Нека си представим за момент, че общините в България се ръководеха по Търговския закон. Това ще е доста потискаща ситуация, защото над половината веднага щяха да бъдат обявени в несъстоятелност. Това сочат данните на Министерството на финансите, според които 145 общини (55% от всички) имат просрочени задължения по бюджетите си. Тоест местната власт не е платила в срок своите задължения към кредиторите и те са предсрочно изискуеми.
Всъщност идеята общините да работят по Търговския закон не е лоша, защото за всички ще стане ясно кой и кога не е ръководил правилно общината, а наред с разпродажбата на активите би започнала и процедура по оздравяване.
Нещо подобно се опитва да направи финансовият министър Владислав Горанов с последните промени в Закона за публичните финанси. Ако законопроектът за изменение и допълнение бъде приет в този вид, общините ще могат да влизат в процедура по оздравяване, ако финансовото им състояние не е добро. Тя ще включва изготвянето на план за преструктуриране, надзор от страна на Министерството на финансите и ако се наложи – отпускане на безлихвен заем срещу условия. Единствената разлика с Търговския закон ще е, че виновните, ако приемем че това са кметът и председателят на общинския съвет, ще продължат да стоят на постовете си, а най-лошото, което може да им се случи, е да останат без заплата известно време.
Какво предвижда
В проекта е записано, че една община ще се счита за финансово затруднена и съответно ще попадне в процедурата, когато са налице три или повече от разписаните условия (виж карето). Оценката ще се прави всяка година от кмета на общината до 10 март. След това в 7-дневен срок той ще уведомява общинския съвет, че общината е във финансово затруднение, а в 10-дневен срок съветът ще трябва да възложи на кмета да изготви за месец план за оздравяване и да проведе публично обсъждане на плана с местната общност.
Общинският съвет може да възложи на кмета да направи искане до министъра на финансите за финансово подпомагане на общината под формата на временен безлихвен заем от централния бюджет за целите на изпълнението на плана. В този случай министърът има право да дава допълнителни указания по съдържанието на мерките. Временните безлихвени заеми се отпускат при условия, определени от министъра на финансите, със срок за възстановяване, който не може да бъде по-дълъг от срока на процедурата за финансово оздравяване, определен от общинския съвет.
Кметът на общината ще докладва на тримесечие на министъра на финансите за изпълнението на плана. Ако има неизпълнение, финансовият министър ще се произнася и за нови общински заеми. Триумфът на прозрачността трябва да стане публикуването от общината на всяко тримесечие на информация за изпълнението на плана, а Министерството на финансите ще го следи на същия период. При отклонение от целите министърът ще може да преустанови отпускането на заема.
Но за справящите се добре има бонуси. По предложение на министъра на финансите с акт на Министерския съвет на общините може да им бъде опростен заемът, превръщайки го в допълнителна субсидия. По определение това ще може да стане, когато е налице "трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние на общината", предприети са необходимите действия за изпълнение на плана, които водят до постигане на крайните фискални цели, и няма риск за изпълнението на плана. Искането за допълнителна субсидия може да се направи от кмета на общината до министъра на финансите не по-рано от 6 месеца след приемането на плана за финансово оздравяване.
По предложение на кмета на общината общинският съвет може да прекрати процедурата за финансово оздравяване преди изтичане на нейният срок, ако общината излезе от състояние на финансово затруднение. Ако има отпуснат заем от държавата, прекратяването се съгласува предварително с министъра на финансите.
Защо се налага
"Има общини, които на практика са фалирали - задълженията им надхвърлят 2-3 пъти бюджета им", заяви финансовият министър Владислав Горанов малко преди да публикува промените в закона. От МФ дадоха данни на "Капитал" за общините с най-много просрочени задължения. От тях се вижда, че дори общината с най-висок дял на просрочени задължения спрямо бюджета си – Белоградчик, е на 90%. От МФ са дали само първите пет общини в класацията и няма разбивка. Грешката на Горанов може да е неумишлена, а може да има и скрити задължения, които все още са ясни само на финансовото министерство.
То поддържа регистър на просрочените задължения, който показва, че всички 265 общини имат просрочени задължения на стойност 153 млн. лв. към края на септември. Ако темпът, с който се увеличават задълженията, се е е запазил като предходните три тримесеия, към края на 2015 г. може да очакваме около 160 млн. лв.
Всъщност числото не е толкова голямо на фона на държавния бюджет, но в това състояние голяма част от общините не са в състояние да предоставят необходимите услуги на населението – предоставяне на социални и медицински услуги, почистване, поддръжка на улици и сграден фонд и т.н. "Има общини, при които тези задължения са два пъти по големи от техния бюджет. Тези общини каквито и оздравителни програми да предприемат, не биха могли да се справят само със собствени приходи, без да нарушават ангажимента си към гражданите да им предоставят жизненоважни услуги като образование, социални дейности или здравни услуги", коментира пред "Фокус" председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.
В номинално изражение най-много просрочени задължения към доставчици, банкови кредити и външни заеми има Сливен. По данни на МФ към септември те са били 19 млн. лв. Данните на кмета Стефан Радев към края на 2015 г. обаче показват, че числото е нараснало до внушителните 25 млн. лв., което се равнява на една четвърт от годишния й бюджет. Банковите кредити, които по думите на Радев са били на косъм да станат предсрочно изискуеми, са за 15 млн. лв. Областта Сливен е втората най-бедна в България. Последните данни на Националния статистически институт (НСИ) към 2013 г. показват, че брутният вътрешен продукт на човек е едва 5654 лв. и намалява спрямо предходната година. Тези данни поставят под съмнение способността на общината да се справи сама с толкова голямо задължение, без намесата на централната власт с финансиране.
Окаяна картина
Никой не оспорва, че финансите на общините в България масово са в окаяно състояние. Години на лошо управление, откровени злоупотреби, заеми за съфинансиране на европроекти, а напоследък - финансови корекции, превърнаха много общини в малки черни дупки. Дори по-притеснителни от просрочените задължения са просрочените вземания, които растат лавинообразно (229 млн. лв. през 2015 г.) и документират, че много общини не могат или не искат да събират дължимото им.
Просрочените задължения са следствие, или по-скоро начин да се заобиколи законът и общините да могат да харчат повече, отколкото получават под формата на собствени приходи, държавна субсидия или европейски пари. По закон общините не могат да са на дефицит. "Министерството на финансите ни следи много изкъсо, за да не допускаме дефицити или просрочия. Всеки месец се изпращат справки за размера на просрочията", обясни Дончо Барбалов, зам.-кмет по финансите на Столичната община.
Оказва се обаче, че ако контролът е наистина стриктен, той е основно през тази година. Предходните години стойността на този показател е бил по-голяма, а е имало години, в които е надхвърлял 200 млн. лв. По данни на сдружението на общините към края на 2014 г. 25% са завършили годината на дефицит. За покриването на отрицателната разлика между приходите и разходите или трябва да се получи трансфер от централното правителство, или да се отложат плащания по настъпващи задължения и да се прехвърлят за следващата година.
По-добре или не
Странно е, че това е поредният проект за мащабна промяна, която централната власт не обсъжда със сдружението на общините. "Законопроектът за изменение и допълнение не беше съгласуван с нас. Такива значителни промени, които касаят всички местни власти, е трябвало да бъдат консултирани", коментира Емил Савов, зам.-председател на националното сдружение на общините. По неговите думи в момента сдружението изготвя становище, което ще бъде представено в рамките на двуседмичния срок за обществено обсъждане. Местните власти бяха поставени в подобно положение и при представянето на промяната в Закона за местните данъци и такси, която позволяваше на общините да обложат с допълнителни до 2 процентни пункта доходите на хората, които да останат за общината. Впоследствие се оказа, че този вариант не е бил обсъждан със кметовете. След това промяната отпадна под силния обществен натиск.
На практика липсва механизмът за ранно предупреждение, който още на много ранен етап да дава сигнал, че финансите на общината се влошават. "Може би трябва да има малка промяна, преди законът да влезе в парламента, и да има допълнителни текстове, които да гарантират ранното оповестяване при индикация за проблем", смята Менда Стоянова. Според нея МФ може и да изготви такива промени.
Липсва информация със задна дата за това как се е стигнало до прекомерното задлъжняване и дефицитите. Тоест дали финансовите несгоди се дължат изцяло на грешното управление на местната власт, или самата държава няма вина за лошото финансово състояние на общината - покрай одобрен гигантски европроект или недостатъчен трансфер от бюджета. Второ, планът за оздравяване е разписан подробно, но не е ясно дали ще се спазва, тъй като санкции за местната власт почти липсват, като изключим евентуалното забавяне на заплатата на кмета и председателя на общинския съвет. Така новият механизъм ще позволява на един кмет да се финансира безлихвено за поправянето на грешки, които могат да са негови собствени, и така да затваря непрекъснато цикъла.
Не липсва и политическият риск, т.е. близки общини да получават безлихвени заеми, а политическите опоненти да бъдат оставяни в трудностите. Според сдружението на общините голям проблем е липсата на категоричност в текстовете какво ще предприеме Министерството на финансите, ако общината изготви план и поиска безлихвен заем от централния бюджет. "В законопроекта е записано, че ако една община поиска, тя може и да получи безлихвен заем. Но така разписани, текстовете позволяват на министъра на финансите да вземе субективно решение. Той може да отпусне този заем, но може да не го отпусне, или поне не в искания размер", смята Емил Савов.
Това обаче е така и към момента. Дотук Министерството на финансите вече е отпуснало за последната година над 50 млн. лв. безлихвени заеми към общини, предимно за покриване на проблеми, свързани с европроектите и финансови корекции по тях. Те минават без всякакви разписани правила, затова появата на проект, който поне да регулира тези отношения, е добро начало.
По-притеснителен е фактът, че това е поредната стъпка към засилващата се централизация на властта - тенденция, която усилено върви още от първия кабинет "Борисов". Вместо да получават повече възможности за приходи, повече капиталови субсидии и повече правомощия, местните власти стават все по-зависими от решенията на София. Това обръща логиката - една община трябва да се интересува повече от мнението на хората в нея, отколкото от това на управляващата партия.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай