Петък, 1 Ноември 2024

Георги Ангелов: Спадът на еврото се случи, вече няма да има резки движения

Георги Ангелов: Спадът на еврото се случи, вече няма да има резки движения
Публикация   18 Март, 2015   /     Румяна Денчева   /     448

Доларът може да премине над 2 лева, но за спекулативни игри е късно, а който влезе последен, със сигурност губи

- Следите ли танца евро-долар, г-н Ангелов? Докога европейската валута ще пада и ще качва щатската нагоре?

- Случващото се с еврото не е неочаквано, а изцяло търсен ефект. ЕЦБ почти година използва все по-агресивни мерки, за да го постигне - да пребори дефлацията и да помогне на иономическия ръст. Вече имаме рекордно ниски лихви, нестандартни мерки като купуване на ДЦК на открития пазар. Доскоро САЩ прилагаше подобни мерки. Единственото различно е, че ефектът се случи по-бързо, а не както се очакваше след година и половина , колкото е нужно, за да мине програмата през икономиката. Оказа се, че доверието към ЕЦБ е толкова високо, че програмата започна да действа преди началото ѝ.

- Тогава идва ли краят на дефлацията и на ниските лихви в ЕС?

- При този бърз спад на еврото вероятно по-бързо ще свърши и дефлацията, по бързо ще има допълнителна ликвидност, влизаща в икономиката и достигаща реалния сектор. При рекордно ниските лихви едва ли вече можем да очакваме изненади в тази посока. В един момент програмата ще си свърши работата и ефектът ѝ постепенно ще започне да се изчерпва.

- Ефектите за нас - има прогнози за 1 долар= 2 лева. Ще падат ли лихвите?

- Очаквам и при нас да има допълнително понижаване на лихвите. Като цяло обаче спадът на еврото вече се случи, така че дори и да има допълнителни ефекти, те няма да са толкова резки, колкото в началото. А дали е възможно доларът да премине 2 лева? Да, възможно е. Виждали сме го преди 15 години. След това

почти толкова време еврото бе по-силно от долара

- нормални цикли в движението на валутите.

- Има ли вероятност прогнозите да се обърнат с главата надолу? Как хората да хеджират риска?

- По принцип хората, които не са готови да поемат риск, не трябва да играят на валутните пазари. Най-малкото, защото сами трябва да виждат, че има големи промени - само в последните 5-6 години тенденцията се смени многократно. Така че, това не е игра за всеки. Най-добрият съвет е, който ще взема кредити те да са във валутата, в която си получава доходите. А не да го прави в долари или швейцарски франкове например - виждате каква лоша шега имаше за хората, които рискуваха с франкове. А и който е искал, вече трябваше да го е направил, сега е малко късно. Който влиза в края на играта, губи!

- Роудшоуто за набиране на нов дълг тръгна. Идеята да финансираме дефицити с дългове не означава ли отказ от реформи?

- Дебатът по дълга бе абсурден и нерационален

Все пак от него излезе като позитивен резултат това, че всички като че ли се обединиха около това, че е по-добре да имаме по-малко и дългове, и дефицити. Поне аз това чух. Финансовият министър дори намали лимита от 16 млрд.лв. с 2 млрд.лв.

- Вие вярвате ли на устни ангажименти?

- Вероятно още през април този устен ангажимент трябва да се превърне в официален документ. Тогава се очаква да бъде обявена тригодишната бюджетна прогноза. Очаквам дефицитът да падне до 1% към края на мандата.

- Но дотогава ще сме задлъжнели с много, казват критиците на кабинета.

- Когато ръстът на икономиката е по-висок от дефицита, а лихвите - ниски, дългът реално намалява. Това трябва да бъде и целта. Тя може да се постигне само с по-нисък дефицит. Сега, за последно изплатихме дълг при лихви 8-9%, напълно реалистично да очакваме лихвите за 3 - годишни дългове да са около 2,5%, а за 15 годишни- около 3%. Това ще позволи не само разходите за лихви да намалеят, а и цялото дългово бреме да спадне. Аз съм оптимист, че към края на мандата ще се финишира с по-нисък дълг.

- Прогнозирайте, ще се отдалечаваме ли от гръцкия сценарий с новата три годишна програма?

- В гръцки сценарий се влиза, ако има постоянно и неконтролируемо  увеличение на бюджетния дефицит, който се финансира с нов дълг и резултатът е толкова висок дълг, че страната фалира.

- Ние ще финансираме с нов дълг планиран дефицит, това ли е спирачката пред спиралата?

- Ние и сега сме далеч от този сценарий. Освен миналата година, когато заради политическа нестабилност, дефицитът изхвърча и надхвърли и най-лошите прогнози, ние никога не сме имали дълги периоди с висок дефицити. Посоката вече се обърна и колкото повече намаляваме 

дефицита си, толкова по-бързо се отдалечаваме от риска да влезем в дългова спирала

А в частност сега, колкото по-бързо се събере максимална част от средствата, които държавата отпусна на фонда за гарантиране на влоговете заради КТБ, толкова по-бързо той ще си върне заема и толкова по-успешно ще свиваме дефицита.

- Давате ми повод да ви попитам стъпка в правилната посока мен е друго - че това, което наблюдаваме с КТБ и несъстоятелността всъщност е ежедневна практика и ежедневен проблем за всички процедури по фалит, а не само за банковия. Стотици компании се лутат в тези процедури. А през това време активи се амортизират

разграбват се, изчезват и никой никога не може да ги намери

Затова, вземайки повод от КТБ, е добре да се помисли и за промени в Търговския закон.

- Временната комисия за КТБ се кани да промени закона за БНБ, за да си отиде Иван Искров предсрочно. Това няма ли да ни скара с Брюксел?

- Съмнявам се, че изобщо е възможно да се направят такива промени. Има много ясни европейски регламенти за политическата независимост на централните банки и няма много свобода за националните правителства да променят условията. А и мандатът на управителя изтича през октомври, което означава, че ако се ползва наличната опция изборът да стане 3 месеца преди това, не си струва за толкова малко време да отиваме към сблъсък с ЕК. Той няма да е печеливш за нас отсега е ясно.

- Как ще завърши битката на държавата с пенсионните фондове?

- За мен проблемът не е в подробностите по промените. Той е другаде- в пасивността на хората, в липсата на интерес. Повечето осигурени не знаят в кой фонд са им парите, отново се говори за служебни разпределения и преразпределения. Хората трябва да са по-активни, защото при пазарни решения, който дава парите той е този, който изисква доходност, правила. Както хората се интересуват в кое училище учи детето, какво жилище или кола да си купи, така трябва да се интересува и за пенсията си, защото след 20 години няма да има на кого да се оплаче. 

 

 



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още