Вторник, 15 Октомври 2024

Защо санирането ни е трудно?

 Защо санирането ни е трудно?
Публикация   05 Септ, 2015   /     capital   /     300

Националната програма за енергийно обновяване на панелните блокове се спъва в недоверие, ниска активност и усложнения за бизнеса

"Искам да благодаря на всички, които живеят в тази сграда, на всички благоевградчани и най-вече на кмета на града, че типично за този край на войводи не повярвахте на лъжите и инсинуациите, бяхте смели и наистина Благоевград и специално блок 36 в жк "Ален мак" станаха емблема на програмата за саниране. Вие доказахте, че програмата работи и е само и единствено в полза на гражданите", обяви министър Лиляна Павлова при откриването на първия обновен блок в страната.

   Засега обаче едничкият блок при войводите е целият резултат от обявената програма за безплатно саниране на жилища. Разплатени са по-малко от 1.8 млн. лв. Това е равносметката от "Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни сгради" с бюджет 1 млрд. лева девет месеца след началото й. Не звучи много обнадеждаващo, при положение че ГЕРБ определи две години срок на действие на програмата и обяви, че тя ще обхване между 4000 и 6000 панелни сгради в страната (от общо над 70 000). Регистрираните сдружения на етажната собственост към момента са около 2200, но според данни, предоставени на "Капитал" от регионалното министерство, сключените договори за финансиране са 1400. Общините едва сега избират изпълнители - за обследване, проектиране и строителство, а има цели области в страната като Монтана, Разград, Русе, Ямбол и други, където интересът към програмата е много слаб и почти нищо не се случва. В 132 града в страната няма нито един сключен договор, а в 89 няма нито проекти, нито сгради, одобрени за обновяване. Блоковете, по които реално се работи, са единици, а няколкостотин в момента минават на обследване и в близките месеци ще започне реалното им обновяване. При възможно най-доброто стечение на обстоятелствата към края на годината би могло да има 50 завършени блока.

   За мъчния старт на програмата има няколко обяснения: въпреки амбициозните заявки на управляващите и "рекламата" на безплатното саниране инициативата трудно печели доверието на хората. Девет месеца след като Бойко Борисов им обеща пари за собствените им сгради, те продължават да се чудят къде е уловката. Част от аргументите са ирационални - например "ще ни вземат апартаментите" и "това е конспирация на ГЕРБ". Други обаче са основателни (като например, че част от разходите ще останат за сметка на собствениците, ако някой от съседите се откаже след началото на проекта и ограничи достъпа до обекта), а "мениджърите" на програмата така и не успяват да ги разсеят. Натрупаното с години недоверие между съседи не помага, а опитът на държавата и общините да се върнат в тези изоставени пространства само демонстрира колко по-лесно е да разрушиш нещо, отколкото да го възстановиш. По общини поръчките вървят мудно, указанията на регионалното министерство на някои места са останали неразбрани, търговете са преповтаряни.

   Недоверието не е само от страна на домакинствата. Резерви към програмата имат и самите строители фирми и тези за строителни материали (виж текста на стр. 11). След първоначалния ентусиазъм те се сблъскаха с някои изисквания и условия в договорите, които усложняват достъпа на най-малките компании, а те са сред основните заинтересовани от обновяването на блоковете. Например изискването за 30% банкова гаранция върху сумата от договора се оказва непосилно за някои. Големите компании за дограми и изолации са се надявали да могат да кандидатстват сами по механизма, но това може да се окаже невъзможно, а в резултат на безплатната програма за саниране техните цени се подбиват, а клиентите им намаляват.

       Съседи в повече

   "Лъжите и инсинуациите" най-често са нормални притеснения, които обаче никой не разсейва правилно. "Много се отказаха да участват заради тези спекулации, че ще им вземат апартаментите, ще им се вдигнат данъците, "безплатен обяд няма" и т.н.", казва кметът на Димитровград Иво Димов. "Имаше и усложнения с условията на програмата - искаше се съгласие на 100% от собствениците, което е невъзможно; някои са неоткриваеми, отдавна са напуснали града или страната. Сега процентът падна на 75", казва още Димов. Общината се принуждава да изпрати покани до потенциални изпълнители да обновят блок с два входа и 36 апартамента на ул. "Захари Зограф" 18, защото в първата процедура се явява само една фирма, която не отговаряла на условията. "Затова бързаме да направим този блок - за да видят хората, че работи програмата, да разсеем съмненията", казва кметът на Димитровград. Той е сключил договори за обновяване на още 23 блока, за които тепърва ще се правят обследвания и ще се търсят изпълнители. Общината сключва рамково споразумение с шест фирми за обследване и така цената за "диагностиката" на блоковете пада наполовина - "до 2.50 - 4.60 лв/кв.м". Цената варира между 1 и 8.50 лв. на кв.м в зависимост от това дали става дума само за енергийно или и за техническо обследване. Цената скача особено много, ако сградите нямат запазена техническа документация и тепърва трябва да се правят чертежи и изчисления.

    Стратегията с "пилотния саниран блок", който ще вдъхне увереност на хората, е възприета и в други общини. В Севлиево например кметът Иван Иванов възлага дейностите по обновяване на първия блок от програмата директно на местната фирма "Мазалат", за да не губи време след провален опит за открит търг по Закона за обществените поръчки. "Първоначално избраният изпълнител - "Енемона", се е отказа заради финансови проблеми. В този случай директното договаряне е позволено от ЗОП", посочва Иванов. В неговата община допустими за саниране са 32 блока, от които само 9 са изявили желание да се включат в програмата.

    Кметът на Враца Николай Иванов е убеден, че единственият проблем пред програмата е притеснението на хората и липсата на инициатива у етажната собственост. "Всичко останало като процедури, отделни стъпки е познато на общините, няма нищо сложно. Убеден съм, че местните власти правят всичко възможно, за да провокират интерес у хората, включително и ние - имаме отделно звено, което се занимава с енергийното обновяване на блоковете", казва Иванов. "Администрациите са длъжни да обяснят всички възможни рискове, свързани с програмата.

Рискът е следният: след одобрение на даден проект на сдружение на собствениците, ако някой от съседите се откаже и ограничи достъпа до жилището си, има реална възможност проектът да се провали и това няма да е по вина на изпълнителите. Тогава логично е разходите за извършените дейности да останат за сметка на собствениците", казва кметът на Враца. "Така съгласието се постига много трудно, хората и без това не стигат лесно до единомислие, а когато се намесят междусъседски отношения и недоверие, става невъзможно." Враца е възложила изпълнението на работни проекти за обновлението на 5 блока. Фирмите в региона имат интерес и очакват търговете с нетърпение, твърди кметът.

 



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha