След като вече втора година България се тресе заради Цветан Василев и фалита на КТБ, бившият мажоритарен собственик на източената банка разклати и съседна Сърбия.
Заради дълг от 20 млн. евро на завода на Василев за стъкло в Парачин сръбският премиер Александър Вучич буквално избухна срещу българина в неделя, който чака в Белград решението на съда за екстрадицията му у нас. (През март т. г. Апелативният съд в Белград отхвърли решението на Висшия съд Василев да бъде екстрадиран в България. Така делото се върна на първа инстанция и още се чака решение - б.р.)
Премиерът Вучич предупреди Василев, че ако някой му разреши да не плати дълговете си към Сърбия, това означава, че някой му позволява да бъде богат, успешен и арогантен, а всички други са глупаци.
Сръбските издания твърдят, че отношенията между премиера и президента на Сърбия Александър Вучич и Томислав Николич са обтегнати именно заради случая с Цветан Василев. Според многотиражния “Курир” съветниците от икономическия екип на президента Томислав Николич защитават Василев
Изданието посочва, че Василев бил близък със съветниците на Николич Предраг Мигич и Павле Башич.
Критиките, които премиерът на Сърбия отправи към българския банкер, са отразени широко от сръбските медии. Изданията посочват, че компанията на Василев и властите в Белград са се разбрали до края на юли да бъдат изплатени задълженията на завода - общо 20 млн. евро за ток и газ
Белградското издание “Блиц” цитира думите на Вучич, че Цветан Василев трябва да се засрами заради неплатените сметки. Премиерът не подбирал думите си на пресконференцията в неделя, за да демонстрира намерението на правителството да не толерира дълга на Василев: “Ще говоря със служителите на завода, но няма да позволя да блокират магистралата, след като собственикът дължи 20 млн. евро. Заводът тази година не е платил нито една сметка за тока, а собственикът и ръководството на фабриката започнаха кампания срещу държавата. Трябва да се срамуват.”
Вучич е категоричен, че “Сърбиягаз” и Националната сръбска електрическа компания ЕПС трябва да бъдат печеливши. Българинът обаче печелел за тяхна сметка: “Няма да позволя олигархът да слага пари в джоба за сметка на държавата. Искате да му опростим 20 млн. евро, за да бъде успешен, а всички ние да бъдем будали. И ако не стане това, работниците ще излязат на магистралата Белград–Ниш. Твърдя, че няма да го направят.”
Преди близо 2 г. сръбският президент Томислав Николич участва в откриването на модернизацията на стъкларската фабрика на Цветан Василев. По време на посещението на президента Росен Плевнелиев в Белград през март т.г
Николич обяви пред БНР, че Василев не е под негова защита и не е “Томиния българин”,
както го наричали сръбските издания. Тогава Николич каза още, че инвестицията в стъкларската фабрика в Парачин е добра и важна за Сърбия и за местните хора.
Според медиите в Белград най-вероятно стъкларската фабрика ще произвежда бутилките за ракията на сръбския президент - прословутата “Томовача”.
Александър Вучич и Томислав Николич са едни от най-старите ветерани и близки съратници на сръбската политическа сцена от началото на разпадането на бивша Югославия. Тогава двамата бяха в най-близкото обкръжение на лидера на сръбските националисти и радикали Воислав Шешел. Те са и сред главните основатели на ултрадясната националистическа партия на радикалите в Сърбия, която през 90-те години бе коалиционен партньор на югодиктатора Слободан Милошевич.
След като Шешел се предаде през 2003 г. доброволно на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, намиращ се в Хага, Томислав Николич пое лидерската роля в радикалната партия и се превърна в основен опозиционен лидер в Сърбия.
Александър Вучич израсна под крилото на Николич през 90-те години
като един от младите лидери на сръбските радикали. След 2003 г. Вучич стана изключително близък съратник на Николич в партията. Воденият от тях по-умерен курс на политическо развитие след 2005 г. за малко не осигури премиерския пост на Томислав Николич през 2007 г.
След срива в отношенията между лидера на радикалите Воислав Шешел и неговия наследник Николич, които иначе са близки семейни приятели (Шешел е кум на Николич), се стигна до напускането на Николич на Сръбската радикална партия през 2008 г.
През септември същата година Николич създаде умерено консервативната Сръбска прогресивна партия, към която след кратко лутане Александър Вучич се присъедини. Двамата много бързо набраха политически старт и партията им успя да измести на президентските избори през 2012 г. несменяемия сръбски продемократичен президент Борис Тадич. Тогава Николич победи Тадич с няколко процента и го детронира от президентския пост.
Същата година водената от Александър Вучич партия победи на парламентарните избори в страната, но въпреки това тя отстъпи премиерския пост на лидера на социалистите Ивица Дачич. Вучич зае вицепремиерския пост и стана координатор на специалните служби. Две години по-късно Дачич и Вучич се договориха за предсрочни парламентарни избори, след които Сръбска прогресивна партия на Вучич получи над необходимото квалифицирано мнозинство и се превърна в абсолютния политически лидер в съседна Сърбия.
След като Вучич получи мандат от Николич да състави новото сръбско правителство през пролетта на 2014 г., започнаха и първите леки проскърцвания в отношенията между премиера и президента на Сърбия. Николич се опитва да играе на руската карта в сръбската външна политика и да настоява за запазване на приятелските отношения с Москва, докато Вучич потърси сближаване с Вашингтон, Берлин и Брюксел в опит да осигури европейската интеграция на страната. Това доведе до проблеми в отношенията между министър-председателя и президента. Техните позиции се разминаха и по други въпроси, свързани с икономическото развитие и регионалните отношения. Екипът на Николич се опита да заеме водещи позиции в икономиката на страната, като по този начин оспори правото на Вучич и правителството да водят по-независима икономическа политика.
През последната година твърде много се говореше дали въобще Вучич и Николич разговарят
Сръбският президент се опита да постави свой човек начело на сръбските спецслужби, което не се хареса особено на сръбския премиер, което доведе до засилване на напрежението в техните отношения. Случаят с българския банкер Цветан Василев е елемент от тези напрегнати отношения особено след изказването на Вучич, че няма да толерира собственика на стъкларската фарбика. Остава отворен въпросът дали и през предстоящите след 1 година президентски избори в Сърбия Вучич и управляващата партия ще издигнат отново кандидатурата на Николич за държавен глава.
През март 2012 г. сръбският държавен газов монополист “Сърбиягаз” продаде за 35 млн. евро своя дял от 63,6% в “Сръпска фабрика за стъкло” на консорциума “Рубин” и “Глас индъстри”, български производители на стъкла. Придобиването беше финансирано от КТБ.
До момента на сделката “Рубин” притежава 34,49% от сръбската фабрика. Българският купувач се е ангажирал да инвестира допълнителни 22 млн. евро през 2013 г., с които да се разшири производството предимно на бирени бутилки във фабриката в Парачин. Поети са и над 10 млн. евро кредит към Агробанка и сръбското поделение на унгарската ОТП. Заради съкращения на работници, които са получили обезщетения, фабриката губи почти 5 млн. евро.
В същия период “Рубин” обновява завода си с около 50 млн. евро, докато продукцията му намалява с 19,71% спрямо 2009 г. Приходите от продажби спадат с 34,45%, а разходите се увеличават с 4 млн. лв.
“Глас индъстри” е един от най-големите длъжници към затворената КТБ. Според някои публикации има кредит от над 127 млн. лв. След приключването на сделката имаше коментари, че вероятно Цветан Василев е подготвял предварително план за преместване в Сърбия много преди фалита на КТБ.
Според данни в Търговския регистър през декември 2014 г. “Глас индъстри” сменя управителния си съвет. В борда на директорите вече са трима сърби - Петар Видич, Ратко Ристич и Небойша Симонович.
В началото на 2014 г. КТБ обяви, че финансира изцяло нова технологична линия за производство на стъкло в завода. Инвестицията е за над 20 млн. евро, а общата стойност на вложените средства от българска страна се очакваше да надхвърли 100 млн. евро.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай