- Г-н Манолов, преди седмица стана ясно, че работодателите не желаят да преговарят за нови осигурителни прагове. “Подкрепа” дала ли е предложения и какви са те?
- Ние участваме в този процес както винаги. Някак си не мога да хвана позицията на работодателите по тази тема. Имам чувството, че някакъв външен център им внушава поведението. Трябва да си припомним, че имаше времена, в които работодателите настояваха да вдигаме осигурителните прагове с по 25% годишно. Тоест някак си непоследователно се държат. Ако някой вдигне осигурителните прагове там, където не са договаряни, с 20%, да видите как ще се затичат да договарят. Но отказът от преговори е контрапродуктивен
- Ако няма договорени, ще искате ли от социалното министерство да ги вдигне административно?
- Те имат възможността да го направят. Там, където не са постигнати договорености, министерството може да увеличи праговете със средния процент на увеличението от договорените. Или с намалението, ако се договори намаление. Дали ще го направят, е въпрос на политическа преценка.
- Ивайло Калфин ви изпрати проект на наредба за автоматично определяне на минималната работна заплата. Каква е позицията на “Подкрепа” по нея?
- Минималната заплата все още не е на нивото, на което трябва да бъде. Преди 6 години, когато се въведе плоският данък, бяха направени изчисления, че за да бъде минималната заплата на такова ниво, че доходите да не пострадат от въвеждането на данък върху нея, тя трябваше да е на по-високи нива от днешните. За 6 години дори това не се е случило, да не говорим за инфлацията.
Това изоставане трябва да се навакса административно, преди да въвеждаме обективен механизъм. Иначе дебатът по минималната заплата от 25 години насам е безсмислен и ние, и работодателите повтаряме едни и същи глупости. Когато имаме обективен механизъм, който да отчита всички фактори, тогава нещата би трябвало да са окей.
- Засега според вас наредбата няма да има ефект?
- Тя ще има ефект, защото ще спре идиотския дебат. Аналогията е с швейцарското правило при пенсиите. Тогава пак с години се разправяхме с колко да се вдигнат пенсиите, а златното швейцарско правило постави нещата на местата им. То обективизира процеса.
- То пак отпадна и се даде политически механизъм за вдигане на пенсиите.
- Че трябва да има политически механизъм за допълнително увеличение, е извън всякакво съмнение. Но швейцарското правило трябва да си остане. Пенсиите все още не са достигнали другите доходи. И аз подкрепям възможността за допълнително нарастване на пенсиите над швейцарското правило.
- Вие доволни ли сте от компромиса, който постигнахте с Калфин за пенсиите?
- Можеше да е по-зле. Като цяло това, което се случи, е добре.
- Защо синдикатите издействаха намаление на предвиденото увеличение на възрастта единствено за категорийните работници?
- Там успяхме да предизвикаме по-интензивен дебат. Увеличението на пенсионната възраст не най-голямата драма
По-голямата тежест идва от увеличението на изискването за осигурителен стаж. И това решение да се изискват 40 г. стаж или скоро ще се наложи да се ревизира, или ще трябва да се търси начин за наваксването му. Парадоксално е, че в най-затруднени условия за пенсиониране ще са поставени хората, които най-много са учили. Който е най-учен, най-трудно ще се пенсионира, защото подготовката и ученето изискват време, вместо да ходиш да копаеш с лопата и да трупаш стаж. Казват, че можеш да си купиш осигурителен стаж, но се пропуска фактът, че хората преди това сериозно са инвестирали в образованието си. Или периодите на обучение ще трябва да се признават за осигурителен стаж, или някои специфични форми на полагане на труд да се включат. Например хората от моето поколение ходеха задължително на бригади. Бригадата труд ли е? Труд е. След като казармата се признава за осигурителен стаж, защо бригадата не се признава. Ако сметнем, ще видим, че един човек през гимназията и следването си е положил труд за около година осигурителен стаж. Както и парадоксът, че на офицерите и сержантите трудът е първа категория, а на наборния войник е трета. Има и други такива недомислици, които тепърва ще излизат наяве. Другият проблем, създаден от политиците, е възможността работодателят да пенсионира работника. Досега работникът решаваше кога да се пенсионира, сега ще решава друг. И това няма да подпомогне младежката заетост, какъвто аргумент бе използван.
- Как ще убедите мнозинството хора, че синдикатите не представляват само миньорите, след като защитихте само тях?
- Това мнение, че защитаваме само миньорите, е резултат от непознаване на процесите и неразбиране. Категорийните работници се организираха, подготвиха протести и се пребориха за правата си. Аз не съм в състояние да предизвикам такива неща.
- Очаквате ли напрежение около доходите и условията на труд през зимата, както предвидиха колегите ви от КНСБ?
- Очаквам проблеми от енергетиката. Това, което се опитахме да направим през лятото, е в съвсем различна посока от нужното. “Подкрепа” имаше резерви към този 5% данък върху приходите на производителите на енергия. С него НЕК няма да се спаси, а предприятията ще плащат огромна част от печалбата си. И ще го отнесат “Козлодуй” и ТЕЦ “Марица-изток 2”. По веригата надолу следват мините, които продават на административно ниски цени. И няма да се изненадам, ако наесен ми се наложи да си пренеса щабквартирата в Старозагорско.
- Наясно ли сте вече как ще развивате “Подкрепа”?
- Аз не съм от вчера тук и винаги съм бил наясно. Моят проблем начело е персонален. Аз не мога да съм Константин Тренчев и не мога да управлявам синдиката като него. Проблемът е синдикатът да свикне да го управляват, както аз го управлявам.
- Чуват се много упреци срещу синдикатите, че не организират стачки като гръцките. Ще засилите ли уличния натиск върху управлението?
- Нямам никакво намерение да правя протести заради сеира. Ако го правим като самоцел, то няма да донесе полза на никого. Но пък българинът няма усещането и потребността да се съпротивлява. Имахме отделни изблици на спонтанни недоволства и видяхме в какво се изродиха - в ментета. Ние не искаме да правим ментета. Но аз се опитвам да направя синдиката единен и сплотен, а не да се борим отраслово и всеки за себе си.
ВИЗИТКА
Роден на 23 август 1958 г. в София
Магистър инженер по строителство на сгради и съоръжения
Член на КТ “Подкрепа” от ноември 1989 г.
Вицепрезидент на “Подкрепа” до 2015 г.
Президент на синдиката от 2015 г. след оттеглянето на основателя на “Подкрепа” Константин Тренчев
Председател на делегацията на “Подкрепа” в тристранния съвет
Зам.-председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество
Член на надзорния съвет на Националния осигурителен институт
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай