- Г-жо Дамянова, в закона за предучилищното и училищното възпитание записахте, че учителят трябва да бъде почитан и уважаван. Не е ли унизително това за гилдията? Не е ли по-добре да се увеличи стартовата заплата на учителя?
- Става дума за морални норми. Въпреки пожелателния си характер текстът, че дължим уважение към учителите, е необходим. Предвидили сме кариерно развитие на всички педагогически специалисти, постояннна квалификация, което ще им носи по-добро заплащане. Приехме и предложението при пенсиониране учителите да получават 10 брутни работни заплати.
- Това ли бяха най-добрите матури, както обяви министър Тодор Танев?
- Като човек, който в предишния кабинет на г-н Борисов отговаряше за провеждането на държавните зрелостни изпити и на външното оценяване като ресорен заместник-министър, мога да кажа, че и организацията ни тогава, и самото провеждане на матурите за мен бяха успешни.
През 2010 г. имаше проблем с изтичане на информацията Предприехме мерки отново с камери, с разместване на квесторите по училищата, с нов начин на конфигуриране на теста, а именно – в деня на изпита. Тогава беше сменен в известна степен и форматът на държавния зрелостен изпит. Въведохме няколко задачи, които са по форма̀та на международното изследване PISA.
- Възможно ли е квестори учители да изнасят матурите?
- Според мен това е невъзможно. Още повече че квесторите се въртят по различни училища. Българският учител е отговорен и не прави за първи път матура. Има училища, които всяка година показват добри резултати и това се дължи на учителите.
- Какви промени трябва да се направят, за да няма подобни подозрения?
- Има предложение от народни представители скалата, която превръща точките в оценки на изпитите, да бъде обявявана предварително. Аргументи за това има и в двете посоки. Аз по-скоро съм за този начин на обявяване, защото после се появяват различни интерпретации. Системата не печели от това. Остава впечатлението, че се случва нещо скрито, а не е така. Важно е обществото да знае предварително как се конструира тестът, за да се избегнат опити за спекулации, че може да изтече предварително.
- Трябва ли да има задължителна матура по математика в 12-и клас?
- В законопроекта за предучилищното и училищното образование, който сега се гледа на второ четене, ясно сме изразили становището си. Запазили сме текста за задължителната матура по български език и литература, втората трябва да е по един от профилиращите предмети или държавният изпит по съответната професия, което ще е мотивиращо за учениците от професионалните гимназии. Дали сме възможност и за трета матура
по предмет, който си пожелаят. От много задължителни неща губим интереса на учениците. Губим дори бизнеса като партньор.
- След поредните инциденти с деца не трябва ли да се инициират комплексни мерки срещу агресията в училище?
- През формите на блицконтрол комисията изслуша министъра и вече му беше зададен такъв въпрос. Правилната мярка е работа с всеки ученик. Съществен проблем днес е липсата на мотивация във всички заинтересовани страни в образователния процес. Това е една от големите кризи и предизвикателства пред реформата.
Това, което час по-скоро трябва да се направи, е да се възстанови мобилната група от психолози,
която беше създадена към министерството в предишния ни мандат. Психолози с голям опит се намесваха в различни кризисни ситуации. Екипът помагаше на колегите по места. Психологът е необходим специалист в училище. Затова в законопроекта сме заложили, че задължително в училищата и детските градини трябва да има психолог или педагогически съветник.
- Кое в този чакан от години закон е най-важното за системата според вас?
- Законопроектът за предучилищното и училищното образование предлага цялостна нова философия. Това не е законопроект, който трябва да се чете на части. Той е като пирамида, на върха на която са целите и принципите. Всички нива по-надолу са в посока на постигане на тези цели. Когато променим учебните програми например, така че да гарантират усвояването на уменията на XXI век, като решаване на проблеми в екип, иновативно мислене, творчество, анализиране и вземане на решения, мотивацията и на ученици, и на учители ще е по-различна. Учителите ще работят по-спокойно, а резултатите ще са по-добри. Приехме, че минимум
1/3 от оценяването трябва да е по проекти,
а това предполага екипна работа между учениците, включително и между учители по различни предмети. Това ще подобри взаимоотношенията, защото ключова днес е връзката учител-ученик. Много бяхме атакувани, че децата няма да имат оценки от 1-и до 3-и клас. Ако сме се докарали дотам да мотивираме децата да ходят на училище заради оценките, значи проблемът е голям. Те трябва да осъзнаят, че знанията и уменията ще им помогнат в живота и ще им донесат успех, а не оценките.
- За това трябват най-вероятно и нови учебници - кога ще ги видим?
- Когато бъде приет законът. Надявам се, че министерството вече е започнало дебатите по новите учебни програми. В предишния мандат на г-н Борисов се разработиха проектите на програми по всички предмети от 1-и до 7-и клас. Това, което остана, е да се довършат пакетите от програми за двата гимназиална етапа и за български език и литература и история.
- Какво е революционното, какви са кардиналните промени в този закон?
- В закона няма кардинални промени, в образованието така не се прави. Въвеждаме външната оценка на качеството. Холандският инспекторат по образованието например е на 213 години. Във всяка държава има такава оценка и ние не само че не откриваме топлата вода, ами ужасно сме закъснели. Не става въпрос за контрол, а външна оценка, която отчита от какви фактори се влияят резултатите. Всяко училище според оценката ще получава допълнителни средства.
Добрите ще ги използват за каквото решат,
включително и за заплати. Другите ще ползват средствата за преодоляване на констатираните дефицити.
Приобщаващото образование също е нововъведение в законопроекта. Всяко дете има своя талант и образователната система е тази, която трябва да се организира така, че да го подкрепи. За нас няма аутсайдери от системата. Ако има система, която ги създава, значи тя не може да е нашата.
- Делегираните бюджети обаче превърнаха децата в стока - важна е бройката ученици.
- Делегираните бюджети бяха стъпка в правилната посока. Категорично системата трябва да се усъвършенства. Факт е, че има пробойни. Затова въведохме допълнителен компонент - добавка за условно постоянни разходи. Тези средства не зависят от броя на учениците, става дума за разходите за ток, отопление. Ще компенсираме и със средствата за качество. Въвеждаме обществени съвети като форма на публичност и прозрачност за това какво се случва в училището.
- Мнения от двата полюса има около финансирането на учениците от частните училища, как ще защитите идеята?
- Когато става дума за основополагащ закон, трябва да загърбиш политическите си пристрастия. Не трябва да търсим своята загубена политическа принадлежност през промените в образованието. Децата са български, не са частни, не са и държавни. Всички искаме те да останат в България и да работят за нея. Но няма как ако държавата има различно отношение към децата, след това да очакваме, че те ще имат добро отношение към нея. Не сме го измислили и ние като политическа партия - практиката съществува в много държави, включително в Чехия, Полша, Унгария. Става дума за средства за обучение, а не за материална база и други допълнителни услуги. Не ги вземаме от едните, за да ги дадем на другите. Държавата така или иначе планира за всички деца. В конституцията e записано, че обучението е задължително до 16 г.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай