Петък, 1 Ноември 2024

Първа инвестиционна банка /ПИБ/ изпълни всички критерии на Европейската комисия

Първа инвестиционна банка /ПИБ/ изпълни всички критерии на Европейската комисия
Публикация   24 Ноемв, 2015   /     Интервю с Юрки Коскело   /     513

Финансовата институция има интереси за развитие и извън България

  Това заявява в интервю за вестник „24 часа“ на  Юрки Коскело, който е независим член на Надзорния съвет на Fibank (Първа инвестиционна банка). Юрки Коскело е работил 24 г. в Международната финансова корпорация (IFC), член на групата на Световната банка. Заемал е и редица ръководни и консултантски позиции в европейски финансови институции като Инвестиционния фонд за земеделие и търговия в Африка (AATIF), EXPO Bank, Чехия, и AtlasMara Co-Nvest LLC, Великобритания.

- Г-н Коскело, имате голям международен опит в редица страни. Над 20 г. сте работили и в Международната финансова корпорация (IFC) към Световната банка. Как изглежда българската банкова система през очите на един чуждестранен експерт?

 - Преди всичко, нека да погледнем регионално. Целият район наоколо преминава през промени заради Гърция, която е съседна държава. Но и процесите в цялостната европейска банкова система. Затова действително България не може да се отдели от цялата система. Общоприето е сред моите колеги, че за да работи банковата система добре, се изискват различни видове банки. Трябват Ви такива, които се фокусират върху селски региони и земеделие, други с фокус върху малки и средни предприятия, както и такива, които са универсални. В същия контекст трябват чуждестранни и местни банки. Всичко това е нужно да е в равновесие. Смятам, че България е в добра позиция, защото има диверсификация на банковата система, а исторически това произвежда най-добрите резултати.

От близо 6 месеца Вие сте независим член в Надзорния съвет на Първа инвестиционна банка. Бихте ли ни разказали повече за съвместната Ви работа с банката?

-  Всъщност заемането на тази позиция е резултат от моята работа в годините назад и тази на бившите ми колеги в Международната финансова корпорация (IFC) към Световната банка за подобряване на корпоративното управление на ПИБ. От лятото приех да стана част от екипа на Първа инвестиционна банка като независим член, който може да се каже, че идва от различен свят от България. Но това не е случайно, а е програмиран подход на банката с оглед да подобри своето управление. И първите ми впечатления от 6-те месеца, през които съм в банката, са, че почти всичко е много по-добро, отколкото го очаквах. Вече мога да кажа, че знам достатъчно добре къде се намирам днес. Като цяло за мен преживяването е много позитивно. Осъзнах, че мога да допринеса за продължаващото усъвършенстване на банката.

-  Това означава ли, че делът на банките с български капитали е достатъчен или според Вас трябва да е по-голям?

-  Не бих искал да цитирам държавата, но един министър на финансите наскоро ми каза, че и тук трябва отново равновесие - както достатъчно местен капитал, така и, от друга страна достатъчно чужда собственост, за да внесе още по-голям баланс. И дали това равновесие в момента е правилно, е въпрос на поставяне във времето. Моето чувство е, че в България делът на собствения капитал ще нараства. Дали това ще е български капитал от чуждестранни банки или от местно притежавани банки, това е различен въпрос. Но Ви трябват и двете.

- През 2014 г. ПИБ получи ликвидна подкрепа. В тази връзка банката има план за преструктуриране, одобрен от Европейската комисия. Как върви неговото изпълнение?

-  Първа инвестиционна банка има пряк външен наблюдател, който следи стриктно изпълнението на плана за преструктуриране от името на Европейската комисия. Банката е отговорила на всяка възможна цифра в този план и е надхвърлила очакванията. Ще Ви дам и конкретен пример: до този момент ПИБ е изплатила общо 750 млн. лв. от ликвидната подкрепа. През 2015 г. банката е предплатила авансово 150 млн. лв. повече от дължимата сума за годината. Тоест банката е погасила ликвидната подкрепа в доста по-висок процент от заложеното в плана, одобрен от Европейската комисия. До дни ще бъде представен на Европейската комисия и отчета за третото тримесечие от външните наблюдатели. Той отчита ликвидност от 600 млн. лв. над предвидената с плана, което представлява 24.4% ликвидност в банката. Цената на финансирането на банката е намаляла от 3.3% на 2.6%. В момента работим по нова управленска структура, която е по изричното изискване на Международната финансова корпорация и Европейската комисия. Тази структура ще бъде въведена до края на годината, което ще направи ПИБ по-прозрачна и по-ефективна.

  - Какво мислите за предстоящите стрес тестове на банките в България?

-  Това е интересен въпрос, но ще го поставя малко по-различно. На 18.11.2015 г. бях във Варшава, където няколко от финансовите регулатори се срещнаха, присъстваха и повечето европейски институции, както и Международният валутен фонд. Имаше дискусия за цялата банкова система и накъде отива тя. Обсъждаха и стрес тестовете. Беше интересно, защото някои държави следват публичния подход на единния регулатор. Други имат свои собствени стрес тестове. Банките, които са многонационални могат да бъдат подложени само на първия подход - от единен регулатор. Посланието от дискусията във Варшава беше, че регулаторите се стараят да се хармонизират помежду си. Ако имате например италианска банка, те ще си имат регулатор, който ще бъде под Европейската централна банка, защото тя е една от системните банки за Европа. И регулаторът тук няма да обърне много внимание на италианците, така ще има достатъчно време да разгледат местните банки и по-малките банки.

 „За да може един стрес тест да бъде разумен, някои банки ще трябва да не го издържат. Кои ще бъдат, предстои да видим. Но така ще бъде навсякъде в Европа, така ще бъде и тук. Неиздържането на стрес тестовете не означава непременно, че това е нещо много лошо. Например при стрес тестовете на гръцките банки отпреди няколко седмици, ако си спомням правилно, не им достигаха 14 млрд. евро. Но ако попитате тези банки: „смятате ли, че Ви трябват 14 млрд. евро?”, всички ще отговорят – „не”. Регулаторът обаче казва, че това е цифрата. И съответно им се дава време да увеличат този капитал. И някои няма да успеят. Важното е, че трябва да се подхожда с разум.

  Все още е твърде рано да се каже кой ще продължи и кой - не. Няма да е правилно да се прави такава спекулация. Просто централната банка трябва да свърши разумна работа и ще видим резултатите.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още