- Проф. Начев, системата на здравеопазване е изправена пред поредната реформа. Ще се промени ли нещо наистина към по-добро?
- В момента периодът между първо и второ четене на закона за здравното осигуряване е много важен и трябва да оставим депутатите на спокойствие да си свършат работата. Чета по вестници и гледам по телевизията т.нар. водещи лекари да протестират срещу едно или друго предложение на министерство и каса. Аз обаче мисля, че реформата най-после трябва да се случи и затова не бива да се пречи. А и какво значи водещ лекар. На първо място той наистина трябва да е светило в своята област, но и да не е закостенял. Да мисли напредничаво и да е готов да се откаже от личния си интерес в името на обществото. И на мен много неща не ми харесват, но някой най-после трябва да сложи ред в сектора. След като се явява един човек като министър Москов, който заявява готовност и решимост да свърши тази работа, трябва всички, които нямаме финансово-икономически интерес от запазване на статуквото, да застанем зад него.
- И това ще стане с лимити и листи на чакащи ли?
- Не. Лимитът е административно-команден акт. Проблеми по този начин не се решават. Най-важното нещо, което трябва да се случи и без което всички приказки ще си останат празни обещания, е приемането на националната здравна карта. В закона трябва да бъде записано, че тя ще има задължителен характер.
- От 10 години всички говорят за тази национална здравна карта, но тя така и не е факт. Защо?
- Много хора не искат тя да е задължителна. Защото ще бъдат засегнати финансови и икономически интереси. Но съм абсолютно категоричен, че без здравна карта никаква реформа няма да направим и парите все така ще си изтичат като в пробита каца. В големите градове има свръхпредлагане на болнични услуги, особено т.нар. печеливши дейности като инвазивна кардиология, травматология и т.н. Заради свръхпредлагането се стига и до източване на касата. По-точно до източване на касата. Започват да се извършват дейности, които не са показани, а това освен всичко друго е опасно за пациентите. И се отчитат дейности, които въобще не са извършени.
- Признавате, че болниците източват касата?
- В болниците често се попълват документи с невярно съдържание. Масово. Ако има здравна карта, то тя ще регламентира във всяка област какви са нуждите на населението от една или друга структура, от една или друга услуга. И тогава касата няма да е задължена да сключва договор с всички болници. Ще се обявява конкурс във всеки регион и обществени средства ще ползват само най-добрите. Подчертавам дебело - това е много важно, да отпадне в Закона за здравното осигуряване задължението на НЗОК да сключва договори с всички участници на пазара.
- Кой ще определи коя болница е по-добра от другата?
- Това ще става по точно определени критерии и всички лечебни заведения трябва да минат през нова акредитация. Да се види къде каква апаратура има, с какви специалисти разполага клиниката, какъв обем на дейност извършва, какви са резултатите от тази дейност - смъртност, временна и продължителна нетрудоспособност, рехоспитализации. Колко от тези, които са изписани след месец, са се върнали обратно или са отишли в друга болница. Защото ако е така, значи нещо не е наред - или едната болница не го е лекувала, или втората точи касата. Друг критерий ще е дали тази болница осигурява 24-часова спешност 7 дни в седмицата и 365 дни в годината. Обаче истинска спешност. Защото на много места има едва трима хирурзи и един анестезиолог. Ами те дежурства не могат да дават, да не говорим за спешност. Ако някой просто ще спи в два часа през нощта на една кушетка, всички лампи ще са загасени, а болният ще звъни на вратата с часове - какво е това? Спешност ли? По тези критерии избираш най-добрите и казваш: в София имам нужда от три кардиохирургии, а не от шест. Тогава няма да има лимити. Защото щом са определени три болници, значи от толкова има нужда. И не е необходимо да се режат бюджети.
- Как гледате на идеята пациентите да могат да спират парите на лечебните заведения, ако не са доволни?
- Трябва да има анкета с болните. Но не за качеството на лечението, защото те не могат да кажат дали аз съм ги оперирал добре, или съм сбъркал. Но за отношението, за чистотата в болницата и т.н. в „Св. Екатерина“ съм въвел анкетирането на пациентите от 7 години. Влиза ли сестрата при теб, колко пъти идва лекуващият лекар в стаята и идва ли изобщо да говори с теб; обясниха ли ти всичко преди операцията; като ти донесоха храната, питаха ли дали е вкусна и прибраха ли бързо празните чинии. Санитарката днес колко пъти избърса пода, къпали ли са болните в реанимация. Това много влияе на лечебния процес. И всеки месец анализираме какво пишат болните и се стремим да оправяме пропуските.
- Новият управител на НЗОК д-р Глинка Комитов обеща да затегне контрола. Как може да стане това?
- Като се даде възможност на касата да прави проверки по отношение на качеството. Дали болният е приет по показания, дали са му направени всички необходими изследвания и процедури, дали е имал нужда действително от точно тази операция, дали е излекуван. НЗОК сама не може да го направи това, защото няма необходимия капацитет като персонал. Но има медицински дружества, етични комисии, бордове в лекарския съюз. Крайно време е те да се задействат.
- Справедливо ли е разделянето на пакета, който касата поема?
- А защо да не е. Крайно време е от основния пакет да се извадят дейности, които изобщо не са болнично лечение. Като мазането на пъпки, даването на хапчета против глухота, „оправянето“ на коренчевите болки и т.н. Може би не беше обяснено добре и хората се притесняват, но в основния пакет няма да влизат само инфаркти, инсулти и онкозаболявания. В него ще са всички диагнози, които могат да доведат до пряка опасност за живота на човека или неговата инвалидизация и продължителна нетрудоспособност. А в допълнителния пакет ще отиде например лечението на херния. Защото това не е нито спешно, нито животозастрашаващо. И не виждам никакъв проблем човек да изчака за операция на херния. И никой не е казал, че допълнителният пакет няма да се финансира от касата. А и за него ще се осигуряваме в допълнителните фондове. В цял свят има листа на чакащи. И в това няма нищо лошо. А за успокоение на пациентите ще кажа, че съвсем скоро беше приета европейска директива, която гласи, че ако повече от три месеца в страната ти отказват достъп до медицинска услуга, то имаш право да потърсиш помощ в друга държава на територията на ЕС, като фондът ти е длъжен да заплати всички разходи. Така че повече от три месеца няма да се чака за операция или прием в болница. Който не иска да чака, да се осигурява допълнително.
- А който няма пари?
- А сега откъде намират пари хората да доплащат „под масата“ 40% от разходите за здраве? Безплатно било в момента здравеопазването ни. Не е вярно. Много е скъпо даже. Дерат хорицата - за лекарства, за скъпи консумативи, за импланти, за избор на екип, за телевизор в стаята, за тоалетна и прочее. Вадят ги директно от джоба им тези пари. Това ли е социална държава? Аз имам една еретична идея и съзнавам, че особено преди избори никой няма да й обърне внимание, но по-добре да бъде въведено официално доплащането. Нека да е в размер на 5 или 10%, но да е регламентирано. За социално слабите, разбира се, ще плаща държавата, като създаде специален фонд. Защото доплащането има възпитателен характер. Ако всеки човек знае, че при лечение в болница ще трябва да доплати някаква сума, ще бъде по-отговорен към собственото си здраве. И ще ходи на профилактични прегледи. А и тогава болниците няма да могат да лъжат, че са го приели, защото той наистина ще трябва да е лежал и да си е платил. И ще знае всяка стотинка за какво точно е изхарчена. Това е решението. Не може нещо, което струва 1 лев, ти да го продаваш на 0,80 лв. и да не трупаш дълг. Нормално ли е да се отделят 4,3% от брутния вътрешен продукт. Не е нормално. Откъде идват другите пари? От хората, но под масата и никой не знае за какво точно му се искат тези пари.
- Защо все повече българи започнаха да гледат на своите лекари като на врагове?
- Защото лекарите се превърнахме в търговци и виждаме всеки пациент като банкнота от 100 лева. Никой не мисли за милосърдното отношение, което трябва да има към пациента. Изчезна състраданието. Пациентът, като влиза в болница, влиза в една враждебна обстановка. И в най-добрата и чиста болница обстановката за пациента пак е вражеска. И не стига че е болен, уплашен и притеснен, ами и всички го гледат на кръв. Все едно че той е виновен за дълга на болницата, за ниската заплата на сестрата и т.н. Докторът я влезе при него, я не. Често изпитвам моите сестри. Знаят ли на болния от трета стая жена му жива ли е, децата какво работят. Ако не може да ми отговори – уволнена е. Ако тя го предразположи и се държи мило, нито инжекцията ще го заболи, нито операцията ще го изплаши. И нещо изключително важно - да се носи персонална отговорност. Съсловието само трябва да се изчисти от шугавите овце. Не да викаме медиите, че някой лекар сбъркал, или да дойде една тумба в болницата и да го бие, а да си направим регистър на лекарските грешки. За да не ги допускаме повече. Но затова е важна персоналната отговорност - провинилият се ще ходи да учи допълнително, а ако трябва, ще му се отнемат и правата. Едно време кацарят, за да получи сертификат, прави една каца, а останалите му колеги го слагат в нея, запечатват я, хвърлят я в реката и ако излезе на вирчето жив, получава майсторско свидетелство. Но и след това, ако почне да прави лоши каци, еснафът се събира, вижда дали са основателни обвиненията и му отнема свидетелството. Завинаги. Докато ние в съсловието не направим така, че да сме много взискателни към всеки един от нас, не трябва да се сърдим, че обществото казва, че сме лоши. Защото ние нищо не сме направили, ако има н якакво неправилно деяние, да си го оправим.
- Защо досега не сте го направили?
- Защото се нарушават страшно много интереси. И всички сме виновни, че си мълчим. В това число слагам и себе си. Сега обаче мисля, че чрез съюза на медицинските специалисти ще можем да прокараме тези неща. За да може ние сами да регулираме професията си. И не трябва да се допуска друг да дава квалификация за нас.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай