В последния работен ден на януари правителството публикува няколко ключови фискални данни. Най-голямо внимание привлече бюджетната статистика за януари 2016 година, която показа, че държавният бюджет е отчел рекорден бюджетен излишък - надминавайки дори предкризисните времена. Данните за дефицита през цялата 2015 г., който е по-нисък от планирания, също бяха отразени. Почти никой не обърна внимание на третата ключова статистика - а именно за държавния дълг. Тя обаче е най-изненадваща.
Според месечния бюлетин за държавния дълг в края на 2015 г. държавният дълг възлиза на 11,6 милиарда евро - което е 26,4% от брутния вътрешен продукт (БВП). Година по-рано, през декември 2014 г., дългът отново беше 26,4% от БВП. С други думи, държавният дълг се запазва на едно и също ниво като дял от брутния вътрешен продукт. Т.е. през 2015 година държавният дълг не се увеличава.
Това е рязко подобрение в сравнение с 2014 г. През 2014 г. държавният дълг се увеличи с близо 8 милиарда лева и скочи рязко като дял от БВП - от 17,2% от БВП на 26,4% от БВП. Шоковото увеличение на дълга беше причинено от безконтролния бюджетен дефицит, изплащането на гарантираните влогове в КТБ и временни заеми, отпуснати за Фонда за гарантиране на влоговете и за стабилизиране на финансовата система.
Увеличението на дълга през 2014 г. беше толкова рязко, че кредитният рейтинг на България беше намален двукратно в рамките на една година - което е почти без прецедент. Политици и анализатори започнаха да говорят за дългова спирала. Тезата беше, че постоянно растящият дефицит и дълг ще ни вкарат в спирала, от която много трудно може да се излезе. Ратифицирането на средносрочната програма за емисия на еврооблигации също предизвика вълна от коментари, че страната е в дългова спирала и постоянно задлъжнява.
След всички тези опасения, че дългът неконтролируемо расте, изведнъж още през 2015 година той спря да се увеличава! Нивото на дълга е с 3% от БВП по-ниско от планираното, а абсолютният размер на дълга е с почти 2 милиарда лева по-нисък от заложения в бюджета таван. Причината за този внезапен обрат е комбинацията от три фактора, които се развиват много по-благоприятно от очакваното.
На първо място, икономическият растеж е далеч по-висок от прогнозите. Повечето прогнози залагаха на икономически растеж през 2015 г. близък до нулата - а реално икономическият растеж е около 3%, което всъщност е най-високото ниво от началото на кризата насам. Ускоряването на икономическия растеж влияе положително на дълговите индикатори.
На второ място, бюджетният дефицит намаля значително. През 2014 г. бюджетният дефицит в България достигна цели 5,8% от БВП - най-високото ниво от средата на 90-те години. През 2015 г. дефицитът се сви рязко до 2,5%, с което България изпълни европейските изисквания и избегна процедура по свръхдефицит. Нещо повече, бюджетният дефицит се дължи в голяма степен на приключването на програмния период за еврофондовете, т.е. през следващите години няма да има такъв дефицитен натиск.
На трето място, лихвените проценти по държавния дълг намаляха значително. При последните аукциони бяха постигнати рекордно ниски нива на лихви - за 3 и 5-годишен дълг лихвата е около 0,5 - 0,8% годишно, а дори за 10-годишен дълг лихвените нива са около 2 - 2,5% годишно. Ниските лихви намаляват тежестта на дълга - България е сред страните, които заделят най-малък дял за плащане на лихви.
Заради тези три фактора през 2015 г. дългът спря да расте въпреки шоковото покачване преди това. Не бива обаче да спираме дотук. Сега остава още една важна крачка - а именно да се постигне устойчиво намаление на дълга. Това ще изисква допълнителни усилия за ускоряване на икономическия растеж, намаление на дефицита и повишение на рейтинга, което ще намали лихвените проценти.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай