Сирийската война може и да приключи, ако Русия и Саудитска Арабия се разберат за цената на петрола
Публикуваме със съкращения интервюто на анализатора Иван Кръстев пред “Ди Пресе” по публикация в “Дойче веле”. По-голямата част от разговора е проведен преди атентатите в Париж, уточнява самият Кръстев.
- Може ли кризата с бежанците да доведе до разпадането на ЕС?
- Европейският съюз в момента се бори срещу поне четири кризи: руско-украинската, евентуалното излизане на Великобритания, еврокризата и бежанците. Последната криза е най-опасна. Тя е общоевропейска и всички се чувстват засегнати от нея. Всяка страна смята, че се намира в бежанска криза, дори и в нея да не влизат никакви бежанци. Освен това обикновените хора виждат бежанците с очите си – за разлика от финансовата криза. Бежанската криза води и до ренационализация: гражданите сякаш са много по-склонни да се доверяват на собственото си правителство, отколкото на “онези в Брюксел”. А след терористичните атаки в Париж тази криза се преобяснява вече като тема, свързана със сигурността.
- Но има ли бежанската криза потенциала да събори ЕС?
- Не може да изключим такава опасност. Ако ЕС се разпадне, това ще стане не по желание на мнозинството членки – то ще се случи неволно, просто защото на някоя от кризите се реагира или прекомерно, или пък никак. Можем да използваме една поука от разпадането на Съветския съюз: такива процеси започват винаги в центъра, а не в периферията. Съветският съюз щеше да понесе напускането на балтийските държави. Всичко свърши едва тогава, когато Русия каза, че не иска повече.
- Ако пренесем този пример върху ЕС, това би означавало Париж или Берлин да се отдръпнат, така ли? Смятате ли, че това е вероятно?
- Вероятно не е, но е възможно. Една от големите опасности, криеща кризата с бежанците, е, че тя променя Германия. Тази държава е уникална в ЕС не само като икономика, но и политически. Германия все още е запазила традиционната си партийна система, в парламента няма десни екстремисти, хората хранят високо доверие в медиите. От европейска гледна точка обаче Германия се намира в тежко положение. По време на гръцката криза срещу Берлин беше отправено обвинението в липса на солидарност. Сега пък се казва, че със своя морален империализъм Меркел е една от причините за актуалната криза с бежанците.
- Как би изглеждал сценарият, в който Германия се отдалечава от ЕС?
- Може да настъпи момент, в който Германия или Франция да каже: за нашата демокрация и за нашата икономика е по-добре да снижим зависимостта си от ЕС. Или пък представете си, че Меркел заяви: Дъблин е в сила, ние сме заобиколени от сигурни трети страни, повече няма да приемаме бежанци, пристигащи по суша.
Кризата начаса ще се изостри
- Какъв взривоопасен потенциал крие напрежението между Запада и Изтока в ЕС?
- Това противопоставяне го имаше още по време на Иракската война, когато “Нова Европа" последва САЩ във войната, а Западът отказа. През последните години Източна Европа беше ориентирана изключително към Германия. Страни като Полша или Балтийските държави винаги се обръщаха към Германия, когато имаха проблеми. Същото се случи и с конфликта около Украйна. Те помолиха именно Меркел да даде силен отговор на Русия. Тогава обяче тя ясно им даде да се разбере: това е ваш проблем. Това показва, че Германия отдавна се е съсредоточила главно върху държавите от еврозоната и ние вече живеем в една “Европа на различните скорости". Естествено, и поведението на източноевропейците дава на мнозина моралното основание да се държат хладно към тях. При това, ако говорим за кризата с бежанците, разликата между Западна и Източна Европа е както между големите градове в Австрия, където хората имат много контакти с чужденци, и провинцията, където настроенията са по-силни.
- Упрекът срещу Източна Европа гласи: вие спечелихте от европейските пари, но сега, когато от вас се очаква солидарност, се криете. Защо правителствата в Прага и в Будапеща си запушват ушите за този аргумент?
- Хората в Средна и Източна Европа смятат себе си за жертви на историята, които са обречени на страдания, докато оттатък, във Виена или в Брюксел, отвъд желязната завеса, някакви други хора си живеят прекрасно. В същото време в една етнически хомогенна Полша например последните спомени за някакви междукултурни взаимодействия датират от епохата между двете войни – и тези спомени са крайно неприятни. И още: въпросните страни не могат да се справят дори с интеграцията на собствените си роми. Между другото, става дума не за липса на солидарност, а за сблъсък между две солидарности: поляците например са солидарни, обаче не със сирийците, а със собственото си етническо население. Някои малки страни се боят да не изчезнат от картата. Вземете България: според прогнозите на ООН до 2050 г. страната ще изгуби 27% от населението си. Това е и една от последиците на отворените граници:
младите напускат страната.
- Доколко нелибералната демокрация на Виктор Орбан може да се приеме като сериозна алтернатива на западните демокрации?
- Смятам Орбан за най-влиятелния политик в Европа след Ангела Меркел. Защото той е именно нейната алтернатива. В рамките на бежанската криза тази алтернатива стана значително по-привлекателна. Във времена на криза обратното на доверието не е недоверието, а страхът. Орбан добре го разбира и се възползва от този страх. В същото време той има невероятен нюх за духа на времето. В цяла Европа се надига консервативна съпротива.
- Виждате ли вече подражатели на Орбан?
- Между Полша и Унгария има сериозни разлики по отношение на политиката към Русия. Но полската партията “Право и справедливост”, която сега взе властта, още преди години повтаряше: “Днес Будапеща, утре Варшава”.
Орбан е силен с критиката си, която до голяма степен е основателна. Да, ние не можем да приемем всички. Но той как ли ще може да затвори границата? Готов ли е да изпрати войници, които дори да стрелят, ако се налага? И нима ЕС ще съумее да помири острата антиислямска реторика, която практикува Орбан, с надеждата си, че Ердоган ще помогне в бежанската криза? Орбан има и друго предимство: политика като неговата досега никой не е опитвал. А на думи всичко звучи силно.
- Познавате лично Путин. Дали двамата с Орбан си приличат?
- И двамата са много надарени политици. И двамата смятат, че Западът е декадентен и беззащитен. Но между двете им страни има разлика. Мога да си представя, че Русия може да оцелее известно време в някаква агресивна самоизолация. Но Унгария? Тя живее от парите на Брюксел и от чуждестранните инвестиции. А тъкмо тези две цели Орбан непрекъснато атакува. Според поговорката човек не може едновременно да седи на два стола. Орбан обаче показва, че може.
- Какво накара Русия да се намеси в сирийската война?
- Русия беше засегната не толкова от санкциите, колкото от падането на цените на петрола. Руските лидери са убедени, че в дъното на всичко са американците, които са накарали саудитците да дръпнат цените надолу. Намесата в Сирия е и опит да се влезе в диалог със Саудитска Арабия, т.е. да се натрупат някакви точки, които могат да се използват в преговорите. Не бива да се изненадвате, ако в крайна сметка голямата сделка за Сирия бъде сключена не между САЩ и Русия, а по споразумение между Русия и Саудитска Арабия.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай