Проф. Веселка Дулева е национален консултант по хранене и диететика
- Проф. Дулева, кои групи храни са най-нездравословни?
- През последните години излизат научни доказателства за неблагоприятни връзки между определени хранителни вещества и ефекта им върху здравето. В препоръките за хранене се отделя централно място на ограничаване на натриевия хлорид, или готварската сол. Натрупват се данни, че в по-голямо количество има неблагоприятна роля за сърдечносъдовото здраве, бъбреците, костната плътност. Други храни, които се свързват с повишен риск, са наситените мазнини и в частност трансмастните киселини, които естествено се срещат в животинските продукти. Третата категория храни са съдържащите големи количества захари и на първо място бялата захар, която е рафинирана и служи основно като източник на калории. Затова и в ЕС се работи основно по реформулирането на храните.
- Какъв е житейският смисъл?
- Целта е създаване на нови асортименти храни, които са с намалено съдържание на рисковите субстанции. И в същото време включват по-големи количества от полезни за здравето хранителни вещества като влакнини, които спомагат за доброто стомашно-чревно здраве и намаляват риска от някои злокачествени заболявания, витамини. Стремежът е да се включват и повече плодове, например в млечните продукти, които доскоро бяха с по-малка плодова компонента. В разработването на новите варианти на храните участват не само специалисти по хранене, а и експерти на СЗО и представители на производителите. Разработен е и документ на ЕК за хранителните профили, който все още окончателно не е станал факт, но се очаква. Смисълът му е храни, които се пускат на пазара с определена хранителна или здравна претенция с допълнителна информация към потребителя за благоприятен ефект на храната, трябва да имат съответно определен хранителен профил. И за групите храни се разработват гранични стойности по отношение точно на сол, захар и наситени мазнини. Ако този профил не съответства на дадената храна, тя не може да бъде етикетирана със съответната здравна или хранителна претенция.
- Кои са граничните стойности за солта?
- Според СЗО максимумът за деня е 5 г - приблизително 1 чаена лъжичка, но това не е само солта, която добавяме, а и тази, която предварително е включена в продуктите. Проучванията в България показват, че у нас се консумират много по-големи количества от допустимата дневна норма - средно по 7-9 г., казва проф. Веселка Дулева.
За някои групи са установявани даже 12-15 г, а във Варненския регион сред мъже в активна възраст през зимния сезон - до 17-20 г, т.е. 4 пъти над тавана. В националните препоръки се обръща внимание да се намлява приемът на храни, които съдържат сол, както и целенасочено да се работи за преодоляване на българската традиция да се добавя сол, много често дори преди човек да е опитал ястието. Затова в наредбата за здравословно хранене на учениците е заложена забрана на масата да има солница.
- А за наситените мазнини?
- Наситените мазнини и в частност трансмастните киселини естествено се срещат в животинските продукти. Установена е връзка между честотота на сърдечносъдовите заболявания и честия прием на храни, в които изобилстват тези вещества. Дискусията е особено оживена около трансмастните киселини. Част от тях са индустриално произведените, които се получават най-често в процеса на хидрогениране (втвърдяване) на растителни мазнини.
Но имайки предвид подчертания риск, който създават за нивата на холестерола и оттам - за сърдечносъдовото здраве, в новия регламент за етикетиране на храните има изискване да е посочено по какъв начин е получена - дали е хидрогенирана или частично хидрогенирана.
- Каква е разликата?
- При хидрогениране растителните полиненаситени мастни киселини се превръщат в наситени, които също създават риск за сърдечносъдовото здраве. Но когато мазнината е частично хидрогенирана освен наситени мазнини съдържа и трансмастни киселини (съдържат се и естествено в месото и млякото на преживните животни), за които съществуват научни доказателства, че повишават общия и т.нар. лош холестерол и понижават добрия. С други думи, увеличават сърдечносъдовия риск. Около съмненията за връзка и с други заболявания все още няма научни доказателства.
- Колко грама е пределната норма за вредните мазнини?
- За всяка група храни се разработват гранични стойности, това са стотици позиции и едва ли може да послужат като практически ориентир. По-важно е да се знае, че препоръчителният общ прием на мазнини за деня е 30 енергийни процента, докато в нашата страна е средно 35-38. Най-общото правило за дневния прием на наситени мастни киселини е да бъде в рамките на 10 процента от общата енергия за деня. Ако общият прием е 2000 калории, то не повече от 200 калории може да са от такива мазнини, но човек няма как практически да прилага сам този принцип. По-важното е да се придържа към препоръките ни. Например да се отстраняват видимите мазнини от храните, да се избягва пърженето. За сравнение: 100 г пърженти картофи са около 300 калории, а същата порция задушени - само 70.
- А рисковете от захарта?
- На първо място се има предвид бялата рафинира захар, която е източник на т.нар. празни калории - освен енергия не дават нищо друго на организма. Но създават риск за кариеси и затлъстяване, което от своя страна е косвена предпоставка за сърдечносъдови заболявания. Според физиологичните норми захарите не трябва да са повече от 10 енергийни процента от общия калориен прием за деня.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай