За да е успешно усвояването на бюджета около 3 млрд. евро, ще са необходими нови правила, а е и много важно поне част от тези средства да отидат за иновации, технологии и модернизация на земеделските стопанства. Около това се обединиха лектори и гости на конференцията "Предизвикателства за развитие на сектор земеделие в новия програмен период", организирана от вестник "Капитал" и ICT Media.
В програмата на събитието участие взеха заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, изпълнителният директор на фонд "Земеделие" Румен Порожанов, директорът на Националния гаранционен фонд Самуил Шидеров, представители на технологични компании, банковия сектор и земеделски браншови асоциации.
Остаряло и поляризирано земеделие
Михаел Пилке отбеляза, че в България структурата на селското стопанство е много поляризирана, а все още повечето малки и средни ферми, които са именно гръбнакът на сектора, работят по много остарели методи и не въвеждат масово иновации. А сега Европа все повече се интересува не просто дали средствата са изразходвани, а дали с това са постигнати поставените цели. "Имаме земеделски сектори, в които се работи с остарели методи. Те са неефективни, но и вредни за околната среда. Ето защо тръгна и европейско партньорство за иновации, което свързва учени, изследователи и земеделци. Вече и вие имате възможност да участвате в тези групи", заяви Пилке и посочи, че макар да са предвидени средства за внедряването на иновации, много от държавите все още предпочитат да залагат в националните си програми основно средства за инвестиции. "Програмата не просто има за цел да изгради една сграда (например обор), но и да подпомогне ефективното й използване", каза той.
Лесни пари?
В повечето случаи, когато се мисли за инвестиции в земеделието, те се свързват със субсидирането и това е основна грешка. "Всяка инвестиция, която не е свързана с реалностите на пазара, е пагубна и за усвояването на средствата и за самия инвеститор", обясни зам.-министър Грудев. Сега по думите му е необходима промяна в начина на мислене за развитието на сектора, където да не се разчита само на възможностите по ПРСР или други субсидии, защото заради безвъзмездното финансиране земеделието се превърна лесно в твърде атрактивна бизнес ниша, но това крие опасност от надуване на балони в отделни отрасли.
Грудев разказа още, че до края на годината ще бъде отворена мярка 4.2 за инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти и се очаква при нея интересът отново да надвиши възможностите за финансиране.
Чака се и първата нотификация на програмата, която ще е насочена към възможността за включване на малките ферми във финансирането.
Този път, по-добре?
Важна е по-добрата комуникация между бенефициенти и администрация, уточни Пилке (с което деликатно намекна, че тя в момента не е идеална). "Не е важна само подготовката на един проект и неговото качество, но и когато той се оценява, да не се окаже при одита, че е сбъркан", сподели Михаел Пилке. Тук важна роля има не само Държавен фонд "Земеделие" като разплащателна агенция. Ключова е функцията на органа, който изработва решенията на местно ниво. В момента Министерството на земеделието и храните прави предварителна оценка на нуждите от финансовите инструменти (рисков капитал, гаранционен фонд или др.), предвидени в ПРСР.
Добър капацитет и партньорство с банки вече е изградил Националният гаранционен фонд, който е сравнително млада структура, но вече е гарантирал кредити за над 700 млн. лв., по данни на директора на фонда Самуил Шидеров.
"Фокусът в този програмен период е върху една по-добра нормативна уредба, направена върху опита от миналия период", обясни директорът на фонд "Земеделие" Румен Порожанов. Той каза още, че Законът за обществените поръчки е одобрен, но са се появили редица проблеми в прилагането му. Сериозен проблем е липсата на определение в българското законодателство какво са изкуствени условия, което води до това, че когато фондът отхвърли проекти, кандидатите печелят делата в съда.
Други нови акценти от нормативната промяна са, че в договорите ще се записват всички ангажименти на бенефициентите, но и санкциите към тях. Ще се ползва рестриктивен подход при оценка на активите и определяне на референтни цени в условията. Обмисля се и опцията бенефициентите да могат да се откажат от проектите си в рамките на шест месеца.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай