Андрей Делчев е изпълнителен директор на Българска петролна и газова асоциация. Възпитаник е на Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. Специализирал е в Гърция, Франция и Англия. До 1990 г. г-н Делчев работи в Софийски районен съд като съдия, а впоследствие и като председател на съда. От 1991 г. до 1997 г. е началник на правния отдел на Министерски съвет. Участвал е в създаването на практически цялото ново законодателство на страната, като е работил върху над 10 000 акта на седем правителства - проектозакони, постановления и решения. В продължение на 7 г. е председател на Борда на директорите на “Balkan Holidays International” – най-големият български туроператор, с дъщерни дружества в 12 държави от Европа и Северна Америка.
Г-н Делчев, как ще коментирате значително по-ниските цени на горивата на бензиностанциите на г-н Марешки?
По наша преценка, за да може човек да продава на такива цени, или горивото достига на твърде ниска цена до него, което създава съмнение за произхода му, или за това дали са събрани всички данъци и такси, които се калкулират в горивата, или продава на цени, които не търсят търговки резултат и печалба, а по-скоро гонят други цели. Особено шумната кампания и многобройните си изяви, включително и идеята за референдум, която върви успоредно с бензиностанцията, ме навежда на мисълта, че освен чисто търговски се преследват и други цели. Какви са те, не знам – дали е ПР или политически, но не е и търговски.
Кой е органът, който трябва да проследи процеса и да даде оценка на работата на "Марешки"?
Доколкото знам, качеството на горивото е проверявано от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и от БИМ, и не е показало отклонение и няма и как да покаже, което не ме изненадва. Ние нямаме съмнение по отношение качеството на горивата, защото би било нелепо в току-що стартирала бензиностанция, която е толкова широко рекламирана, да се продава некачествено гориво. По отношение на произхода на горивата, НАП, евентуално митниците са органите, които биха могли да разследват пътя му и да проследят дали горивото е закупено с всички внесени данъци и акцизи.
А вие обръщали ли сте се към КЗК?
Ние сме сезирали Министерството на финансите, както и контролни органи, свързани с качеството на горивата, но пак казвам - в това отношение нямаме особено съмнение. Проверките показват, че няма отклонение в качеството, поне на този етап. При доставките получава гориво, което е по-евтино от онова, което се намира на пазара, и ако е така, то тогава всички биха купували такова гориво, за да намалят цените си. Само че ние не знаем за такъв източник, който сериозно да се различава от останалите. Цените не оправдават дългосрочен план в тази търговска дейност, така че може би преследва друга цел.
Защо един доставчик би продал на една бензиностанция горивото на по-евтина цена при условие, че може да го продаде за по-висока?
Ако не е платил акцизи или ДДС, разбира се, че би го продал на по-ниска цена, защото пести горе-долу по 1000 лв. на тон. (грубо акциз и ДДС върху тон бензин или дизел). В този случай може да си позволи да го продава по-евтино и това е част от контрабандните канали. Разбира се, и това има начин да се прикрие. Аз не очаквам, че ако се направи проверка на въпросната бензиностанция, тя веднага ще покаже, че горивото е купено от контрабандни канали, защото обикновено подобни доставки се покриват с няколко доставки от легитимирани (легитимни) източници. От там нататък, огромни количества могат да минат със сертификатите на тези доставки. Тоест да твърдите, че купувате от Х продавач, след което прокарвате купища гориво под чадъра на това, че купувате от този доставчик. Сметките и на останалите фирми показват, че при тези цени не биха могли да издържат и затова няма в национален план много рязко понижение на цените.
След като бензиностанциите във Варна понижиха цените заради "явлението" Марешки, не работят ли на загуба, опитвайки да са конкурентоспособни?
С една корекция, не на всички вериги. Обратно, във Варна има няколко бензиностанции, които са собственост на различни вериги , освен посочената, които продават по-ниско и други, които запазиха цените си. Въпросът на каква цена да продава всяка от веригите горивото си е въпрос на търговска политика. Защо някои от веригите намаляват цените на конкретното място, е въпрос на борба за локални пазари, както го определи Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Но тъй като все пак една бензиностанция от една верига от 100 или 200 бензиностанции е част от цялостната търговска дейност на съответната верига, предполагам че общата печалба не би пострадала особено, ако една верига продава на цени различни от друготе. Знаете, че всяка верига определя цените си много индивидуално, с оглед на местоположението на съответната бензиностанция.
Но накрая са почти еднакви?
Не съвсем, има разлика в цените. Дори сигурно сте чували, че някои бензиностанции и в рамките на един град имат различни цени. Това се определя от конкурентното обкръжение, ако на въпросното кръстовище има три бензиностанции, борите се за пазарен дял и определяте такава цена, която да направи обекта ви жизненоспособен.
Не дадохте еднозначен отговор на въпроса на загуба ли са тези вериги, които се опитват да конкурират с "Марешки"?
Не мога да ви отговоря, тъй като това е търговска политика. Казах, че ако веригата има 100 бензиностанции, и ако се намалят цените на една от тях, веригата не е на загуба. Обектът е част от цялостна стратегия.
Ако веригата "Марешки" се разрасне, навсякъде ли ще намалят цените и веригите ще могат ли да си позволят да работят на "загуба"?
Предстои да видим какво ще се случва. Ако съответният господин твърди, че работи на печалба, което доста ни съмнява, или ако тази печалба е минимална, това поставя на изпитание бизнеса в дългосрочен план. Защото това е сектор, натоварен с много държавни вземания, с потенциална опасност от санкции и от всевъзможни органи, с банкови гаранции и други, които се предоставят при закупуване на горивото. Тоест, тази дейност е една финансовоемка дейност, ако може да я обслужва пряко, а не крос-субсидирно бизнеса си от други начинания, които има – прекрасно.
Данните сочат, че в България плащаме едни от най-скъпите горива. Така ли е това и на какво се дължи?
Зависи кой как оценява цената на горивата. Тези, които поддържат този мит, те казват "в България цените на горивата са най-скъпи преди облагането с данъци". Ние обаче, като крайни потребители, а и като търговски вериги, продаваме горивата респективно, не ги купуваме като потребители, а на крайна цена, в която е калкулиран акциз и ДДС. А с акциз и ДДС е много лесно да се проследи, че нашите горива са винаги на дъното в ценовата таблица за най-ниски цени в рамките на Европейски съюз.
В класацията има три-четири цени като българските или малко по-ниски от нашите по различни причини. Тоест, крайната цена на нашите горива е трайно по-ниска от тази на съседните държави в ЕС. Може да се сравнява по различни показатели горивото, може да се сравнява и без данъци, но не е коректно да се сравнява по този начин, защото това гориво не се продава без данъци и цялостната му цена води до това, че потребителят плаща по-малко, отколкото потребителят в някоя от другите европейски държави.
Само в една Великобритания дизелът е 1 паунд?
Отговорът е, че за жалост цената на тази стока, която е борсова, и на българския пазар, и на международния пазар, не е функция от доходите на хората. Когато купувате тон петрол, той струва, колкото за България, толкова и за Англия. Оттам нататък, като се насложат разходите по производството се стига до една цена, която по различни причини за България е по-ниска. Това, че англичаните имат многократно по-високи доходи, не е проблем на цената на горивото, а е проблем на жизненото равнище. Тоест, ние не можем да си измерим горивото и да кажем, че ще го намалим с 50 ст., защото българите са много по-бедни, тъй като просто няма да се вържат сметките.
Има ли шанс да се намали цената за крайния потребител?
Въпросът за това какво трябва да се направи, за да се намали цената за крайния потребител, се поставя винаги, когато цените на горивото тръгнат застрашително нагоре. Сега не сме в такъв период, а цените са трайни, стабилни и ниски, в сравнение с тези отпреди една година. Но когато цените тръгнат нагоре, когато започнат апокалиптичните прогнози, че ще стане 3 лв. за литър и т.н., тогава първо скачат превозвачите, после и други браншове, а накрая се събира правителството тревожно и започва да мисли как да намали цените.
Неминуемо се стига до това, че не може да намали акциза, защото той е нормиран в ЕС и има минимални нива, които ние сме достигнали и не можем да паднем под тях. Те не искат да намалят ДДС върху горивата, защото те се облагат с толкова добавена стойност, колкото и другите стоки. И резерви на практика няма, търсят се странични, с дребен ефект мерки, които наистина не са ефикасни.
Контролът над този бранш е все по засилен – пломби, онлайн връзки, специални изисквания към данъчните складове, към търговските обекти, както и задължителните запаси, оскъпяват това производство. Тоест, това са някакви стотинки, които се калкулират във всеки литър гориво, които са резултат на този засилен административен контрол и на изискванията. Не казваме, че той трябва да отпадне, а обратно - изискваме контролът да е еднакъв за всички. Защото ние се чувстваме по контролирани от някои други обекти. Истината е, че този контрол струва много пари на търговците. Колкото повече изисквания се налагат, колко повече милиони харчи един търговец, той ги пренася към цената на горивото, което е абсолютно нормално.
В Европа горивата са тежко обложена стока, навсякъде акциз и ДДС са над 50%, в някои държави и над 60% от цената, което означава, че най-печеливши от цената не са търговците, а държавата. Тя е тази, която взима най-голям дял и когато започне да се вайка колко са високи цените, би трябвало да се замисли какво тя прави, за да станат по-ниски. Обикновено тя прави това, че си събира вземанията, защото това е сериозен приходоизточник за хазната. Има държави, САЩ е такъв пример, в които данъците са много по-ниски и по тази причина и налозите върху горивата са по-ниски. Иначе в ЕС разлики в горивата се появяват от гледна точка на ДДС, при различните държави то е различно.
Настоящите международни политически отношения ще се отразят ли на цената на горивата?
Петролът е много чувствителен и се повлиява, тогава, когато има застрашаване на доставките, без значение дали е заради стачка в Нигерия, повреда на тръбопровод или прекъсване на добива в Ирак. Всяка такава опасност неминуемо води до реакция в цената на петрола и тя обикновено е нагоре, защото започва страх на пазара от потенциален недостиг. Сега сме в период на излишък на предлагането спрямо търсенето и затова цените са относително ниски.
Войната около Сирия и Ирак до този момент за щастие на повиши цените на петрола по ред причини. Петролните източници, които бяха засегнати от нея са относително малки като обем и доставки, и не водят до рязък спад на предлагана суровина на световния пазар. Сирия имаше собствени петролни източници, но те не задоволяваха дори и нуждите на тази страна, камо ли да изнася. Част от рафинериите на Ирак бяха превзети от ИДИЛ, но и това не доведе до спад в световното предлагане на петрол, така че за момента тази война не увеличи цените. В момента, в който Турция свали русия боен самолет наскоро, веднага цените се промениха с 2% , макар и на дневна база, но след това се успокоиха. Но пазарът веднага реагира на такива сигнали.
Възможно ли е петрол от превзетите от „Ислямска държава” източници да достига до нас и ние да сме негови потребители или съответно чрез трети източник?
В България единствената рафинерия, която преработва петрол, е „Лукойл Нефтохим” Бургас. Огромната част от петрола, които се преработва там, е собственост на Лукойл, тоест руски петрол. Тогава, когато се смесват определени количества от друг петрол, обикновено те са от сигурни източници, които рафинерията може да контролира и са в много малки количества. Така че, поне аз не допускам, че петрол, който е изнесен от ИДИЛ нелегално, може да стигне и бъдем купен от България?
А този, който е внос от трети източници?
Вносът е само от сигурни източници и обикновено рецептата за производство на горива на нефтохим, която включва основно петрол на Лукойл с известни добавки понякога на африкански петрол, понякога друг. Тези добавки са в минимални количества спрямо основния източник доколкото знам и второ са от сигурни източници, няма как да се купи петрол от ИДИЛ. Този петрол се търгува нелегално в Турция и в съседните държави, най-вероятно там се преработва, а вече преработен на горива не може да му се хване произходът, защото горивата имат един й същи състав. До България със сигурност няма как да стигне такъв петрол, няма и причини да стига, а това, че в съседните държави излизат обвинения е факт.
Т.нар. "ведомствени" бензиностанции, които често коментирате, те ли са най-големият проблем на сектора?
"Ведомствените" бензиностанции са един от големите проблеми на сектора, защото някои от тях, не поставям всички под една шапка, обслужват само фирмите си. Но има и други, които извършват търговия на дребно, тоест зареждат колите на трети лица. Те са проблем, тъй като доскоро бяха безконтролни и все още не е ясно дали са изпълнили изискванията на закона за поставяне на съответните измервателни уреди и на онлайн връзка с НАП. През голяма част от тези обекти се реализираше гигантска контрабанда на гориво с неясен произход. Те нямаха никакви уреди, тоест какво се случва през тях никой не можеше да установи, затова си позволяваха да продават с 40-50 ст. по-ниски цени то останалите.
Без да искам да правя аналогия с това, с което започнахме, ако продавате на една бензиностанция, в която отчитате обемите, не плащате данъци, защото продавате тайно, то може да си позволите да търгувате на много по-ниска цена. Не е това примера с г-н Марешки, разбира се, защото на неговия търговски обект има всички необходими измервателни уреди и това е видимо.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай