В селските общини в България има 2453 спортни съоръжения. Със скоростта, с която те напоследък се обновяват, селската спортна инфраструктура в България преживява истински ренесанс. Една от най-честите гледки в селата е строежът на спортни площадки и стадиони.
Това, надяват се кметовете, ще запази останалите млади хора там, а може дори да привлече и още. Статистиката на НСИ сочи, че през 2014 г. изненадващо с 5 хил. души повече са отишли от градовете в селата, отколкото обратното. Ако перифразираме треньора герой на Кевин Костнър в "Поле на мечтите", мотото днес е "построй им стадиони и те ще дойдат".
Би било хубаво, но не е толкова лесно. Да оставим настрана, че процесът на привличане на хора обратно в селата е изключително труден. Много от тези съоръжения ще искат скъпа поддръжка и грижа години наред, а заедно с това - управление, което тези общини трудно могат да предоставят. Възможно е доста от тях да се окажат с нов стадион и в тежка ситуация в близко бъдеще.
Освен това, както строежът на селски стадиони, така и на нови зали не се подчиняват на никаква пазарна логика. Новата зала в Пловдив няма никаква ясна идея какво ще бъде, новата зала в Ботевград ще се конкурира с тази в Самоков, а доста нови зали започват да се "изяждат" една друга заради пренасищане на пазара. Същото би се случило със селските стадиони, ако имаше изискване те да генерират приходи. Такова няма засега, но в бъдеще ще е необходимо.
Обновяване на спортната инфраструктура е безспорно важно. Но да налееш 400 млн. лв. без някакъв план какво ще ти носи това е странно упражнение, чиято единствена видима цел към момента е да държи стотици строителни компании над водата (и прилича много на строителството на крепости с цел развитие на културния туризъм). А мотото изглежда по-скоро да е "Строй, пък който дойде".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай