- Г-н Данев, преди две години БСК започна да разработва система за оценка на компетенциите на работната сила. Как това помага за преодоляването на разминаването между търсенето и предлагането на кадри?
- Четири са основните стълбове, на които се крепи държавата - политическа стабилност, финансова стабилност, устойчивост и прогнозируемост на бизнес средата и човешки ресурси. Без квалифицирани хора няма инвестиции в качествени и устойчиви работни места, няма усвояване на европейски средства, нито ефективно държавно управление. Няма и високопроизводителна икономика, няма да има и високо заплащане. Системата MyCompetence.bg създава възможност за връзка между икономиката и човешкия ресурс, за доближаване на професионалните до образователните стандарти.
- Какви са ползите за търсещите работа?
- Системата дава възможност всеки, който търси кариерно развитие, да тества дали неговите умения и компетентности отговарят на изискванията на работодателите. Когато видят пропуските си, хората могат да се самообразоват, използвайки литературата от електронната библиотека или да преминат през електронно обучение. Работодателите и институциите могат да я ползват, за да преценяват качествата на кандидатите за работа. Всяко предприятие може да адаптира системата съобразно своите изисквания за умения и компетентности. Последните изследвания показват, че жизненият цикъл на една специалност непрекъснато се съкращава. Например за информационните технологии той е 6 месеца.
- Как ще се възстанови връзката между образованието и бизнеса?
- Системата ни вече се прилага в 9 университета и 462 предприятия. Тя помага за развитието на академичните програми, така че завършващите младежи да отговарят на изискванията на пазара на труда. Развитието на икономиката в Европа стигна дотам, че се търсят умения и компетенции. Работодателят не се интересува каква дипломата има кандидатът, а дали му върши работа. Образователната система е принудена да се адаптира към новите условия, които диктува икономиката. Не може да се продължава по същия начин и университетите да бълват „продукция“, която не успява да се реализира на пазара на труда. Масово висшистите и завършващите професионални гимназии у нас не работят по специалността си, защото нямат необходимото образование. Държавата държи най-мощния инструмент да промени тази картина, като не финансира специалностите, които не се търсят.
- Посочихте финансовата стабилност като един от стълбовете на държавата. Какво е сегашното й състояние?
- За голямо съжаление отнемането на лиценза на КТБ доведе до финансова нестабилност на страната. Макрофинансовият риск нараства драматично. Пример за това е, че Фондът за гарантиране на влоговете в банките е декапитализиран. Застрашени са фискалните баланси. Страната ни ще бъде абсолютно безпомощна да се защити с вътрешни източници при ново събитие, подобно на това с КТБ. Отново трябва да тръгне по пътя на увеличаване на дълга. За голямо съжаление, не се учим от уроците на КТБ. Държавата й отне лиценза, но същевременно не защити интересите си и в момента банката се разграбва.
- Промените в Закона за банковата несъстоятелност няма ли да спрат разграбването?
- Всяко законово решение, което се пише на коляно, има недъзи. С подобни необмислени решения политическият елит ни е вкарвал в доста правни капани. Трябва да се отговори на въпроса кои са хората, които се възползваха от вътрешна информация и изтеглиха гигантски суми преди затварянето на КТБ. Има тегления по 10 млн. лв. и повече. Същите тези хора в момента купуват активи цесионно. Първото нещо, което трябва да се направи, е НАП да провери дали големите спестявания са законни. Най-доброто решение беше да не се отнема лицензът, а да се търсят инструменти за оздравяване на банката. Сега трябва да се прави специално законодателство за КТБ, което може да донесе проблеми за останалите банки.
- Защо смятате така?
- Първо, защото промените се правят за много кратък срок. Освен това опитът ни показва, че тези хора нямат финансовата култура да произвеждат такива закони. Пример за подобни грешки е законодателството за универсалните пенсионни фондове. Според него, колкото по-висока е доходността на един фонд, толкова повече нови осигуряващи се разпределят служебно там. Това тласка дружествата да извършват рискови инвестиции. А случаят КТБ показа, че който се стреми към максимална доходност, за да получава големи лихви, накрая понася високи загуби. Ще приведа и друг пример за правен капан, създаден от законодателя. Наскоро министърът на здравеопазването Петър Москов атакува болници, които са вложили парите си в КТБ. В Закона за обществените поръчки обаче е регламентирано, че държавните предприятия са длъжни да съберат три оферти и да вложат парите си там, където лихвеният процент е най-висок. Тоест законът е създал капан да влезеш в банката, която предлага най-висок финансов риск.
- Законите, за които говорите, не са приети от сегашните управляващи. Сега няма ли разлика?
- Няма никаква разлика в качествата на състава на парламента. За 83 дни от съществуването на това Народно събрание има 166 предложения за изменения и допълнения на закони. Излиза, че се вкарват по 2 проекта на ден. Според вас при такъв стахановски обем и такива стахановски срокове каква е вероятността да имаме професионални решения.
- В кои други сектори виждате опасности за финансовата стабилност на България?
- В енергетиката положението продължава да е драматично. Там загубите са 200 млн. лв. годишно. Не знаем какво ще бъде решението на Арбитражния съд в Париж по иска на „Атомстройекспорт“ по казуса АЕЦ „Белене“. Такива финансови рискове са заложени навсякъде. Пример за това са високата корпоративна задлъжнялост (над 173 млрд. лв.), обемът на необслужваните кредити. Всичко това възпира инвеститорите. Икономиката ни е в 18-месечна дефлация. Да сте чули някоя институция да се безпокои и да взема мерки?
- Според социалния министър Ивайло Калфин икономиката ще се съживи с повишаване на доходите. Правителството вдигна минималната заплата. Това няма ли да помогне?
- Това е заблуда. Причините за инфлацията са основно външни. Те са глобални - в срутването на цената на петрола, а оттам и на горивата, в драстичното намаление на цените на зърнените култури. Причина са и санкциите към Русия, които доведоха до навлизането у нас на огромни обеми субсидирани стоки от ЕС. Положението не може да се лекува с вдигане на заплати. Доказателство за това е, че независимо от дефлацията вътрешните обороти и потреблението растат. България през последните 7 години има най-големия темп на покачване на доходите в ЕС. В същото време икономиката ни почти стагнира с годишен ръст от 1-1,5%. За мен България е на ръба на макрофинансова криза, която може да се реши единствено чрез дългови инструменти. За съжаление политическият елит няма стратегическо виждане как да реши този проблем.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай