В откровено интервю за Биволъ директорът на БОРКОР Елеонора Николова коментира начина, по който у нас се провеждат обществените поръчки по европейски програми. Повод за интервюто е сигнал за злоупотреби с евро средства в община Замен, но от БОРКОР вземат принципна позиция за възлагането на обществени поръчки с евро средства въобще.
Конкретния сигнал за Земен касае 4 проекта по Програмата за развитие на селските райони, по позната като „селската програма“. Независимо от стойността си и четирите се възлагат от общината за суми, надвишаващи в пъти пазарната стойност на заложените работи.
Не сме изненадани от сигнала, при работата по него анализаторите са открили няколко категории слаби места. Такива, каквито ние сме идентифицирали при нашата работа по модела за решение в сферата на обществените поръчки. Тези слаби места най-общо са недостатъчност на нормативно разписаните правила, за това какъв е реда за запланиране на обществените поръчки.
- Какво по-точно визирате?
- Как една местна общност стига до извода, че едно или друго обществено благо е принципно необходимо на тази общност? Има ли проведени общи събрания на населението, заседания на Общинските съвети, където нуждите на общността да бъдат категоризирани? За да се знае, че с европейски и български пари се задоволяват първо най – жизнено необходимите неща.
- Една от смущаващите обществени поръчки на стойност над 3 450 000 лв. е за реновирането на общинския стадион в Земен. Има ли логика в подобен проект?
- Aко там живеят преобладаващо възрастни хора, може би вместо стадион е по-добре да им се направи социален патронаж или старчески дом, или друг тип услуга, която да е значима за тази категория хора. Стадионите са свързани по принцип с младо поколение, с перспективно поколение, което има нужда да спортува. Отделно ние сме идентифицирали слабо място, като липса на стандарт който да сочи на възложителите начина, по който се определя индикативната цена. Думата пазарна цена е едно все още неприсъщо на възложителя понятие. А и нямат опит, желание и трайни навици възложителите, да правят пазарна оценка, предварителна, на съответния актив или услуга, който искат да привлекат. Вие виждате, че обществените поръчки имат една индикативна цена, която драстично се разминава с пазарната.
- Какво е правилното решение за преодоляването на тези слабости?
- Още преди 2 г., през февруари 2013 г., Центърът излезе с едно цялостно решение. Което препоръча комплекс от мерки. Технически и организационни, които да позволят огромна част от тези слабости, от тези недостатъци, от тези дефицити в обществените поръчки да бъдат преодолени. Нашите мерки бяха в 2 групи. Едната група са технически мерки. Въвеждане, сега и веднага на електронни платформи, които да направят процеса прозрачен, състезателен и достъпен. Освен това, ние поръчахме и няколко организационни мерки, които са в пряка причинна връзка с вашия сигнал. А именно – необходимостта да се извършва предварителна оценка, предварително обследване на техническото задание на обществените поръчки или най-общо казано предварителен контрол. Изпреварващо работихме по документа директива 24 и 25 на ЕК, които вече са факт. Сега тези директиви вменяват задължение на Агенцията за обществени поръчки да извършва предварителен контрол. Тя няма капацитет за това. Ние тогава предложихме към АОП да се създадат 6 централни служби за възлагане, които да бъдат разположени в плановите райони. Една от задачите, които бяхме разписали за тях е да дават квалифицирани юридически съвети, както на възложителите, така и на изпълнителите. И не на последно място, да извършват пазарна оценка на индикативните стойности на по-големите обществени поръчки. Тоест, ние създавахме един контролен и регулаторен капацитет по места, който можеше да позволи ние смислено и качествено да обслужим това изискване на ЕК за предварителен контрол.
- С други казано, ако вашите препоръки бяха приети, към днешна дата нямаше да има възможност една поръчка на стойност около милион, каквато според независими експерти е тази за стадиона в Земен, да бъде възлагана за 3 милиона и 400 хиляди например?
- Да, това е така, защото в много голяма част от случаите ние установихме по категоричен начин, че преди да има идея да се проведе такава обществена поръчка, тя се предхожда от една корупционна сделка. Сделка между възложител и изпълнител, в която те предварително се договарят за общественото благо, което ще бъде реализирано, за парите, които ще бъдат разпределени между играчите. По този начин стойността на поръчката драстично надхвърля пазарната стойност от една страна, от друга страна, пак заради тези комисионни, качеството, което ние получаваме е изключително ниско. Заради това на всички избори ние виждаме, че градските площади влизат в ремонт, правят се фонтанчета, беседки, тези спортни зали, за които вие говорите, тоест неща, които лесно поглъщат пари и от там нататък контрола никакъв и възможността да се разпределят едни други пари, които натоварват данъкоплатеца е предварително прогласена. Без предварителен контрол на Обществените поръчки нещата са обречени. Да европейските пари са нещо много важно. Ние имаме нужда от тази финансова подкрепа, защото без нея българското население ще бъде още по-бедно. Само за 2 години обаче броят на възложителите от 3 000 е нараснал на над 5 000. Това показва колко е голямо желанието да се разпределят пари. Ако се бяха случили тези 6 централни служби за възлагане, тогава контролът върху 6 служби беше възможен. Сега контрол върху 5 000 възложители и всичката им изобретателност по отношение на усвояване в личен интерес на пари е просто кауза пердута.
- А как виждате ролята на БОРКОР в контрола над обществените поръки.
- Ние запазихме за себе си една задача, която трябва перманентно да ни бъде възлагана. А именно – ние да продължим наблюдението върху сивата зона от цялостното от цялостната процедура върху обществените поръчки. Никой не си дава сметка, че към основната обществена поръчка има един куп съпътстващи договори, които позволяват стойността, която е обявена в основния договор драстично да нарасне. Никой не държи сметка дали при некачествено изпълнение възложителят се възползва от договорената гаранция или пък през нови фирми и през нови пари ремонтира полученото по основния договор. Тоест, има много области, които не са на вниманието на контролните органи, които трябва да бъдат анализирани, за да се изведат икономически и юридически изводи.
- Как отчитате реакцията на прокуратурата при подобен род сигнали за злоупотреби с евро средства?
- Преди да се намеси прокуратурата на ход трябва да бъдат един куп контролни институции. Контрола по обществените поръчки в България е само по законосъобразност. В КЗК се гледа дали е законосъобразно. Тоест дали в нормата на закона е проведена обществената поръка. Най-корупционните обществени поръчки от гледна точка на законосъобразност са 100% законосъобразни. По същият начин се провежда контролът и от ВАС. Тогава остава АДФИ и Сметната палата, които са контролните институции по този специален закон да си свършат работата на база на събрани качествени доказателства. Едва тогава е редно да пратят сигналите в прокуратурата. Тя няма капацитет да събира изначално относима информация и относими доказателства. Слабостта на контролните институции няма как да не бъде артикулирана и всичко да отправяме към прокуратурата.
- Само политическата воля ли пречи вашите препоръки да бъдат приложени на практика?
- Да. Словосъчетанието политическа воля се превърна в клише, но при нас като че ли това е най-големият дефицит по отношение на Центъра. Нашата работа е опосредена през волята на политиците. Ние можем да направим най-качествените анализи, да дадем най-верните мерки, вие може да се съгласите с тях, защото виждате, че са разумни. Но ако те не бъдат приведени в действие от Министерския съвет или Народното събрание ще останат пожелателни. А ние ще продължаваме да бъдем една много корумпирана държава.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай