- Каква е ситуацията според ректора на Русенския университет проф. чл. кор. Христо Белоев в системата и предстоящия прием на студенти?
- Да започнем от Закона. Промените, които навлизат във висшето образование, следват стратегии на ЕС и в тази връзка от доста години вече се работи и върху стратегия за развитие на висшето образование е нас. В работната група, сформирана от министъра на образованието и науката, която е натоварена с тази задача, участвам и аз.
Стратегията е внесена на разглеждане от Министерски съвет, одобрена е, внесена е в парламента. Преди около 2 месеца беше и приета. В нея внимание заслужават няколко акцента, които неминуемо водят и до изменения в Закона за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав.
И по двата закона са внесени предложения чрез министерски съвет в Народното събрание. Предстои обсъждане на проект за изменение на Закона за висшето образование, който касае няколко въпроса.
Ако може да се степенуват, едно от най-важните неща е субсидирането на държавните училища на база качеството на обучение на студентите и реализацията на завършилите по специалността. Това е въпрос, по който Русенският университет отдавна работи и имаме претенции, че по тези показатели сме водещи в страната.
Промяната ще бъде във финансирането. В момента 10 на сто от средствата се дават да качество на образованието, като във времето този процент ще нараства и до 2020 г. да достигне 60.
- Как ще се оценява това качество, не е ли много относително?
- Поне за момента е така. Качеството се оценява по рейтинговата система, която е въведена от няколко години в страната…
- Вие имахте забележки по нея…?
- Да, и затова тя се променя и усъвършенства ежегодно. Но още има доста неща, които трябва да се подобрят. Не е ясно кой, по какъв начин извършва промените, като това не става с мнение на Съвета на ректорите.
На мнение съм, че би трябвало да се изработят много точни критерии, въз основа на които да става тази важна оценка. Ако трябва да бъда точен, на други места по света има заплащане на база качество, но никъде не стана това на база „рейтинг”. Рейтинговите системи служат по-скоро за ориентация при избор от младите хора, а не за оценка от такава важност.
- Нека да разширим темата за рейтинговата система, кой я прави?
- Извършва се по европейски проект, който образователното министерство реализира с няколко агенции. Вече е спечелен втори проект миналата година, който касае нейното доразвиване. Доброто в нея е че тя не дава комплексна оценка, а се прави по професионални направления. Например „Машинно инженерство” се изследва във всички ВУЗ-ове и така се подреждат университетите. Но има и парадокси. При „право” на първо място е УНСС, а не СУ, и обратното- при „икономика” първи е СУ, и други.
При нас подобен пример е „компютърни системи и технологии”. Ние водим най-големия европейски проект, в който участват над 75 партньора от 34 страни. Признати сме от всички висши училища в България за водещи в това направление, а сме класирани на 7-мо място.
Като цяло рейтингоната система не е лоша, на какво вече казах, финансиране по рейтинг няма никъде, но е възможно да се включат показатели, които да предполагат точност при даване на оценка.
- Друга важна промяна, която законово предстои?
- Става въпрос за нещо, което също се дискутира отдавна- един преподавател да може да участва в акредитацията само на едно висше учебно заведение. Общоизвестно е, че има някои, които са на няколко трудови договори и примерите са фрапиращи, но в РУ няма такива случаи.
Предвижда се да отпадне досегашната възможност един преподавател да участва в акредитацията на две висши училища. При въвеждане на това ограничение ще пострадат доста икономически и юридически специалности, предполагам. Това няма да се отрази добре и на някои частни университети, където няма достатъчно добра осигуреност с преподавателски състав. Отново за Русенския университет този проблем не съществува, тъй като имаме създадени свои кадри. От 500 преподаватели приходящите са не повече от 20 души. Става въпрос основно за специалностите право и икономика, но и в тези специалности няма да имаме проблем по тяхната акредитация.
Трябва да отбележа, че за да се получи акредитация по една специалност, е необходимо за 70 процента от хабилитираните преподавателите да четат лекции и останалите 30 на сто се допуска да бъдат външни.
/още за засилване на професионалната подготовка на кадрите и връзката с бизнеса, четете утре/
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай