Гроздан Караджов завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Професионалната му кариера започва през 1990 г. със създаването на Българско сдружение за честни избори. По-късно същата година става програмен директор на фондация "Отворено общество". През 1997 г. е главен секретар на Министерство на транспорта и комуникациите. Преди да стане депутат от гражданската квота на Реформаторския блок, се занимава с частен бизнес.
- Г-н Караджов, вчера синдиците на КТБ публикуваха поредните списъци на вложители в банката. Ще научим ли обаче къде изчезнаха парите от КТБ?
- Списъците, които синдиците на банката са длъжни по закон да публикуват, потвърждават, че банката е функционирала в тясна симбиоза с всички власти. Политици, магистрати, висши чиновници в различни министерства, комисии, НАП и ДАНС, и техните семейства са държали впечатляващи за биографиите им влогове в банката. А техни роднини са били наемани като скъпо платени консултанти, в някои случаи - в крещящ конфликт на интереси. Срещу какви услуги - можем да се досетим, след като години наред множеството държавни органи, които по закон трябва да контролират работата на финансовите институции, са си затваряли очите за порочните практики в КТБ. Дали всички спестявания са законни, или са добре маскирани подкупи, ще разберем, ако НАП и прокуратурата си свършат работата.
Всички тези списъци очертават схемата, по която е просперирала КТБ. Те са едновременно скандални и атрактивни, но не дават отговор на въпроса как и защо рухна КТБ. Къде изчезнаха 4.5 млрд. лева? КОЙ стои зад офшорните компании, които усвоиха фалшивите кредити и се изпариха? Могат ли тези пари да бъдат върнати? И дали и кога някой ще предприеме ефективни действия за тяхното възстановяване? Или поне за наказване на виновните за рухването на една от най-големите банки у нас.
Част от отговорите на тези въпроси би трябвало да фигурират в доклада на разследващата компания "Аликс Партнърс" и трябва да бъдат публично оповестени, а не да се укриват с мъгляви и дори абсурдни аргументи. Защото общественият интерес е над всичко и защото е много изкушаващо порочният модел да бъде копиран и отново експлоатиран. Защото може би вече сме свидетели на повторението му, като се има предвид как през последните няколко месеца някои политици пазаруват предприятия на килограм, без никой да ги пита откъде са им капиталите. Затова аз и моите колеги от гражданската квота на РБ ще се борим с всички средства докладът на "Алик Партнърс" да стане публичен.
- Вие критикувахте най-остро новия закон за обществените поръчки и внесохте множество поправки при окончателното му приемане в парламента. Те обаче бяха отхвърлени. Кои са най-лошите текстове, одобрени от депутатите?
- Най-безобразен е фактът, че "чисто новият" Закон за обществените поръчки (ЗОП), за чието изработване са отишли много време и труд, изобилства от пропуски и несъвършенства, които отварят широко вратата за злоупотреби. Под мантрата, че се следват европейски директиви, бяха гласувани текстове, които изкривяват целта на подобен закон - да контролира изразходването на публични средства. Иначе е трудно да направя класация на най-вредните текстове, защото не са малко. Внесох 36 предложения за поправки - от чисто редакционни до принципни промени, които да гарантират прозрачност и състезателност при възлагането на обществените поръчки и да преградят възможностите шепа фирми да печелят огромната част от тях. Никой не ме опроверга в позицията, че законопроектът създава възможности за компрометиране на процедурите и отваря вратички поръчките да бъдат манипулирани в полза на предварително определени лица и фирми. Уви, беше приета само частта от предложенията за редакционни поправки, които направихме с колеги от Реформаторския блок. Смислените и открито антикорупционни предложения бяха отхвърлени.
- Предполагам в евродирективите, на които се основава този закон, не пише, че е хубаво в обществените поръчки да участват мафиоти и перачи на пари, когато вече са реабилитирани и представят "доказателства за надеждност"?
- За съжаление, обществените поръчки в България са като пещерата на Али Баба - всеки, който знае правилната дума, (а по-правилно е да кажем сума), може да отвори тайната врата в скалата. Сега с новия закон всеки, който е извършил престъпления с публични средства, ще може отново да се впусне в усвояването им. Нарушенията и престъпленията са: участие в организирана престъпна група, подкуп, престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, включително изпиране на пари, престъпление против стопанството, престъпление против собствеността, данъчни задължения, неизплатени осигурителни вноски. Достатъчно е нередовният кандидат-изпълнител да предостави някакви "оневиняващи" го доказателства по свое усмотрение, които възложителят ще може да приеме за валидни. Дава се възможност чиновниците да преценяват сами, напълно субективно, кога и дали да отстранят един или друг кандидат. Това отваря широко полето за корупционни действия. Това е един лош закон, в който небрежността и некомпетентността са толкова видими, че чак се чудиш дали не е нарочно направен по този начин. Самият факт, че гласуването му се крепеше на граничен кворум, че нямаше сериозен дебат с вносителя, говори за съмнителна прибързаност и лоши практики.
- Какви са вашите контрапредложения?
- С още шестима колеги народни представители поискахме президентът да наложи вето, като цитирахме най-проблемните текстове. Настояваме да отпадне възможността възложителят на обществени поръчки да отменя собствени решения, като на база лична преценка и мотивация да преценява например кой документ е "подходящ" за удостоверяване на дадено обстоятелство. Намираме за абсурдно да остане текстът, с който се допуска участието в обществени поръчки на лица, осъждани за престъпления с особено висока степен на обществена опасност, и превръщането на възложителя в квазисъд или квазипрокуратура. Трябва да отпадне възможността възложителите субективно да преценяват икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците буквално "с помощта на всеки друг документ, който възложителят приеме за подходящ". Проблематична е и възможността да се ползва устна комуникация при възлагане на обществени поръчки. Изключването от контрол за законосъобразност на някои процедури по възлагане на обществени поръчки също трябва да отпадне. Законът за обществените поръчки в този си вид запазва механизмите за злоупотреба в полза на олигархията.
- Има ли други фрапантни недостатъци в закона, които да насърчават корупцията?
- Много! "Новият" ЗОП предвижда възможност възложителите да правят пазарни консултации с независими експерти. Но забележете - без да забранява на тези експерти да участват в самата процедура, която са консултирали! Нещо повече, законът предвижда изпълнителят сам да докаже (на кого и с какви доказателства - не става ясно), че участието му в конкурса не води до нарушаване на принципа на равнопоставеност на кандидатите. Гласуването на толкова абсурдни формулировки има едно логично обяснение - няКОЙ има интерес публичните харчове да се разпределят на порции за обръчи от фирми.
Друг пример за лобистки текст е възможността да не се прилага ЗОП за правни услуги, свързани с упражняване на функции на държавна власт. Но на практика това е цялата дейност на централната администрация и огромната част от дейността на местната. В искането ни за налагане на вето сме посочили, че този текст всъщност отваря вратите за безконтролно финансиране на незаконна лобистка дейност.
Законът е написан като че ли под капризния поглед на председателя на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), защото с него той става властелин на обществените поръчки и на корупцията при тях. Той получава свръхправомощия по контрола за законосъобразност пред комисията по жалби срещу обществени поръчки. Той определя наблюдаващ член на комисията - субективно и без случаен принцип на разпределение на делата; определя служители, които да работят по конкретното дело; дава достъп до преписки. Така се запазва досегашната позиция на КЗК като квазисъдебна инстанция. Пред КЗК ще продължат да се подават жалбите по всички обществени поръчки от цялата страна. Това лишава жалбоподателите от възможност да проведат адекватно съдебно следствие - събиране на доказателства, изслушване на вещи лица, експертизи, свидетелски показания. Според практиката на КЗК делата се разглеждат в едно заседание и в рамките на 3 до 5 минути. Мнозинството отхвърли предложението ми да се разпределят жалбите на случаен принцип. Нещо, за което се води битка в съда. В приетите текстове на ЗОП може спокойно да добавят фразата: "Само един ще разпределя порциите на обществените поръчки".
- Не трябва ли сред възложителите на обществени поръчки да са включени и партиите? В кулоарите депутати коментираха, че някои от тях разполагат с големи средства и често извършват дейности, които би трябвало да минават по процедурата на ЗОП.
- Огромен пропуск! Гротескно е народните представители да гласуваме норми за поведение при разходване на обществените средства, а партиите, от които сме излъчени, да не прилагат същия този закон. Срамота е!
- Остана и възможността властта да си "купува" медии, защото може да купува програмно време или платени предавания, без да прилага процедурите по Закона за обществените поръчки?
- Да, остана в сила досегашната порочна практика за купуване на програмно време в телевизиите и радиата "под масата", без да се прилага ЗОП. Това е най-лесният начин властта да се сдобие с послушни медии. Същият медиен комфорт ще важи и за "придобиването, разработката, продуцирането или съвместното продуциране на материал за предавания, предназначен за аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги." Тук ЗОП също няма да се прилага. Медийните инвестиции на властта са платена любов, която развращава цялостната публична среда. Тези инвестиции не допринасят с нищо за по-добрата комуникация в обществото и професионалното информиране на гражданите. Властта се превръща в най-големия медиашоп - организация, която закупува рекламно време и "живее" от комисионите и бонусите на сключените медийни сделки. С парите на европейските и българските данъкоплатци се купуват обществено влияние и медиен комфорт.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай