Кап. Никола Христов бе сред гостите на „Рубишипс”, които засвидетелстваха уважение към проспериращата русенска корабна компания. Ето какво сподели той специално за www.akcent.bg
Кап. Николай Христов е председател на Асоциацията на корабните брокери и агенти.
В нея членуват 52 фирми, които се занимават с агентиране и брокераж на кораби по море и по река. Създадена е през 1997 година и има вече своя история
- Кои са задачите, които стоят Асоциацията в момента и успява ли тя да ги решава?
- Идeята е Асоциацията да бъде горещата връзка между всичките тези фирми и държавната администрация. До момента мисля че се справяме добре. Работи се по различни проекти, включително и на Сикъл уиндос- системата за България, чрез която ще се обработват на едно гише отплуващите и пристигащите кораби. По нея се работи съвместно с държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Ние работихме по създаване на алгоритъма, ние създадохме софтуера. Системата реално е готова от една година, но… административно не работи.
- Защо?
- Поради простата причина, че има две наредби в българското законодателство, които касаят граничния контрол. Тези разпоредби са от 60-те години…
- В смисъл?
- В смисъл че на времето всички гранични контроли се управляваха от Гранична полиция. В момента нещата са съвсем други- корабите изискват много по-интензивна обработка, много по-бързо получаване на свободна практика и започване на товаро-разтоварните операции. Въпреки че имаше промяна в тези наредби през 2006-2007 г., не се стигна до онова, за което Асоциацията настояваше. Просто ги направиха по начин, по който администрацията виждаше тогава и за съжаление, поради несъобразяването с нашите предложения тогава, сега тази система не може да сработи.В момента нормативните документи не позволяват даването на свободна практика по електронен път, което е и смисъла на тази система.
- Какви са измеренията на вашата дейност като Асоциация?
- За да бъдем точни, трябва да уточня, че ние сме членове на Международната асоциация на националните асоциации на корабните брокери и агенти. Така ние сме добре познати и добре признати в целия свят. В интерес на истината, и у нас се съобразяват с Асоциацията, питат ни по различни проблеми и въпроси, участваме в различни мероприятия и в края на краищата смятам, че това ще доведе до някакъв успех..В тази посока- вече има сформирана работна група, която скоро ще започне реално работа и да се надяваме, че до няколко месеца тези нормативни наредби ще бъдат променени и това „едно гише” ще заработи.
В международен план участваме в работата на различни семинари, където поставяме различни проблеми за решаване. Една от нещата, които нас ни тормози като агенти, е че с използване на електронния подпис, може да си оправяме митническите формалности в Белгия или в Холандия, а това не се случва. Оказа се, че е доста трудно. Въпреки това ние настояваме в тази еднинна европейска митница – имам си митнически кодове и всичко друго, което е необходимо и искаме да знаем как да си ползваме правата като граждани в цяла Европа. Целта на ЕС в края на краищата е намаляване на бюрокрацията, а не обратното.
Другото нещо, за което получихме много голямо признание е през миналата година, когато бяхме домакини на годишната среща на Международната асоциация. Сред коментарите след приключване на срещата бяха, че България може да организира такова посрещане, каквото други страни не биха могли.
- Асоциацията е своеобразен барометър за един от секторите в транспорта- речния и морския, за състоянието на икономиката в момента?
- Нивото до 2006-2007 г. , въпреки всичките неразбории в страната, беше добро. За съжаление, през 2008 г. получихме един урок, че всичко се гради не на бързо акумулирани печалби и бърза реализация на едни инвестиции.
От началото на тази година до момента има раздвижване- най-лесно това се чувства и отчита посредством контейнерния поток. За съжаление като цяло нашата икономика има още да изстрада, защото не е организирана както трябва. У нас иновативните инвестиции не се стимулират. Не са достатъчно популярни малкото стимули, които се правят за малкия и за средния бизнес. Като че ли е скъсана връзката между държавната администрация и фирмите. Държавата допуска голяма грешка, че промотира само средства от ЕС. В Европа икономиките не се държат на европейски средства. Това са пари, които, или ще ги дадем, или сме ги дали вече.
Има други финансови инструменти, които, според мен, нашата държава не ползва. Това са застрахователни, инвестиционни фондове, които могат да оказват подкрепа на правилни намерения на малките предприятия.
Освен това не трябва да се пропускат моменти, когато идват чужди инвеститори и заради дребни недоразумения да бъдат прогонвани…Както е имало различни подобни случаи. В предишните министерства на транспорта, при доброжелателни инвеститори от Германия, от Суадитска Арабия и др. места са срещали непрофесионално и неуважително отношение. За съжаление по-голямата част от тези потенциални инвеститори, се преместват в съседна Румъния, като резултатът е очевиден.
- Гледа ли се равностойно на речния бизнес както на морския. Забелязва ли се разделение по отношение на плаването по река и по море?
- Това, което виждат като председател на асоциацията през последните 4-5 години е, че държавата няма политика. Тя се опитва и симулира някакъв вид политика, но това се прави на парче. Крайно време е вече да има национална стратегия, въпреки че такава трябваше да има преди 4-5 години още. Има такива стратегии, но по една или друга причина, никога не са били приети.
- Всъщност това е проблем, който съществува и е нерешен независими кой управлява?
- Да, така е. Сегашното правителство в лицето на зам. министър Кичев, проявява някакво разбиране, има диалог. Но като цяло знаем, че една птичка пролет не прави. В момента всички виждаме с каква активност се строят европейските артерии в Южната част на България. Това, за което аз пледирам още от 1997-1998 г., за подобряване на инфраструктурата между българските речни и морски пристанища. Това ще даде много по-добри резултати за икономиката ни отколкото построяването на тези пътища на юг. Така ставаме само една транзитна държава на най-лошия транспорт- автотранспорта. Всички негативи- замърсяване и др. остават за България, а печалбите ще бъдат минимални. Ако бяхме инвестирали в подобряване на инфраструктурата на речните пристанища, ако бяхме подобрили връзката между речните и морските пристанища, сега Констанца нямаше да бъде толкова преуспяващо пристанище. Определено мога да кажа, че в една Румъния има държавна политика в областта на транспорта, и то в речния и морския транспорт.
- Вижда се обаче, че все пак се правят опити, друг е въпросът до колко са успешни, за връщане на държавността на държавата…
- Да, не можем да отречем, че сега управлението се осъществява в момент на криза. Но ние изпуснахме 10 и повече години, в стремеж да се покажем като добро административно управление, без да се полагат необходимите действия за изграждане на национална икономика. Сега се опитваме от името на бизнеса да убедим управляващите, че след като 70 на сто от вноса и износа на една държава се извършва по река и море, то нормално е приоритета да бъде този бизнес, а не автотраспорта.
- Не може да говорим за речен транспорт и да не споменем за Дунавската стратегия. Планирате ли участие в нея?
- Ние вече участваме в конференции на Дунавската стратегия. В Брюксел, на семинара на ЕКАТСБА, се повдигна въпроса за Стратегията. Но лично аз смятам, че голяма част от западните страни се страхуват от тази стратегия, защото тя може да изтегли голяма част от товаропотока към нас. Останах с впечатление, че въвеждането на стратегията се бави всячески- оправдавайки се в липса на капацитет в България, Румъния и др. причини. След като всички признават, че река Дунав е най-голямата, мисля, че в целия свят, и е много важна при сегашните изисквания да развиваме екологичен и евтин транспорт, ще имаме още спънки в реалното прилагане на Дунавската стратегия. Но въпреки това оставам оптимист и ще работим нещата да се случват в полза на българския бизнес.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай