Ако тази есен не започнат реформи, те няма да се случат
Публикация 03 Май, 2015 / Социологът Боряна Димитрова / 730
Боряна Димитрова е социолог. Тя е управляващ партньор и един от основателите на една от малкото социологически агенции, на които може да се има доверие, че представят достоверна информация и обективни анализи - "Алфа рисърч". Преподавател е в Софийския униврситет.
Първите шест месеца от управлението скоро ще изтекат. Често се казва, че ако в този период правителството не се опита да започне реформите, които е предвидило, те едва ли ще се случат. Какво е вашето усещане? И като се базирате на вашите изследвания, какво мислят избирателите?
Тезата за бързи реформи в началото на мандата почива на две сериозни предпоставки: първо, че степента на обществена подкрепа е най-висока в началото на едно управление, а реформи се правят, докато има доверие и търпение; и второ, наличието на ясен план за действие, получил легитимност чрез вота на избирателите за съответната политическа сила. В случая с настоящото правителство ги няма нито първата, нито втората предпоставки.
Правителството стартира с ограничена подкрепа от около 20-22%, а само преди шест месеца формулата му, която сега приемаме за "естествена", приличаше по-скоро на взривоопасна смес, способна да убие създателите си, отколкото на хранителна среда за реформи. Същевременно с изключение може би на пакета от мерки, изготвен от ексминистър Вучков, в нито една друга сфера нямаше ясен план за действие, още по-малко – идея за кохерентен пакет от закони. Така, "реформа" започна да се използва по-скоро като заклинание "ТИ ще правиш ли реформа", отколкото като конкретен план за по-ефективни политики. Ето защо независимо какво ни се иска, трябва да си дадем ясна сметка, че не беше възможно да започнат качествени и сериозни реформи през първите шест месеца.
Моето лично виждане е, че решаващ ще бъде есенният политически сезон. Ако правителството премине цяло през местните избори и при благоприятната възможност за средносрочна бюджетна рамка, която си осигури с рефинансирането на дълга, няма да има никакво извинение да не е подготвило експертно и политически онези политики, които иска да реализира. Ако в есенната законодателна програма и в бюджет 2016 не видим приоритети и реформи, значи такива няма да се случат. Колкото до общественото мнение, и с просто око, и в изследванията е видимо, че социална енергия няма. Хората се умориха, не харесват на вересия никого и не кредитират никого с доверие. В такава ситуация изборът "какво да правят" с властта и пребиваването си в нея е на политиците. Министрите могат да излязат от мандата като лидери с мисия и да останат в историята, или като чиновници в пенсия с портрет на стената, чието име никой не помни.
В такъв случай как си обяснявате факта, че социалната и здравната политик получават едни от най-високите рейтинги на недоверие (73%), а министрите са най-харесвани? Това признак на реформаторски устрем ли е, или по-скоро ПР и очакване от страна на избирателите?
Най-напред да внеса известна корекция във вашия прочит на данните. Социалната и здравната политика заедно с техните министри бяха на дъното на всички класации за успешни политики и политици години наред. В момента подкрепата за тези политики се е увеличила почти двойно. Което показва, че усилията на министрите да отлепят от дъното съответната сфера, да направят нещо смислено в мандата си дават резултат. Разбира се, рейтингът се дължи и на очакванията на избирателите, но това да създадеш очаквания в едни от смятаните за най-безнадеждни сфери е почти чудо. Не случайно общественото мнение възнаграждава смелите. Ако в следващите месеци започнат реални реформи, неизбежно ще се увеличат противниците и на министър Москов, и на министър Калфин, но с голяма доза сигурност можем да прогнозираме, че те ще запазят и стабилно ядро от привърженици. Нещо, което не може да се каже за други министри както от настоящото, така и от предишни правителства, които не са се ангажирали с нито едно по-смело действие и въпреки това са загубили рейтинг и подкрепа. С една дума, ако си позволя един съвет към господа министрите – не пазете рейтинга си, ползвайте го – честно и умно.
Когато се говореше за коалицията ГЕРБ, РБ, АБВ с подкрепата н ПФ (и отчасти БДЦ), имаше мнения, че по стечение на обстоятелствата това е доста удачна форма на управление - всяка съставна част по някакъв начин би блокирала неразумните идеи на останалите. Получавали се това, или по-скоро има общ блокаж?
Откровено казано, гледам на тезата за взаимния контрол между пет политически сили, съставени от 9-10 партии, като на своего рода имиджова стратегия, или ако щете опорна точка, лансирана по времето на тройната коалиция, която имаше за цел да легитимира пред избирателите участието в една необяснима коалиция.
Ако си спомняте, тогава се стигна до абсурда да се назначават в някои държавни ведомства по трима шофьори на квотен принцип - защо, за да се блокират или отблокират взаимно? Странно за мене, набързо и безкритично тази теза беше подета и от имидж мейкъри на сегашното правителство. Тя обаче може да служи максимум като оправдание пред избирателите, не и като реален механизъм за управление. (Ако само го пренесем на бизнес равнище на този "управленски принцип", виждаме пълния му абсурд - нито вие, медиите, нито ние, агенциите, нито която и да било компания си представя, че до нея трябва да стои някой конкурент, за да й блокира неразумните решения.
Правителството, както всяко управление, се нуждае от екипност, координация, подреждане на приоритети и експертност. И в трите направления по нещо му куца и точно оттук, по мое мнение, извират едни от най-големите му проблем. Иначе блокажът, ако е необходим, се извършва в парламента. Там е мястото партиите да защитават политиките, с които са спечелили гласа на избирателите си и не бива да се измъкват от този си публичен ангажимент. Останалото са празни приказки.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай