В началото Бог създаде Вселената и всички хора. И те съзнавали своето единство с Бог и се обичали един друг. Това била тайната на живота. И понеже Бог обичал всички еднакво, решил да сподели с тях този велик дар. А след това седнал и започнал да наблюдава хода на живота с всичките му драми и комедии.
Но, наблюдавайки хората, Бог разбрал, че нещо не е както трябва. Когато хората се сблъсквали с проблеми, когато настъпвали сложни времена, те казвали: „Това е ужасно? Защо трябва да сме длъжни да преминаваме през такива изпитания? Ние сме единни с Бог, но ще приемем друга форма и ще се отделим от него.” И така и станало. Един след друг, хората си спомнили своето „Аз” и престанали да искат да живеят в единство с бога.
Бог се разтревожил от това положение. Цел на създадените от него същества трябвало да бъде тяхното израстване и развитие, те не трябвало да се предават при най-малката трудност. Затово събрал съвета на боговете.
„След дълги размисли, реших, че трябва да скрием от тези същества тайната на живота, тайната на щастието. Само, когато тя изчезне, те ще се сетят за нея и ще осъзнаят, че не искат да живеят земния живот.”, казал той.
„Но къде ще я скрием?” - попитал друг бог.
„Дайте да я скрием на върха на най-високата планина на Земята”, - предложил някой.
„Не, така не бива, - поклатил глава Бог. – Хората са много изобретателни. Те ще намерят начин да се изкачат на върха на планината и да намерят тайната.”
„А защо тогава да не я скрием на дъното на океана? Те никога няма да успеят да стигнат до там.”, - казал трети.
„Ще успеят, - въздъхнал Бог. – Рано или късно ще изобретят подводни лодки. Дъното на океана не е най-надеждното място.”
„Измислих – казал четвърти. – Да скрием щастието в космоса. Там вече няма как да стигне човекът!”
„Но те могат да изобретят космически кораби и да полетят в космоса – възразил Бог. - Вашите предложения не решават проблем. И все пак, трябва да има място, където да можем да скрием тайната на щастието!”
„Знам такова място.”, - обадил се нежен глас.
Огледал се Бог и видял млад ангел. „Е, уважаеми, - казал Бог, -да чуем и теб, къде можем да скрием тайната на щастието?”
„Скрийте я дълбоко в човешкото сърце. Хората никога не поглеждат там.”
Бог се усмихнал с облекчение, че най-сетне било намерено правилното решение и така и направил. И оттогава тайната на вечното щастие си стои скрита дълбоко в човешкото сърце.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай