Вторник, 15 Октомври 2024

Бритос и българската бирена история

   Бритос и българската бирена история
Публикация   29 Юни, 2015   /     Румен НИКОЛАЕВ   /     386

 

 Бритос е името на първата напитка, оприличавана със съвременната, произвеждана от траките някога по българските земи. Изборът на това име от най-новата пивоварна за марка на собственото и производство идва да покаже спазването на традицията и въвеждане на съвременни системи на производство и управление на целия технологичен процес.

 

На времето  напитката се е получавала чрез елементарен процес с налична суровина, най-вероятно от ръж, при спонтанна ферментация. Вероятно хората тогава не са търсили този вкус и ефект, но винаги първият път на нещо ново се получава случайно.

 

Архитектът на фабриката, оперативният директор на  Бритос  Антон Ненов,  работи в бранша от 1979 година. Това е времето, когато съществува ДСО „Българско пиво” с главен технолог, който е оказвал съдействие на колегите си в различните пивоварни в страната.

 

   Има ли стандарт да производство на бирата или вкусовите предпочитания на клиентите определят каква да бъде?

 

   Бирата е натурален продукт, която се произвежда от ечемик /малц/, хмел, бирени дрожди и вода, с много добри хранителни качества. За това как ще изглежда крайният продукт, е въпрос на маркетингово проучване на всяка една компания и на философия- дали да е по-малко или повече горчива, по-пенлива или по-газирана.

 

 Дали съществува наистина популярното правило за 7-миците-  7 см. пяна, бирата да се  задържа 7 минути и като се разлее на дървената пейка, кожените панталони на баварците да залепват?

 

 Има някакви правила, при които наливането на пивото и след това- устойчивостта на пяната се измерва, признава Ненов. Колкото до залепването на панталоните не е мит, имало е такава практика в Бавария, като по този начин са тествали качеството на бирата.

 

 За България нещата не стояха по този начин. Все още помним времето, когато бирата беше много оборотна и бързо трябваше да се пие, защото и бързо се разваляше. Най-вече се избираше в от струпаните каси в зависимост от бутилките- дали са зелени или кафяви, като се предпочитаха зелените, защото позволяваха да се види с обръщане на шишето дали нещо плува в него /дали има мезе/.

 

  На времето бирата имаше трайност една седмица, а сега няма ограничения в трайността, уточнява оперативният директор на Бритос. В стъклените бутилки бирата има 3,6,9 месеца, в пластмасовите бутилки има по-малка трайност, но за тях не е необходима и по-голяма предвид по-бързата консумация.

 

 Колкото за това време и този по принцип странен избор, се отдава на  машините за миене, с които разполагали пивоварните. А за това, какво е имало в бутилките- просто въпрос на лоша хигиена на оборотния амбалаж. По това време се пропагандираше и налагаше изискване като се изпие бирата, всеки трябва добре да я измие и така да я върне, но много малко от консуматорите са правили това. Просто липсваха съвременните машини и препарати в пивоварните. Но най-вече са липсвали т.н. електронни „инспектори”, които сега следят да чистотата на амбалажа, оглеждат стената, дъното на бутилката, и ако има нещо нередно, я изхвърлят.

 

И това, което всеки е намирал в някоя бутилка, не е от производството, а от недобре измития амбалаж.

 

  Това е било положението не само в България, но и в другите страни от соц. лагера, уточнява Ненов.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha