Ако тръгнете от земеделското министерство на бул. "Христо Ботев" 55 и се разходите по булеварда и околните улици, ще откриете, че освен структури под контрола на министерството там се намират и редица офиси на консултанти, асоциации и други свързани със сектора организации. Има причина този малък хъб да се е оформил около огромната впечатляваща сграда с метални кулички. Земеделието е единственият сектор в българската икономика, с изключение на енергетиката, в който министерството играе такава огромна и незаобиколима роля.
Откакто България влезе в ЕС преди седем години и започна да получава нарастващи директни и индиректни субсидии за развитие на селското си стопанство, няколко важни неща се случиха в сектора.
Първо - той се промени драстично. Един подсектор - зърнопроизводството, се разрасна грандиозно благодарение на многото земя, следователно много субсидии, ниските разходи за труд и добавена стойност. Другите - като животновъдството, овощарството, зеленчуците, се свиха осезаемо и някои се крепят на ръба на оцеляването.
Второ - държавата стана огромен играч, тъй като през Министерството на земеделието и подчинените му структури минаха огромни парични средства. Директните субсидии, платени за последните седем години (2015 г. включително), възлизат на почти 9 млрд. лв. Индиректните, през Програмата за развитие на селските райони, на 1.150 млрд. лв.
И трето, заради горните две развития, или въпреки тях, хората в земеделието се разделиха на два вида - такива, които гледат всичко през призмата на държавната помощ, и такива, които гледат на това като на бизнес. Смята се, че първите седем години от човешкия живот са толкова важни, че изпуснатото и неусвоеното в този период не може да бъде наваксано никога.
Затова сега, на прага на новия седемгодишен период, изводите от това, което се случи, са повече от важни. Защото те ще дадат отговор на въпроса имат ли бъдеще други земеделски сектори в България извън зърнарството и техническите култури и има ли бъдеще българското земеделие в новия глобален бум - хранителната индустрия.
Слънце, пари, жито, мечти
Влизането на България в ЕС съвпадна с важен процес - отвързването на директните плащания от производството. Общата селскостопанска политика диктуваше на новите страни, включително на нас, че подкрепата трябва да идва на площ, не на единица произведена продукция, заради спомените от миналото, когато в ЕС се трупаха огромни излишъци от храна. За страна с администрация, която не беше свикнала да планира дългосрочно и която седем години по-късно все още има проблем със събирането на данни, не е учудващо, че ефектите от идващото не бяха преценени. "Не се предвиди до какво ще доведат субсидиите", признава Светла Боянова, бивш зам.-министър на земеделието и понастоящем председател на Института за агростратегии и иновации. "Те имат положителни ефекти - намали се необработваемата земя, даде се шанс на зърнения сектор. Те се модернизираха, закупиха нова техника, а това е много важно за този сектор. Но имаха негативни ефекти за останалите сектори и за потребителите, които искат да се хранят качествено."
Зърненият сектор използва много земя, малко работна ръка и субсидията изплаща между 20 и 30% от вложеното в добива. "Когато производствените разходи са 75-80 лв. на декар, а субсидиите от 25 до 50 лв. на декар, лесно може да се изчисли нормата на печалба", казва Божидар Петков, председател на асоциацията на производителите на малини. "А в овощарството или зеленчукопроизводството производствените разходи са от 500 до 1200 лв/дка а субсидиите са отново 25-50 лв. на декар." Тази комбинация от фактори допринесе той да се облагодетелства сериозно, а заедно с високите цени на зърното някои зърнопроизводители се превърнаха в крупни земевладелци и милионери (виж текста). От 2010 г. насам около 60% от обработваемата земя се ползва именно за отглеждане на зърно и маслодайни култури. Така, дори да има интерес към развитие на други дейности, просто не остава земя, на която те да се случат.
Разбира се, не може да се каже, че директните плащания са били лоши за икономиката. Освен че увеличиха обработваемата земя и допринесоха за извеждането на зърнения сектор на световно ниво, те помогнаха на фермерите в една икономика без достатъчен приток на свеж капитал, казва главният икономист по земеделските въпроси на Световната банка Холгер Крей. "Помощите на хектар не помагат на производството, но помагат на лишените от кеш фермери да преживеят трудностите на един преходен период. Влизането в ЕС е преходен период", припомня той. Следствие от многото нови пари в сектора е и прииждането на нови и нови предприемачи. Отварянето на пазарите в ЕС мотивира някои от тях да произвеждат продукти с по-добро качество, а българското земеделие започна да се модернизира, да използва по-добра техника и иновации.
Наред с тези ефекти обаче дойдоха и минусите. Диспропорциите по отношение на субсидирането в целия ЕС, които се налагат от историческото правило (а именно по-старите членки да получават повече) и свободата, която държавите имат, когато решават каква допълнителна подкрепа да дават на разни сектори, направиха така, че развитите земеделски държави дръпнаха още по-напред. България просто се качи на един вече пътуващ влак, без да има идеята или средствата за сериозна финансова подкрепа на важни сектори и без дори да има осъзната стратегия кои сектори са й важни. Така производството на плодове и зеленчуци се срина под натиска на общия пазар и конкурентите отвън (виж инфографиката вляво).
Но най-големият проблем беше безспорно пристрастяването към субсидиите, пречупването през тази призма на всяка идея за бизнес и обръщането на повече внимание колко и какви пари ще даде държавата, отколкото каква стойност и за кой пазар ще бъде произведена. Светла Боянова разказва за свои клиенти, които идват с единствената цел да "усвоят" едни пари, а не да създадат адекватен бизнес, който да остане работещ и жизнеспособен. Зам.-министър Васил Грудев признава, че има достатъчно такива проекти в селската програма, които към момента са "мъртвородени" и не произвеждат никаква стойност. Резултатът от това обръщане на логиката на сектора се вижда в неговите резултати. "От 80 хил. стопанства в България едва 5-6 хил. произвеждат 80% от цялата продукция, а само половината от тях са ефективните производства", казва Николай Вълканов, икономист и управител на фондация ИнтелиАгро. "Като цяло субсидиите намалиха стимула за достигане на ефективност чрез инвестиции, защото земеделците и без тях си имат гарантирани плащания на глава или декар."
Парадоксално или не, той е сметнал, че колкото повече се увеличават публичните средства в сектора, толкова повече пада брутната добавена стойност (БДС) от него. От 2008 г. нататък БДС, изразена в съпоставими цени, като цяло спада и достига нива, които са с една четвърт по-ниски от средните за периода 1998 - 2006 г. Съответно и делът на селското стопанство в общата БДС спада под 5% за първи път, откакто има статистика за БВП на страната. Това се дължи в немалка степен на факта, че, както посочва Ивайло Тодоров от асоциацията на земеделските производители, производството на зърно има най-малка добавена стойност в сектора.
Непосилната тежест да си сам
Тази ситуация далеч не е уникална за България. "Концентрацията на субсидии в зърнопроизводството е в целия ЕС и основната причина са директните плащания за площ. Ето защо Франция и Германия пренасочиха средства от тези производства към други сектори. Скоро това ще направи и Румъния", казва бившият еврокомисар по земеделие Дачиан Чолош. Холгер Крей пък припомня, че приоритетът на българското земеделие през 2007 г. е бил да се навакса огромното изоставане в модернизацията, което се беше случило в предишните десетилетия. "Тогава стратегията ви беше да получите максимално много пари за модернизация. Ето защо по такива причини, а и за да има равенство и т.н., България и други държави избраха да приложат много мерки - 30-40 мерки. Страни като Словакия и Латвия използваха само 5-6 от тези инструменти, защото е по-лесно да ги администрираш. Така вие изпаднахте в ситуация, в която администрацията не успява да се справи, особено ако е млада."
Но да се каже, че сме се справили добре, би било да се лъжем. Страни като Полша например използваха много по-ефективно инструментите на Общата селскостопанска политика в подкрепа за целия си земеделски сектор. Причина за това беше огромния размер на страната, но и по-подготвената администрация, по-добрите начални условия и т.н. Крей дава за пример въвеждането на земеделски пенсионен фонд, който е позволил на по-старите хора в селата да дадат земята си за обработване, тъй като не зависят от нея за прехраната си.
Също така не бива да се хвърля цялата вина за случилото се върху директните плащания. Те изиграха ролята си, но както сочат и данните на Вълканов, основен проблем остава ниската конкурентоспособност на много производители. "Средният добив добив на мляко от една крава в България е 3.7 тона годишно, а средният добив на мляко от една крава за целия ЕС е 8 тона", дава за пример икономистът. Това донякъде е следствие от липсата на достъп до директни плащания, но е следствие и от много други неща - ниска информираност, невъзможност за инвестиции, неефективност, затруднения.
"Знаете ли колко трудно е да се полива законно", пита Ивайло Тодоров. "Имаме тежка бюрокрация и ако аз искам законно да поливам, трябва да мина през сто институции, различни от Министерството на земеделието, като басейнови дирекции, околна среда и т.н. Ние предлагаме на няколко поредни министри "амнистия" на старите кладенци от социализма, които работят, но хората биват глобявани, че ги ползват, тъй като нямат документи." Божидар Петков от асоциацията на малинопроизводителите също говори за неефективност. "В Германия в едно предприятие с модерна машина се опаковат 20-30 тона на смяна с 3-4 души, а при нас на ръка с 15-20 души се опаковат 2-3 тона на смяна", дава за пример той. Според него голямото разстояние и скъпият хладилен транспорт също са пречка за стигането до пазарите.
Друг много важен фактор за западането на останалите сектори е работната ръка или нейната липса. Овощните култури, зеленчуците, плодовете и особено животновъдството са сектори с нужда от интензивен човешки труд. Както казва Светла Боянова, трябват хора на място в съответното село. А тенденцията за обезлюдяване на селата върви в България със страшна сила дори преди влизането в ЕС. Както и в много други сектори в България, и тук ще чуете, че има работна ръка, но не и желание за работа. "Средно голямо стопанство със зърнени култури с площ между 20 000 и 30 000 декара се стопанисва със 7-10 сезонни работници, а едно средно стопанство с 30-50 декара ягоди или зеленчуци се нуждае от 150-250 сезонни работници. Средно за обиране на декар ягоди са необходими от 3 до 5 души на ден", дава пример Петков. Липсата на пазарна сила, зависимостта от прекупвачите и огромните нужди от човешка ръка са сред факторите, които държат недоразвити сектори като овцевъдството и говедовъдството (виж текста).
И, разбира се, може би най-важният фактор е липсата на сдружения на производителите - инструментът, който спасява малките фермери в цяла Европа, но е удивително слабо развит в България. Вече години наред няма отговор на въпроса защо толкова малко производители се сдружават - още от САПАРД насам за такива сдружения има финансови стимули, а от този период ще има още повече - те ще могат да получават като помощ до 10% от реализираната си продукция само защото са сдружения. "Тук, в България, обаче, както и в Румъния, за разлика от други държави нивото на сдружаване на производителите е много ниско", казва Дачиан Чолош. Повечето в сектора го обясняват с "народопсихология", но има и други фактори. "Стопанствата са различни, работят различно. Всеки мисли, че другият ще дава по-лошо качество, и това ще се отрази на цялата продукция, когато има санкции", казва Тодоров.
Ще бъдем силни, предстои да разберем къде
Така, след седем години на субсидии и шест години на предприсъединителни програми, след 9 млрд. лв. преки плащания, над 1 млрд. лв. косвени, българското земеделие произвежда по-малко добавена стойност и конкурентните сектори в него са удивително малко. Очевидно е, че има нужда от промяна. Министерството също го признава - новата програма за селските райони и новите субсидии са насочени към по-малките производители и към повече сектори, България обяви за приоритетни животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводството и биологичното земеделие. Накратко – плащанията към тези сектори ще са повече, а ако земеделските стопанства се занимават с една от тези четири дейности, ще имат по-големи шансове пред другите за получаване на средства по Програмата за развитие на селските райони. Общоевропейска стратегия е парите за субсидии да се прехвърлят все повече към ПРСР, за да отиват за инвестиции, а не просто за евро на калпак.
Ще промени ли това картината в следващите години? Драматично - надали. Процесът по окрупняване на земя вече приключва, а естествените предимства на зърнопроизводството не са лесно преодолими. Но промени със сигурност ще има и този път за разлика от 2007 г. те могат да се прогнозират отсега. Като начало самите зърнопроизводители се ориентират и към други производства. Вече не са рядкост примерите, в които наред със зърнените насаждения те започват да отглеждат лозя, животни или зеленчукови градини, по данни на изпълнителния директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите Наталия Тодорова. Според нея те са доволни от новата схема за плащания, защото тя ще отсее ефективните от неефективните.
Повечето пари за други дейности със сигурност ще доведат още желаещи да се занимават с тях, както и ще стимулират досегашните производители, ако те успеят да преодолеят нежеланието си да се сдружават. Биопроизводството е сред малките, но силно растящи сектори. В култури като лавандулата България е изгряваща сила. Сред най-силните позитивни страни на земеделието в ЕС е, че освен пари съюзът дава и стабилност. Ако е определена политиката за следващите седем години, може да си сравнително сигурен, че тя няма да се промени драстично. За сектор като земеделието това е особено важно. България видя и позитивните, и негативните страни от това.
Но има един огромен проблем с новата ни стратегия. И той е, че тя не е точно стратегия.
Ако сте компания и имате намерение да навлизате или разширявате позициите си на даден сектор, това което ще направите, е, че ще анализирате силните и слабите си страни, ще видите кои са основните ви конкуренти и какви цели искате да постигнете. Това към момента не изглежда направено. "Очевидно има държави, които са много добри в млечните продукти. Ако ще ги конкурираме, да кажем как, защото очевидно не може да е с количество. Или ще се конкурираме с плодове и зеленчуци? Къде, на кой пазар? Да говорим за това, не за субсидиите", призовава Боянова. Тя си спомня как при преговорите за парите на глава добитък производителите са искали определена цена, съобразена с парите, които идват от ЕС, а не със собствените си разходи. Николай Вълканов е съгласен. "Когато казваме, че искаме да подкрепяме плодове и зеленчуци, трябва да има повече конкретика дали това ще е подкрепа за домати, череши, праскови и др. При така направената рамка за следващия програмен период пари ще могат да се получават за абсолютно всичко. Субсидии ще се плащат и за тикви!"
Холгер Крей дава за пример как преди години Сърбия е решила да подкрепя възстановяването на традиционни породи като каракачанската овца. "Сега софиянци пътуват често през границата, за да получат "истинска балканска" храна там. Има и болест в областта, но тя не засяга тези породи, защото се оказва, че те имат имунитет. Така това се превръща в естествен генетически резервоар", посочва той. "Ако подкрепяш нещо, то е, защото искаш да постигнеш нещо. Какво е то? Не да подкрепяме просто малки или големи. Трябва ли да подкрепяме зърнарите заради доходите? Не мисля. Но за да са по-устойчиви на пазарни и климатични промени? Да. Трябва ли да подкрепяме допълнителен килограм мляко? Не. Но да им помогнем да вдигнат качеството, за да станат част от общ български бранд? Разбира се."
Ако имаме съмнения относно това дали обединението ще роди сила, Дачиан Чолош има добър пример - в Румъния и досега казват на производителите на зеленчуци българи.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай