- /продължение/
- Как се случи, че стигнахте до Русе, и то специалност „Европеистика”, която в началото изглеждаше екзотична?
- Когато завършвах Немската гимназия в Бургас през 2002 година, беше модерно след това да се продължи образованието в чужбина. Аз имах голямо желание да уча в Германия.
Дори предприех една авантюра… В провинцията с най-висок стандарт се записах да уча две специалности в два различни университета. За съжаление родителите ми не се противопоставиха на това решение, въпреки че всички осъзнавахме, че това е свързано с висока доза риск. Дори ме насърчиха.
По-късно стана ясно, че не съм преценил достатъчно добре ситуацията. Започнах следването си в два града, две специалности- „Международен бизнес” и „Право”. По това време не беше позволено на чужденците да работят като студенти. Само след няколко месеца оцених обстановката и разбрах, че пред мен стоят две алтернативи- или да прекратя тази авантюра и да се върна в България, или както голяма част от моите тогава бивши съученици- да остана там и да работя нелегално, което тогава лично за мен не беше правилният избор.
Прибрах се в България и прегледах възможностите за следване. До този момент никога не бях идвал в Русе… Впечатлен бях, че в Русенския университет има специалност „Европеистика”…
- - Кога всъщност взехте решение и се прибрахте в България?
Изкарах в Германия почти 2 семестъра, до м. май, бях взел всичките изпити. Имах готовност да кандидатствам и за стипендия, но за съжаление дори и тя нямаше да може да ми покрива всички разходи. Ежедневно трябваше да пътувам между два града, разположени на 30 км. един от друг, а аз си бях взел квартира в селище между тях… Това пътуване всеки ден по 2 часа се налагаше, защото двете специалности бяха в два различни ВУЗ-а в Ерланген и Нюрберг. Но това ми даде ценен житейски опит, който много ме отрезви. Признателен съм на семейството си за това, че те осъзнаваха всичко това като едно скъпо струващо приключение, но въпреки това не ме спряха.
Като се върнах в България, беше актуален дебатът за присъединяването на България към ЕС. Затова и се насочих към специалността „Европеистика”. Бях впечатлен, че тя се предлага извън София.
- - Определено една „неизследвана” и интересна страна от Вашата биография. Но нека се върнем към цифрите и да видим какво говорят за 2016 година, годината на Спорта за град Русе. Но мисля, че идва сякаш ред и на края на напразното говорене през последните 25 години, а именно- Русе и Дунава?
През новия програмен период до 2020 година Русе разполага с много амбициозни инвестиционни проекти, свързани с инфраструктурата, които ще продължат да променят облика на града. Водещ сред тях е благоустрояването на Русенския кей, което е една наистина голяма мечта на русенци и приобщаването му към централната градска част. ..
- - Какви пари се предвиждат за реализиране на тази цел?
Общата инвестиция ще бъде около 17 млн. лева, които са заявени като бюджет към ОП „Региони в растеж” и включва- благоустрояване на Кея, в това число: пешеходни алеи, велоалеи, детски площадки, спортни съоръжения, сцени на открито, в това число подобряване на пешеходната връзка между „Придунавски булевард” /ще бъде разширен и движението ще стане двупосочно/ до главната ул. „Алекнадровска” с четирите перпендикулярни на тях улици, които ще бъдат превърнати в пешеходни зони.
Усилията през този период ще бъдат насочени и към благоустрояването на Парка на младежта, в който средствата ще бъдат насочени приоритетно към Розариума. Това ще се случи по направление „Градска среда”. Отделно сме заложили общ бюджет от 23 млн. лева за продължаване на проекта за „Интегриран градски транспорт”, с които ще бъдат приобщавани кварталите към централната градска част, подобряване на транспортната достъпност, оптимизиране и модернизиране на транспортната схема- предстои цялостна реорганизация на градския транспорт /въвеждане на нови мерки за интелигентна градска мобилност, в това число и подобряване на сигурността с камери по кръстовищата и др./.
По този начин, чрез подобряване на инфраструктурата и чрез подобряване на контрола русенци ще губят по-малко време по спирките, като ползват по-чисти, по-уютни и по-редовни автобуси и тролеи.
Важен елемент е и образователната инфраструктура. По ОП „Региони в растеж” са заложени ремонти на Математическата гимназия и СОУ „Христо Ботев”. Отделно от това са предвидени ремонт и енергийна ефективност в няколко детски градини. Работим и за привличане на средства за енергийна ефективност за обществени сгради. До момента в рамките на Националния доверителен екофонд са завършени три детски градини и предстои това да се случи в още 17.
- Русе си има вече и фондация „Русе- град на свободния дух”. Като че ли Вие сте и създателят, как се стигна до тази инициатива?
Учредител на фондацията е Общински съвет Русе. Идеята за тази фондация стартира през 2013 година, когато подготвяхме кандидатурата на Русе за Европейска столица на културата. След това Фондацията преформулира приоритетите си и се насочи в две основни направления- „Стимулиране и динамизиране на културния живот в града” и „Стимулиране на млади русенски таланти”.
- Сякаш започва да се избистря и като концепция, и като политика дейността и. Миналата година говорихме, че многото проекти и събития реално не оставят следа у русенци. Преосмислена ли е вече тази явно неносеща траен интерес у русенци политика?
Когато определяме приоритетите за работа на фондацията и начина на взаимодействие с творците в града, естествено работи и обратната връзка с медиите и обществеността. Трябва да отделим и заслуженото на частния сектор, който все по-активно подкрепя конкретни събития. Така Фондацията е все по-малко зависима от общинската субсидия. Така и тенденцията е за финансиране на все по-малко и по-качествени събития, с все по-голям ефект, по-голяма аудитория и все по-голям брой активни участници.
- Един от проектите, който се очаква да се реализира- INTEREG, е насочен към създаване на модерна пътна карта за винен туризъм. 2016 година като че ли за областта ще мине под егидата на винения еликсир… Арт салон и вино, Библиотеката и тя създава винено събитие…? Виното стана сякаш модерна тема за бизнес, култура и … най-вече консумация?
Все по-решаващо за ориентирането на туристическия маркетинг на Русе е перспективата за развитие на винен туризъм и осъществяването на един проект, директно финансиран от ЕК, който се казва „Пътят на римските императори” и „Дунавският път на виното”. Те вече са сертифицирани от Съвета на Европа като европейски туристически маршрут. Това дава възможност нашите проекти да получават по-добро европейско финансиране.
- И един последен въпрос, макар и не последен по важност. Вие сте и преподавател в Русенския университет. Все по-отчетливо ходещите да учат висше образование посещават ВУЗ-а защото са ги пратили, или просто за да не работят. Това го показаха до голяма степен и студентските практики… Мисля, че не е виц че има студенти, които завършват и накрая не си знаят специалността.
Това, което можа да кажа е, че мотивацията на младите хора за получаване на реални знания и за работа е отражение на две неща. Едното е приоритетите, които висшето учебно заведение си поставя, и на второ място – личният пример, който получават от преподавателите. Русенският университет устойчиво доказва, че има високо ниво на предлагане на образователни услуги и че това е споделена цел, в това число и с реализацията на множество проекти, в т.ч. и международни.
Търсенето от страна на студентите е следствие на множество фактори- от една страна на очакванията на родителите, въпреки че тези млади хора би трябвало вече сами да определят бъдещето си. Русенският университет дава и допълнителна възможност за студентска мобилност- един семестър да бъде в един от над 100-те чуждестранни университети – партньори. Това може допълнително да промени светогледа, мотивацията. Една допълнителна чуждестранна култура също е от съществено значение. Но за мен най-важно за мотивацията на студентите да учат е личният пример на преподавателите, както и вече успешно реализирали се студенти.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай