегнали много интереси. Грубо престъпни интереси. В този период, изцяло посветени на целта да бъдем приети в Европейския съюз, ние в ДАНС бяхме изцяло мобилизирани, но и имахме вътрешни конфликти. Връщайки се назад, си спомням за много изтичане на информация.
- Говореше се, че г-н Сертов избягал от жена си или че не издържал на напрежението и поел нанякъде в несвяст?
- Нищо вярно няма в това. Г-н Сертов имаше редица премеждия, преди да му се случи най-грубото посегателство. Беше физически нападнат. Негово решение е дали ще го сподели.
- Избяга ли, или беше отвлечен в чужбина?
- Приемете, че е решил да излезе извън държавата, за да осмисли случващото се и да вземе решение. Той живее с надеждата, че тези, които му посегнаха, са постигнали целта си.
- Като съветник в ДАНС имахте големи планове. Равносметката ви сега?
- Част от големите планове на ДАНС са изпълнени. Ще установите това, ако си припомните оценките за ДАНС в тогавашните евродоклади. Те са еднозначни - работили сме много добре. При големия ентусиазъм за приемането ни в ЕС имахме и несвойствени задачи. Например прословутата среща на Румен Петков с братя Галеви.
- Вие сте бивши колеги с Галевите от спецслужбите, знаем. Но в крайна сметка тях съдът ги прати в затвора, а те избягаха. Срам.
- Хиляди са като братя Галеви, които не си изтърпяват наказанията. Има официална статистика за това. Но то е друга тема. Колкото до срещата с тогавашния вътрешен министър Румен Петков, аз и сега, от дистанцията на времето я броя за успех. Тя се отнасяше до информация за един от заместниците на министъра и това наложи да бъде проведена от него лично.
- А прословутите кафета в ДАНС с хора като Маргините и Златко Баретата? И тях ли броите за професионален успех?
- Сутрешното кафе в ДАНС беше метафора. Който е посетил ДАНС на прословутото кафе, е минал през белезниците. Без изключение.
- Какво ли би било, ако назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС не бе приключило само за два дни с оставката му? Представете си, че беше и до днес начело на контраразузнаването?
- Тези дни Пеевски отново е модерен в контекста на ДАНС...Но аз винаги съм гледал на ръководителя в системата за сигурност в България като на представляващ нейната организация, а не като на владетел и самодържец на дейността й. Ако ДАНС следва големи държавни цели, и то независимо и системно, не би следвало председателят да има голямо значение.
Алексей Петров е роден на 23 април 1962 г. в Тетевен.
Завършил милиционерско училище в Пазарджик и икономика във ВИИ „Карл Маркс“, специалност „Управление на търговията“ .
Близо 30 години (1981-2010) работи в службите за антитероризъм и сигурност: командос и шеф на отряд за специални операции в СОБТ; офицер на оперативно внедряване в НСС; съветник в кабинета на ДАНС.
В момента е доктор на науките, доцент, преподавател във факултета по икономически и социални науки на Пловдивския университет.
Изпълнителен директор е на ССИ. И президент на националната федерация по карате.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай