Наскоро, едно момче ме попита след моя презентация дали мога да синтезирам всичко, което съм научил в моя живот за парите и тяхното управление, в някакви прости правила, които да могат да се приложат от всеки, независимо от неговото образование или текущо състояние. Това се оказа голямо предизвикателство за мен, но мисля, че си струваше. Резултатът е една от най-добрите и подробни статии, които съм писал. Искам да отделите само 10 минути от вашето време, а в замяна ще ви дам 20-годишен опит. Мисля че е честна сделка.
На 35 години съм и се чувствам добре. Семейството ми е подсигурено финансово за няколко години напред и сме кредитно свободни, т.е. нямаме никакви задължения. Това не стана за един ден: със съпругата ми не сме от богати семейства и не сме получили нито един имот в наследство или по-голям подарък като автомобил. Направихме го, както може да го направите и вие – постепенно, в продължение на години повишавахме нашата финансова грамотност и изграждахме нашата машина за пари.
И така, заповедите за парите, които спазваме аз и моето семейство са следните:
Има едно просто правило, че колкото по-дългосрочно инвестираш в акции, недвижими имоти или други активи, толкова е по-лесно е да реализираш печалба от тях. Ако искаш да направиш „удар” за един ден, е само въпрос на късмет. Парите са като дърветата: посадете ги, грижете се за тях и след това чакайте докато дадат плодове. Просто е, нали? Ако искате да засадите дърво и то да порасне за 24 часа пред погледа ви, това няма да стане, каквото и да правите.
Ще ви дам пример: Купих акции на Софарма Трейдинг АД някъде през 2011 година, сред като се бях отърсил от загубите си в началото на кризата. Тогава цената беше около 1.50 лева за акция и видях потенциал за растеж. Като фен на Уорън Бъфет, приложих неговите правила за дългосрочно инвестиране. Запознах се с компанията, разгледах нейния бизнес модел и прецених, че фармацевтичните компании и техните дистрибутори ще се развиват, дори по време на криза. Последния път, като погледнах цената на техните акции беше около 5.50 лева, въпреки временните колебания. Хоризонта за продажба ми е поне 10 години, т.е. 2021 година.
За това как да живеем, няма как да не цитирам един от хората, които ме вдъхновяват – Стив Джобс. Той казва: „Когато бях на 17 години, прочетох един цитат, който казваше: „Ако всеки ден живееш така, сякаш ти е последен, някой ден ще се окажеш прав“. Това имаше голямо отражение на живота ми и след това вече 33 години гледам в огледалото всяка сутрин и се питам „Ако днес е последният ден от живота ми, искам ли да правя това, което ще правя днес?“ Когато отговорът беше „не“ няколко дни поред, знаех, че е време за промяна“.
Какъв е урокът? Радвайте се на живота си всеки ден така, сякаш ще умрете утре, но тъй като това вероятно няма да стане, повишете финансовата си грамотност и инвестирайте част от доходите си в качествени активи, а после просто ги задръжте. Дори когато има временни колебания на пазара, не се поддавайте на емоциите, ако вашите инвестиции все още отговарят на условията, с които ги избрахте. Понякога трябва просто малко повече търпение.
Всеки ден получавам писма от хора, които са загубили доста пари, защото са се доверили на техни приятели, познати или просто настойчиви финансови консултанти. Историите винаги започват бляскаво – инвестиция в нов и иновативен продукт, който сега навлиза в България, но по света вече хиляди хора печелят от него. Или работа от вкъщи, от която ще печелите два пъти повече от сегашната. Тези истории си приличат по едно – обещания за нещо, което е твърде хубаво, за да е истина. И обикновено е точно така.
Ще ви разкажа съвсем накратко моята история за покупката на жилището ни. От 2003 до 2007 година работех в банка и контактувах с много брокери на недвижими имоти, юристи и клиенти, които взимаха безбожно високи ипотечни кредити за жилища със съмнително качество на строеж. Всички те ме убеждаваха, че през 2007 година е най-доброто време за покупка на жилище, защото хубавите вече свършват. Аз като служител на банка можех да ползвам и наполовина по-ниска лихва по кредита (с малката подробност, че ако напусна, тя ще стане дори над пазарната). Идеалното време, нали?
По това време цените на квадрат гонеха 1,500 евро и се говореше, че ще станат поне 6,000 – 7,000 евро на квадрат, както и че тълпи западноевропейци ще се надпреварват да купуват жилища в най-новата членка на ЕС. Как да обориш всички – икономисти, експерти, брокери, банкери? Дори родителите ми всеки път повдигаха темата, че е време да си купя собствено жилище, защото всичките ми братовчеди вече са го направили.
Тогава се доверих на вътрешния си глас и това, което учих още в първи курс на университета. Простата логика показваше, че цените на жилищата в София (столица на малка и бедна държава в периферията на ЕС) няма как да се изравнят с тези в Букурещ, например. Защо? Ами, Румъния е държава с население от почти 20 милиона души, т.е. огромен пазар с потенциал за растеж. Големите компании къде ще назначат повече хора като служители – в София или Букурещ?
Другото нещо беше, че тази „лудница” не може да продължава вечно и в един момент ще рухне от собствената си неустойчива структура. Тогава всеки „инвеститор” с бетонобъркачка строеше жилищни сгради. Качеството беше под всякаква критика. Сгради падаха още в строеж, заради неспазване на срокове за съхнене на бетона. И при себестойност максимум 300 евро на квадрат, продажните цени бяха 5 пъти по-високи.
Така дойде 2008 година и балонът се спука (не съм предвидил, че това ще стане тогава, а и че ще дойде от САЩ). Купихме си жилището през 2011 година на около 50% по-ниска цена и от доста отстъпчиви продавачи. Ако бях послушал другите, щяхме да имаме 30 годишен ипотечен кредит за 100,000 евро минимум и жилище от 70-ина квадрата със съмнително качество.
Малко се отклоних, но идеята е, че ако някой ви предлага годишна доходност от 300%, той или е прекалено глупав, за да ви споделя тази информация, или е излъган наивник, или е измамник. Какъвто и да е, бихте ли му се доверили? Аз – НЕ. Между другото, тази схема с 300-те процента на година вече фалира. Знам, че лесната печалба без усилия е заложена дълбоко в човешката ни същност, но не се поддавайте на своята алчност. Помислете малко и послушайте собствения си глас, а не този на другите, колкото и многобройни да са те.
Парите се харчат, когато икономиката е в подем, но богатството се създава във времена на криза, когато безработицата расте и много хора остават без работа, цените на имотите падат, акциите на компаниите поевтиняват и нищо добро не се вижда на хоризонта.
Съгласни ли сте? НЕ? Ще ви попитам нещо тогава: кога ще си купите жилище – при цена от 1,500 евро на квадрат или при 700 евро на квадрат? Кога ще инвестирате – при цена на акция от 1.50 лева или при 5.50 лева?
Никой не иска да остава без работа и да вижда как светът му рухва за един миг, нали? Никой не иска цената на имота му да пада и банката да го търси за разликата, след като частен съдебен изпълнител го е продал за 50% от стойността, нали? Но едно нещо трябва да разберем – икономическите цикли се случват по света от стотици години. Те са се случвали и пак ще се повторят – неизбежни са като смъртта и данъците. Ние, като част от една глобална икономика, ще сме зависими от тях. Точка.
Как може да се възползвате от сегашната ситуация? Ако все още имате заплата и доходи, спрете да псувате всичко наред и се вземете в ръце. Сега е момента да положите основите на вашето богатство. Акциите са с по-ниски цени, имотите са десетки проценти по-евтини от 2008 година, земеделските земи в много краища на България са с цени до 450 лева на декар. Възползвайте се, защото скоро може да излезем от кризата и промоциите ще свършат.
Не ме разбирайте погрешно. Аз така съм възпитан, че нищо не идва даром и за всяко нещо трябва да положиш усилия и време, за да го получиш. Може и да не звучи добре през 2015 година, когато има един милион души в България, които нито работят, нито учат, а за голяма част от тях, това е по собствено желание. Не съм и като хората тип „Кифли”, които чакат някой друг да им даде наготово това, което искат. Но пък мога да оценя и да се насладя на всичко, което съм получил в живота си, за разлика от хората, които го получават, опаковано с панделка.
Моята философия е, че трябва да се стремим да правим само това, което бихме правили, ако парите нямаха значения за нас. Отивам дори една крачка напред: Какво бихте правили, ако парите нямаха значение за вас и не ви плащаха за това, което правите? Бихте ли отишли на работа утре? Бихте ли се виждали със същите хора? Бихте ли правили същите неща? Именно!
Аз свързвам думата работа с това, което някой друг ви налага да правите, независимо дали това е вашият работодател или банката, на която дължите пари. В този смисъл, вие никога не трябва да „работите”. Това, разбира се, е идеалния вариант, но на практика, голяма част от нашето време отива за осигуряване на прехраната ни, дома ни и вещите, които притежаваме или искаме да притежаваме. От моя не толкова голям опит като служител, бих ви препоръчал да изберете работа, която има повече елементи от това, което бихте правили и ако парите нямат значение и не ви плащат за това. Всичко останало води до стрес, а той е причинител на едни от най-големите болести през последните години.
Бих ви препоръчал да работите и по-малко, като направите работата си по-ефективна. Това е едно основните умения на XXI век. Има хиляди книги и материали по темата, както и софтуер, който да направи живота ни по-добър. Дейности, които преди са отнемали няколко дни, днес може да се свършат само за часове с правилната организация и необходимите електронни помощници. А какво да правите със спестеното време – живейте го, както намерите за добре.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай