Измервателните уреди в акцизните складове на производителите и вносителите на горива няма да подлежат на метрологичен контрол. Отпадането на задължителния държавен контрол върху нивомерните измервателни системи (НИС) бе прието с постановление на Министерския съвет по предложение на Министерството на икономиката. Така на практика няма да се знае доколко е коректна информацията, която по електронен път отива към Агенция "Митници" и която се използва за следене и анализ на движението на горивата вътре в данъчните складове. Ако уредите не бъдат калибрирани редовно, няма да е ясно до каква степен се променя допустимото отклонение.
Обяснението: няма изрично изискване
Стенограмата от правителственото заседание показва, че от икономическото министерство не са обосновали причината за свалянето на изискванията към фирмите, притежаващи акцизни складове за горива. От ведомството на Божидар Лукарски обаче бяха длъжни да отговорят на питане от депутата Мартин Димитров (РБ). Предоставеният отговор е нормативно забележителен - в него се обяснява, че въведеното изключение в Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е допустимо, тъй като в нито един закон или наредба, свързани с регулирането на дейността на акцизните складове за горива, няма конкретно изискване за задължителен метрологичен контрол върху нивомерните системи.
Промяната в наредбата предвижда изключението да е за уредите, които се намират в резервоарите. Тези, които са на входа и на изхода на данъчния склад, ще продължат да бъдат контролирани от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Това според икономчиеското ведомство е достатъчно, тъй като те също са част от автоматизираните системи за отчетност, позволяващи извършването в реално време на контрол на горивата.
Контрол на хартия
След очевидно недостатъчно обоснованото обяснение на икономическото министерство източник на "Капитал", запознат с процесите в Агенция "Митници", коментира, че това е поредният опит да се парират опитите на агенцията да действа по-ефективно и да събира повече приходи от акцизи.
На практика това е поредното изключение, облагодетелстващо големите търговци на горива начело с "Лукойл - България", който държи над 50% от пазара. В края на 2014 г. правителството на Борисов внесе в парламента, а депутатите приеха промени в Закона за акцизите и данъчните складове, с които на хартия бяха върнати измервателните уреди с връзка към системата на митниците на всяка точка в процеса на производство и транспортиране в данъчните складове. След бурна реакция от страна на представители на бизнеса на второ четене бе въведен текст, който предвижда най-напред да се поиска одобрение от Брюксел за уредите.
В закона беше записан ориентировъчен срок от една година за приключване на процедурата – 6 месеца за получаване на разрешението и 6 месеца гратисен период за монтиране. Искането обаче все още не е пратено до Европейската комисия, въпреки че вече са минали осем месеца.
От Министерството на финансите продължават да обясняват, че процесът е сложен и трябва текстовете да се прецезират, което според тях отнема време. От поведението на властите става ясно, че процесът ще отнеме много повече време от планираното. Така митниците ще трябва да продължат да държат голяма част от хората си в данъчните складове, за да следят процеса. Директорът на агенцията Ваньо Танов много пъти е заявявал, че този начин на работа не е достатъчно ефективен и отнема твърде много персонал, който може да бъде използван другаде.
Тръбопроводите на "Лукойл" също първоначално бяха изключени от изискването за повече контрол, но впоследствие от Реформаторския блок внесоха допълнителни промени в закона, които задължиха компанията да постави уреди на всяко разклонение по тръбите.
Промените - на вносител и без обсъждане
Въпреки твърдението на Министерството на икономиката, че изключението не създава проблем за ефективния контрол върху акцизните складове за горива, оттам посочват, че се подготвя проект за нова наредба. "При идентифицирана необходимост в зависимост от държавните и обществените интереси всяка институция може да изкаже своите бележки и съображения при съгласуване на проекта на наредбата", се казва отговора на депутатското питане.
Важно е да се отбележи, че последните промени в наредбата са приети без обяснения и обсъждания в Министерския съвет. На заседанието тогава присъства само заместникът на Лукарски - Любен Петров, който предложи промените да се приемат на вносител, без обсъждане.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай