Трябва да сме благодарни на гърците, че заради тях публично и остро вече се поставя въпросът какво представлява ЕС
- Ще спаси ли Гърция безпощадното споразумение с кредиторите, г-жо Буруджиева? Наблюдатели коментират, че апетитите на кредиторите унищожават Гърция.
- Едва ли в Гърция ще се случи приватизация на безценица като в България, но при суровите условия на кредиторите гърците ще оставят което и да е правителство да ги изпълни. В Гърция може да се случи пазарна приватизация. Наскоро в Атина завърши строежът на новото им летище. Знам каква е цената, знам и какви са оборотите - това не е българското летище. Абсурд е да очакваме, че Гърция ще се лиши от възможността да си плаща кредитите по този начин. Защото обезкървена по пътя, който ѝ се предлага, тя няма да може да ги обслужва.
- Кои са вратичките?
- В сравнение с други европейски държави Гърция е силно милитаризирана. Разходи като нейните за армия и въоръжение си позволяват само големи държави като Германия и Франция. Затова мисля, че оттам могат да бъдат спестени пари. Друг е въпросът дали Европа ще позволи това, защото Гърция е южна граница на ЕС. А обезсилена в това отношение, тя може да разшири пътя на бежанците и към себе си, и към България.
- По-голямата част от дълговете на Гърция са направени по време на предишни управления. Защо няма наказани?
- И гърците искат да чуят цялата истина защо са натрупани тези дългове и кой е отговорен. Голяма част от тези пари не са влезли в Гърция. И затова гражданите ѝ имат самочувствието да отказват единствени да поемат отговорността за тези кредити. Вярно Гърция, за разлика от България, построи 1300 км магистрали за 5 г.
А нашите се гордеят, че за един мандат правят 100 км. Гърците и покрай олимпиадата се обзаведоха с доста спортни съоръжения. Имаше и модернизиране на въоръжаването. А за това имаше харчове, вероятно свързани с тези кредити.
Тези неща гърците не ги произвеждат, а ги купуват. И банките, отпускали кредитите, не са го правили, за да може някой да си похапне по-добре, а когато са сключвани големи сделки. Знаете, 75% от активите на Гърция са държавни.
- Анализатори пишат, че всички правителства преди това на СИРИЗА са били наясно, че дългът е невръщаем. Защо тогава се стигна дотук?
- По принцип всеки кредит трябва да се обслужва, но още при кризата през 2008-2009 г. в Европа банковата логика убягва на много хора, включително и на мен, признавам. Тогава държавите наляха едни огромни пари в банките, за да стабилизират системата, точно заради некоректно управление на банковите ресурси. Сега виждаме, че нищо не е направено, за да може да се предотврати втори такъв колапс. Защото, ако в Гърция това са няколко банки и пари, които в момента ни се струват много големи, може да се каже, че банките не само към Гърция имат подобно поведение. И тук големият въпрос е защо с националното си богатство, самочувствие и със стандарта на всеки отделен гражданин европейците трябва да плащат безумието на тези банкери.
- Проблемът с гръцкия дълг е на гръцката олигархия, а не на гръцкия народ, смятат леви анализатори. Как виждате приноса на олигархията в изплащането му?
- Публично известно е, че в Гърция няколко големи семейства се сменяха във властта. Но това не е новост в политиката - и САЩ бяха управлявани 20 г. от фамилията Буш. Проблемът е, че покрай тези семейства шуробаджанащината сериозно се е настанила в Гърция.
- Впрочем защо правителството на СИРИЗА, за което се твърди, че е добавило още 12-13 млрд. дълг, още е на власт?
- Проектът СИРИЗА беше отговорът на част от едрия гръцки капитал, който финансира и подкрепи тази партия. Беше създаден, защото трябваше да има политици, на които гърците да имат доверие.
Иначе страната щеше да е в перманентна политическа криза, рискуваха се избори през 6 месеца.
Това всъщност и в момента е риск пред СИРИЗА, особено ако приеме залагането на активи за 50 млрд. евро, ако не успеят да си направят приватизацията.
- Лакома ли е Европа да постави това условие? И отмъщава ли си за гръцкото “охи” на референдума?
- Всъщност има логика Европа да постави това условие, защото веднъж вече предишно правителство преди 3 г. пое ангажимента да направи приватизация на държавни активи и това не се случи. Заради това сега е стъпката със залагането на активи. Но за тази приватизация има срок и ако не стане, националноотговорният капитал в Гърция може да ги придобие. Но има неща, които трябва да останат под контрола на държавата.
- Кои?
- Например производството на електрическа енергия. Вижте какво се случи в България с електропреносната мрежа - при всеки дъжд и наводнение токът спира. А после чуваме вопли, че била остаряла, неподдържана и какво ли още не. Трудно се установява контрол и върху “Софийска вода”. Кой всъщност ги плаща тези милиони за ремонт - пак гражданите. Всички са наясно, че големият срив у нас дойде от пълната приватизация на електропреносната мрежа.
Затова за ефира, енергетиката и транспорта държавата трябва да държи контролните пакети - така е в състояние да гарантира минимума на гражданите си. Тук логиката не е “Щом е държавно, се управлява лошо, и щом е частно, се управлява добре.” Ако беше така, нямаше да има фалити, проблеми с банките. Логиката е или има добър мениджмънт, или няма.
- Ще остане ли Ципрас на власт? Обещаваше край на лишенията, а победи крайният остеритет.
- Два отговора има въпросът ви. Единият, по-лесният, е да слезе от власт, изгонен с протести от улицата, но пък другият е много по-страшен.
Въпросът е защо те не си подадоха оставката. Ако я бяха подали, без да приемат тези условия, щяха пак да ги изберат.
- Всички тълкуват невижданото мнозинство от 61% на референдума като подкрепа за СИРИЗА.
- При това гърците не пътуваха до родните си места заради кризата. Иначе избирателната активност можеше да стигне и по-високи нива. Гласувайки на референдума, гърците знаеха, че каквото и да изберат, идват тежки времена. Обещанието да се приключи с кризата и да стане по-добре голяма част от тях приемаха като стремеж на политиците си. Но те подкрепиха СИРИЗА и на изборите, и на референдума не защото вярваха, че нещата ще се оправят с магическа пръчка. Подкрепиха я, защото в нея членуват най-обикновени хора, които трябва да се справят с кризата, хора като тях самите. Подкрепиха я заради чистите лица, които не са крали И най-вече защото носят нова енергия. СИРИЗА им създаде усещането, че дори при сложни ситуации тя ще работи за обикновените гърци, а не за интересите на отделни фамилии. Зад тази подкрепа стоят не чиновници от държавна институция или банка, осмивани от пропагандата за мързела и обедната си почивка от западните карикатуристи, а хора, които работят от сутрин до вечер.
- Мнозина прогнозират, че след суровите мерки от ЕС Гърция вече няма да бъде същата. Вие как мислите?
- Гърците няма да престанат да играят сиртаки, нито да излизат с приятели. Жизненият им стандарт ще падне. Те от години вече свиват разходите си. Най-вероятно Гърция пак ще преживее сериозна емигрантска вълна. И това е едно от нещата, за което много ги боли. Парите от емиграция пълнеха част от бюджета им. Знаете, работещите в чужбина получаваха преференции, ако си вкарват изработените пари в гръцки банки, също ползваха отстъпки за покупка на коли. Сега това спира и удря по бюджета.
- Бунтът на Гърция срещу мерките на ЕС не е ли началото на края на ЕС?
- Съмнявам се, че гърците ще продължат пасивно. Гръцката сага е дълъг сериал. Гърция си е Гърция - винаги ще има туристи, корабоплаване и силно гражданско общество. Големият проблем, за който трябва да сме благодарни на гърците, е, че толкова публично и остро вече се поставя въпросът какво представлява ЕС. Ако Европа се стреми да задуши и унищожи правителства като това на Ципрас, я очакват правителства на “Златна зора”. Затова Европа трябва да избира - или едната от двете крайности, или тя самата да се промени. Иначе ни чакат крайности отляво и отдясно.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай