Икономическият растеж в България през 2016 г. ще се забави до 1.5%, показват данните от есенната прогноза на Европейската комисия, които бяха представени в четвъртък. Цитираното число е значително под очакванията на Министерството на финансите, което планира бюджета за следващата година при очакван реален растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) от 2.1%. Комисията е доста по-консервативна в прогнозите си за целия тригодишен период: през 2015 г. реалният растеж ще бъде 1.7%, а през 2017 г. - 2%. От ведомството на Владислав Горанов очакват съответно 2 и 2.5%.
В своя доклад ЕК посочва, че икономическото възстановяване на еврозоната и на Европейския съюз като цяло ще продължи през следващата година, но с умерен темп. Посочва се още, че отслабва въздействието на положителните фактори – падащите цени на петрола, експанзионистичната парична политика и относително ниската стойност на еврото. В същото време се появяват нови предизвикателства като забавянето на растежа на бързоразвиващите се пазарни икономики и световната търговия, както и продължаващото геополитическо напрежение, е записано в документа.
Подобрение на прогнозата
Въпреки че комисията е по-консервативна в своите прогнози, все пак има подобрение спрямо пролетния доклад. При очакванията за 2016 г. се вижда, че България ще се представи по-добре спрямо пролетната прогноза по отношение на икономическия растеж, инвестициите, безработицата и баланса по текущата сметка. Ако обаче сравним показателите с тези за 2015 г., тогава вече има влошаване. По-слабият икономическия растеж догодина спрямо 2015 г. ще се дължи в най-голяма степен на забавянето при усвояването на европейски средства. Това, заедно с износа и по-ниските цени на горивата, ще е двигателят на растежа през тази година. Вътрешното потребление губи част от приноса си, но се очаква той да се върне през 2017 г.
За разлика от потреблението прогнозите за износа са добри в средносрочен план. Тук факторите за растеж са свързани най-вече с по-голямото търсене от държавите в ЕС. Също така експортните компании ще продължат да печелят от по-ниския курс на еврото, към което е вързан левът. Това ще дава предимство на българските износители към държавите, които не използват единната валута.
Експортно ориентираната индустрия ще подпомогне и пазара на труда през следващите две години. Като се добави и застаряващото население, ЕК очаква безработицата да намалее до 8.8% в края на периода, е записано в прогнозата.
Фискални отклонения
Европейската комисия прави прогноза за бюджетния дефицит и дълга, която също се различава в значителна степен от тази на правителството. Според европейските експерти дългът на правителството ще расте през всяка от следващите две години, като в края на 2017 г. ще достигне 33.6% от БВП. В макрорамката към средносрочната бюджетна прогноза Министерството на финансите е записало, че очаква намаляваща тенденция, като в края тригодишния период съотношението дълг/БВП ще бъде 28.9%. Част от разминаването се дължи на факта, че комисията очаква по-малък БВП в номинално отношение.
Все пак комисията отчита подобряването при дефицита на държавата. През 2014 г. Евростат регистрира рекордните 5.8% на начислена основа. Сега прогнозите са за слизане до 2.7% в края на тригодишния период. В анализа на ЕК е записано, че причините за подобрението са затягането на фискалната дисциплина и по-добрата събираемост на данъчните приходи.
ЕБВР увеличава икономическата прогноза за България
За разлика от Европейската комисия прогнозата на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) се приближава до тези на правителството. В есенния икономически доклад анализаторите на институцията са записали, че реалният растеж през тази година ще бъде 1.8%, а през следващата – 2%. Финансовата институция подобрява прогнозата си спрямо пролетта с около 0.5 процентни пункта за всяка от двете години.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай