Македонци и българи работят в лозята на зоната Ланге, Северна Италия, за 3 евро на час, въпреки че би трябвало да получават тройно повече. Именно в Ланге, област Пиемонт, се прави прочутото вино “Бароло”, една бутилка от което може да достигне и 200 евро.
Няколко предприемачи от зоната възроптаха неотдавна срещу свои колеги винопроизводители, че експлоатират работна ръка от чужбина, така както се прави при събирането на домати и портокали в полетата на Пулия и Калабрия.
За нередностите в заплащането на чужденците съобщи в свои разследвания вестник “Република” и списанието “Слоу уайн”. То се издава от “Слоу фуд”, асоциацията с център Торино, създадена през 1986 г. като противовес на глобализацията в хранителната индустрия.
Според “Република” в Ланге трудът на всеки работник струва на работодателя му 14-16 евро на час. За да плащат по-малко, много от
производителите на грозде и вино се обръщат към кооперативи
“Родиха се десетки такива, наричат ги “безземлени кооперативи”, тъй като съдружниците в тях разполагат само с ръцете си, но не и с полета и лозя. Собственост са на българи и македонци и служат като посредници между притежателите на лозя и на работната ръка от тези страни”, казва пред вестника синдикалистът от Канели Паоло Капра.
Според него, ако производителят се обърне към действащ по правилата кооператив, плаща по 10 евро на час. Ако обаче се споразумее плащането с него да е на черно, то тогава плаща по 8 евро на час. Половината от тези пари отиват за кооператива и едва 4, а понякога и 3 евро влизат в джоба на работника. Подобно е положението и в Южна Италия, където чужденци, сред които много българи, берат домати и портокали с тази разлика, че една консерва домати струва 100 пъти по-малко от бутилка “Бароло”.
В. “Република” разказва и историята на 53-годишния българин Стефан, който ходи редовно от 7 г. в зоната на Канели със семейството си, за да заработва. В повечето случаи му плащат под 5 евро на час.
Стефан разказва, че с жена си пристига всяка година от България с кола, която паркира в зоната на Канели. Престояват по близо 40 дни, за да работят на лозята.
В зоната има нещо като обща спалня с душ
за всички работници, но Стефан и жена му предпочитат да спят винаги в колата си, прегънати на седалките.
“В общото помещение за спане има много хора, които се напиват или не се къпят”, обяснява българинът. Всяка сутрин той и съпругата му стават в 6 ч и отиват да работят на лозята – понякога и по 9-10 часа на жегата. Според него за 26 дни печелят по 1200 евро на глава, или по 4,5 евро на час. Това прави 2400 евро за двамата, но 800 от тях отиват за храна и бензин. Така в крайна сметка се връщат с по 800 евро на човек чиста печалба.
“По-добре от нищо”, коментира Стефан, като се има предвид, че в България е безработен. След гроздобера през есента в област Пиемонт българското семейство се готви да отиде и в южната Калабрия за събирането на реколтата от мандарини.
Пред в. “Република” производителят на “Бароло” Луиджи се възмущава как е възможно онези, които правят вино, струващо 200 евро бутилката, да експлоатират труда на работниците за 3 евро на час.
“Видях как на 100 м от прозореца ми две жени не в първа младост – две от стотиците, които работят с мъжете си на лозята- грохнаха от умора на земята и
припаднаха една след друга през 10 минути
“Това е робски труд, ако работиш по 10 ч под слънцето”, казва Луиджи.
Според него единствено самите производители са в състояние да сложат край на тази експлоатация, за да не заприлича богатата зона Ланге на Пулия и Сицилия, където са известни много случаи на експлоатация на човешкия труд.
Според разследването на сп. “Слоу уайн” за жалост не само в южните италиански области, а и в Пиемонт мнозина са свидетели на съвременния вариант на робство.
“Ако в Ланге и Монферато ги нямаше македонците, всичко би спряло и би било по-лошо дори от градушка по гроздето, би било нещо като апокалипсис.” Въпреки че феноменът с неправомерното заплащане на работната ръка не е повсеместен, той придобива все по-големи размери.
Много производители пък предпочитат да плащат не на час, а според обработена площ с лозя. В тези случаи кооперативите имат и повече възможности да експлоатират работната ръка. През май, когато е необходимо да се работи на лозето в най-горещите следобедни часове, много често работници припадат. Онези, които имат нещастието това да им се случи, ги изпращат в родината им и повече не ги викат на работа.
И в Пиемонт, както и в Сицилия, съществува и феноменът на експлоатацията на чужди работници от техни сънародници. В тези случаи обикновено един чужденец, който влиза в ролята на бос, събира работна ръка от родината си и я изпраща на работа на лозята за определен период. Договаряйки се с местен кооператив, той осигурява голямо количество работници свои сънародници, срещу което получава определен процент. В тези случаи работникът от България или Македония
плаща “туристически пакет”
на боса си, който включва транспортирането от родината до Ланге, както и по 200 евро месечно за легло в претъпкани стаи.
Ако състоянието на робството е паднало до такива нива в Пиемонт, то можем да си представим тогава какво е в южните части на Италия, където цената на гроздето и виното са много по-ниски, коментира авторът на разследването Джанкарло Гарильо.
Зоната на Ланге се намира на 60-ина километра югоизточно от Торино, между градовете Кунео и Асти. Мнозина я сравняват с големината на една салфетка, но именно там се прави най-скъпото италианско вино “Бароло”, а наесен се събира най-скъпата гъба в света – белият трюфел. “Бароло” се слави открай време като краля на вината и вино за кралете, като се има предвид, че се води за официалното вино на Савойския двор още от времето на Карл Алберт.
Прави се от сорта “Небиоло”. За да се почувства най-добре вкусът му, виното трябва да остарее поне 10 г. - тогава придобива типичния си тръпчив прелъстителен аромат.
За разлика от всички останали зони на Италия, където семейните винарски изби и лозя се предават по наследство на най-големия син в семейството, в Ланге всяко дете – момче или момиче, наследява от баща си поравно къс лозя. Затова и в течение на вековете територията се е раздробила на все по-малки късчета лозя. В Ланге в момента има 1900 собственици на земя и над 1000 производители на вино. 350 от тях правят “Бароло”. От Ланге всяка година потеглят към пазара 11,5 млн. бутилки, 60% от които за чужбина.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай