Соня Йончева е световноизвестна оперна певица, за която писаха медийни гиганти като “Вог” и “Ню Йорк таймс”.
Тя е на 33 г., от Пловдив. Завършила е в Женева, а през 2010 г. печели конкурса “Опералия”, който Пласидо Доминго организира всяка година. Пее по всички големи оперни сцени в Испания, Франция, Италия, Англия, а отскоро и в “Метрополитън”, Ню Йорк. Омъжена е за венецуелския диригент Доминго Хиндоян. Двамата имат син на име Матео, който е само на няколко месеца. Пътуват непрекъснато, но имат дом в Швейцария.
Соня Йончева е в България по покана на фондация “Америка за България”, за да изнесе голям концерт в зала “България” заедно със Софийската филхармония тази неделя от 19,00 ч. Диригент ще е съпругът ѝ. С него се запознала 5 г. преди да станат семейство. “За мен е голямо удоволствие да бъда за първи път в България със съпругата ми и нашия син. С голямо нетърпение чакам да се срещна с най-големите музиканти и да дирижирам най-добрия оркестър в страната, както и съпругата ми и зет ми”, каза той на пресконференция вчера. В концерта ще се включи и братът на Соня - Марин Йончев.
Голямата новина, която сопраното съобщи вчера, е, че ще участва в операта “Отело” в “Метрополитън” наесен. Чрез сателитни прожекции в киносалони в цял свят, включително и у нас, ще я гледаме на живо. Всички представления от 3 октомври 2015 г. до 30 април 2016 г. ще се излъчват пряко, защото стартира вторият сезон на “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк”.
- Наричат ви любимката на Пласидо Доминго. Успявате ли да се срещате често с него - по работа или като приятели?
- Да. Работим вече по-рядко, защото моят график тръгна в по-различна посока, той също има много ангажименти, но се срещаме по някои концерти. Щях да бъда в България и да пея заедно с него на концерта му миналата година, но за жалост, не успях да се освободя.
Но се срещаме по лични причини. Скоро моят съпруг беше в Берлин и асистираше като диригент в “Макбет”, а Пласидо пееше. Така се случи, че се събрахме в едно много прекрасно и специално за нас място в един хотел в Берлин и отпразнувахме в ресторанта рождения ден на съпруга ми. Пласидо дойде, получи се много хубаво.
- Неговият син още ли е ваш мениджър?
- Не, отдавна вече не е, но сме приятели.
- Казвате, че съпругата на италианския тенор ви е давала безценни съвети. Сещате ли се кой беше последният?
- О, да, беше, докато бях бременна. Каза ми: “Като родиш, от петия ден започваш да правиш коремни преси.” (Смее се.) Тя е жена, която е минала по този път. И ако говорим за нашата професия като за бизнес, наистина е от голяма важност как изглеждаме - дали сме в добра форма, дали сме винаги озаряващи, страстни, освободени и т.н. Винаги трябва да се стремим да дадем пример на хората, а и те искат да видят нещо специално у нас. Да загубя всичките 29 кг, които бях качила, беше много впечатляващо за мен. Но тя беше първата, която ме насърчи.
- Със Стинг все още ли си честитите празниците?
- Да, от време на време.
- Участието в неговата рок опера ли беше вашето бойно кръщение на оперната сцена? Тогава сте били още студентка в Женева.
- Не бих казала. Тя беше написана специално за него, между другото, той изпълняваше главна роля. Но за мен това беше едно по-екзотично участие, защото не бях пяла в такъв спектакъл. Да си партнирам на сцената с него, беше голямо явление в моя живот. Но не е това, което ми даде тласък в нашия бизнес.
- Дизайнерът на Тина Търнър направи роклята ви за премиерата на дебютния ви албум “Париж, моя любов”. Как се запознахте с Азедин Алая?
- Познавам го от 2013 г. Така се случи, че един наш общ познат ни представи един на друг и той ми каза: “Ааа, колко обичам операта, дори съм правил рокля за Мария Калас”, когато тя все още беше жива. За мен той е велик дизайнер. Обличал е жени като Грета Гарбо и Марлене Дитрих, които са истински грандами на изкуството. Той познава женското тяло по начин, който не съм срещала при други дизайнери. Вечеряйки един ден по приятелски, си говорехме за възможността да работим заедно и той ми каза: “Да, с удоволствие бих направил нещо за теб.” И така станаха нещата.
- Поканили са ви да изиграете Мими в “Бохеми” в “Метрополитън” само дни преди спектакъла и 5 седмици след раждането на Матео. Подготовката ви за тази роля ли е най-екстремното ви преживяване, свързано с работата?
- Не, и по-екстремни съм имала. Като бях още по-млада, имах повикване от един театър в последния момент и трябваше да науча една цяла опера за два дни и половина. Работех буквално ден и нощ. Но тогава бях на 24 г., имах повече сили. Сега може би не бих се съгласила за такъв кратък период.
- Отрази ли се бременността на гласа ви?
- Абсолютно. Това, което се случва в този период в тялото на една жена, е наистина невероятно. Ние всички, които сме минали по този път, го знаем. Промените не са само физически. Задаваме си вътрешни въпроси, чувстваме се много сигурни в едни неща и крайно несигурни в други.
Гласът също търпи промени по време на бременността заради силните хормони, което е нормално. Това за мен беше много интересно, защото може би веднага, след като родих, почувствах огромна свобода в гласа си. Той беше придобил различни цветове, които преди това нямаше. На жена, майка, вече по-утвърдена, по-зряла. Гласът е отражение на душата, на това, което сме отвътре. Така че, ако днес се чувствам лиричен сопран, това е може би защото съм майка и съм в такъв период от живота си.
- На какъв език разговаряте със съпруга си и колко езика знаете?
- Говорим си на френски. Аз знам 5 езика - български, английки, италиански, френски. Научих и испански, тази година се запознах със семейството му - майка му, сестра му.
- Какво ще изпълните на концерта?
- Избрахме репертоар между Пучини за втора част и Масне (Жул Масне - френски композитор) за първа част. Защото си подхождат много добре, а и защото за мен беше важно да избера програма, която да се хареса на публиката. А и това ще ми даде възможност да покажа гласа си, такъв какъвто е в момента. Марин (брат ѝ Марин Йончев, който спечели “Стар академи” през 2005 г., също пее опера - б.а.) ще участва в един дует с мен на Масне.
- Пели сте пред целия европейски елит, пред кралски особи. При коя своя изява сте се притеснявали най-много?
- Най-притеснително е, когато сме си вкъщи. Вълнението е голямо, когато сме на наша земя и няма къде да се скрием. Най-малкото тук говорим един и същи език.
Но всичко за мен е като игрален филм. Целият ми живот е като низ от случки, които може би предизвиквам аз самата. Много често изпадам в ситуации, в които не знам точно по какъв начин съм взела такова решение - толкова смело. Сякаш не си давам сметка за това, което ми се случва. Не чувствам и голямо притеснение на сцената. Може би защото съм Козирог.
- И двамата със съпруга ви много пътувате, някой помага ли ви в грижите за сина ви?
- Майка ми. Тя опозна света през последните 6 месеца. Като едно малко момиченце е - преоткрива различни държави, различни езици и хора. За нея е голямо събитие да се среща с големи оперни певци. Един ден например бяхме на вечеря в Ню Йорк с приятели точно срещу “Метрополитън” и покрай нас мина Уди Алън. Майка ми беше толкова впечатлена!
Аз също, между другото, защото той е невероятен творец. Пак казвам, не си давам сметка точно какво ми се случва. Приемам живота си като енергия, като филм, а аз съм само като персонаж в него.
- В какви роли предстои да влезете в “Метрополитън”?
- Питър Гелб (директорът на театъра - б.а.), още когато се запознахме през 2013 г., когато пеех в “Риголето” там, ми се обади и ми каза: “Госпожице Йончева, елате в кабинета ми. Трябва да ви питам нещо. “Метрополитън” е много специален театър и ние се стремим той да е като дом за нашите най-обичани певци. Искали ли да пеете два пъти в годината при нас?” Казах му: “Ако кажа не, ще ви излъжа.” После той ме попита какво искам да пея. В “Метрополитън” през есента ще бъда Дездемона в “Отело”. Това ще е началото на сезона, което е много голямо и дългоочаквано събитие за тях. Следващия път, когато ще съм там, ще имам роли като Луиза Милер (от операта на Верди), Мими (от “Бохеми”), Виолета от “Травиата”, очаква се също и Йоланта (от операта на Пьотр Илич Чайковски). Говорим също за “Манон Леско” (на Пучини) и за някои по-драматични роли. Но това е за едно по-далечно бъдеще - след 8-9 години.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай