- Може ли евентуален български референдум с местните избори наесен да мобилизира участие като на гръцкия, г-н Константинов?
- Все още не знаем по кой закон ще се произведе референдумът. Ако е по стария, е напълно обречен.
- Защо?
- Защото няма как да съберем над 3,5 милиона участници в референдума, колкото бяха гласоподавателите на последните парламентарни избори. А толкова са необходими по закон да се признае референдумът.
Ако обаче се приемат поправките, за които се говори, референдумът има шанс. Но като гледам, ще пропадне тъкмо по тази причина и ще е вторият след несполучилото допитване в началото на 2013 г.
- Социологически сондажи регистрираха висока обществена подкрепа и за задължителното гласуване, и за мажоритарния вот, и за електронно гласуване. Ако бяха въведени, с какво щяха да променят изборите?
- За мен всъщност най-голямата промяна би било въвеждането на интернет гласуване. Но политиците бягат като дявол от тамян от него. Страх ги е контролираният вот да не стане още по-контролиран.
- Според последно проучване на “Галъп” 75% от българите искат промяна - частична или пълна, в начина на управление на общината им. В полза на чии кандидати ще е вотът на 25 октомври според вас?
- Едва ли има обща характеристика на добрия кмет или на добрия общински съветник. По-скоро странно е друго - че толкова много хора искат нещо да се промени в тяхната община, а толкова малко всъщност стигат до урните.
На местния вот наесен ще гласуват по-малко от 3 млн. и тъй като в България има около 6 млн. избиратели, това означава избирателна активност под 50 на сто. Така че, като искат промени хората, да отидат да гласуват. Още повече че за общинските съветници може да използват преференции и доста лесно могат да пренаредят листите.
- Какви ще са изненадите?
- Не очаквам големи изненади. Категоричният победител ще бъде ГЕРБ.
- Ще сблъскат ли по места Реформаторският блок и ГЕРБ своите кандидати?
- Реформаторите проявиха инат. Нека играят самостоятелни мачове на първия тур, така ще се преброят. Но аз се опасявам, че резултатът им в София ще е много лош. Така става, когато издигат самостоятелен кандидат в София. А тук всъщност има поне две сили, по-мощни от тях. Едната е ГЕРБ, защото София е дясна и десният вот ще отиде тъкмо при ГЕРБ. Допускам също, че при максимална мобилизация БСП ще извади повече гласове от реформаторите, за съжаление. И всъщност издигането на кандидат от страна на реформаторите може да има един-единствен ефект - Йорданка Фандъкова да не спечели на първи тур. Макар да смятам, че тя ще победи още на първи тур Ще поживеем, ще видим.
- В какво ще се състои победата на ГЕРБ?
- Най-верният измерител за влиянието на една политическа партия е броят на общинските съветници. В България те са около 5000. ГЕРБ ще постигне около 40% влияние, което означава около 2000 общински съветници. Но не е едно и също да си общински съветник в София, чийто бюджет е 1 млрд., и общински съветник в община Антон с бюджет, който я има, я няма 10-15 хиляди. Затова, за да се измери влиянието на една партия, трябва да се види колко са й общинските съветници в богатите общини - там, където се върти бизнесът, там, където са големите пари.
- Според вас ще дадат ли резултат мерките за коригиране и изчистване на избирателните списъци? Колеги писаха, че хиляди без право на вот остават в тях.
- Става дума за хора, които са на някаква сезонна или друга работа в Евросъюза. И които при излизане от страната не са го отбелязали. Тези хора ги няма, а за местни избори не се откриват секции в чужбина. Тоест те няма как да гласуват, независимо че имат право. Освен това какво значи да имаш право да гласуваш? Ако вие по документи не сте напуснали страната, значи сте в страната. Друг обаче е случаят с нашите сънародници в Турция - там пише настоящ адрес Турция или някаква друга чужбина. И тъкмо те са махнати от избирателните списъци, съгласно закона.
- Как според вас ще се реши проблемът с фантомите?
- Очевидно няма да се реши сега.
- Това няма ли да доведе до изкривяване на изборния резултат?
- Ако оставим фантомите да гласуват, ще доведе. Надявам се изборната администрация и в частност секционните избирателни комисии да не допуснат фантомите да скочат от списъка в урната.
- В момента тече плакатна война срещу десни лидери, иска се оставката на главния прокурор Сотир Цацаров. Имат ли основание?
- Живеем в свободна държава и това, че има свобода на словото и че хората могат да протестират, са сред малкото положителни неща, които ни се случиха през последните години. Така че нека си протестират. Но протестът им не може да повлияе върху избора на главен прокурор - това е задължение на ВСС. А че прокуратурата трябва да е по-ефективна - няма съмнение.
- Защо буксува съдебната реформа?
- Не смятам, впрочем, че трите пункта, по които се предлага тя да се случи, са особено важни и ще променят нещата.
Първият пункт е Съдебният съвет да се раздели на две части - за съдии и за прокурори. Вторият пункт е намаляване на мандата му от 5 на 4 г., което е малко опасно, защото изравнява мандата му по времетраене с този на Народното събрание. Затова нека го намалят поне на 3 г., за да няма такава периодичност. Има и друго - личният ми опит показва, че когато има колективен орган, неговите членове се сговарят още през първия месец от мандата му. Така че и 1 година да трае, ако те са решили да се сговорят, ще го направят буквално на второто заседание. Затова и скъсяване на мандата с по 1 г. е смешка
Нищо не променя, освен че ще направи пряка връзката между ВСС и НС.
Третото, което се предлага, е във ВСС да се гласува явно. И тук мненията са разделени. Има и за, има и против. Тук обаче намирам интересно противоречие.
Ако се иска тайно гласуване, което се смята за свещена крава на демокрацията, тогава е странно, че се иска явно гласуване във Висшия съдебен съвет. За мен интересното е, че в единия случай плачат, че може да се наруши тайната на вота, а в другия случай искат да няма такава тайна.
Познавам циркове и в двата случая. При тайно гласуване имаше следния случай. Всички стават и се изказват в полза на даден кандидат. После той получава нула гласа и се оказва, че те всичките са лъгали.
При явно гласуване се искат доста големи морални сили да се противопоставите на един силен кандидат. Но и при този тип гласуване има предварителни уговорки. Има си кадровици, които прекрасно знаят какво е съотношението на силите и с точност до един глас могат да кажат кой как е гласувал.
И тия циркове с разпределението на делата са толкова смешни! Толкова е лесно да се направи случайно разпределение, че няма повече накъде. А там, където в разпределението имаше съвпадения, мисля, че е било манипулирано.
В 90% от делата всъщност няма значение кой е съдията
Но има дела, свързани с много пари, където е важно кой е той. Ами сложете имената на съдиите в шапка, оставете ги на групата журналисти там да ги разбъркат и изтеглете един билет.
- Какво пречи на българската Темида?
- За мен много от прокурорите в България просто не са компетентни. Непрекъснато им падат делата и те се връщат за доработка. Причините са или че са некомпетентни, или че са корумпирани, или че нарочно са направени така, че да паднат. Липсва професионализъм. Освен това отсъства връзка между кариерното израстване на един прокурор и броя на осъдените от него. В САЩ прокурорите се скъсват от работа, защото, когато имаш провалени дела, не се развиваш и даже те принуждават да напуснеш системата. А тук си стоят, кретат си - ама провалил някакво дело - без значение. Затова успешните действия на един прокурор трябва да се обвържат с неговата кариера и издигане. Директно. А ако няма професионални качества, да работи другаде.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай