Две жалби в Комисията за защита на конкуренцията срещу условията в тръжната процедура за продължаването на магистрала "Хемус" спират избора на изпълнител. Те засягат изпълнението на отсечката до разклона за Плевен и Ловеч и са подадени от Националния археологически институт с музей към БАН (НАИМ-БАН) и от австрийската компания "Щрабаг".
И двете са насочени срещу изискването изпълнителите на строителството да се ангажират с осигуряването на екипи и за археологическите проучвания по терена. От НАИМ го атакуват, тъй като по закон обществени поръчки за археология не се изискват, а строителната компания – заради ограничително условие при избора на изпълнител.
От възложителя на поръчката – Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП), засега не коментират казуса. Според източници от държавната компания обаче тя ще спре процедурата за "Хемус", докато спорът мине на всички инстанции. Чисто процедурно това ще забави поръчката с поне 3-4 месеца. Така е възможно изборът на строител да стане чак есента и този строителен сезон да бъде пропуснат.
Къде е заровен проблемът
В основата на проблема е въпрос, който е обект на спор в търговете за инфраструктура от години: необходими ли са обществени поръчки за археологическите проучвания на обектите, или те трябва да се възлагат директно.
Според директора на НАИМ-БАН доц. Людмил Вагалински това е научна дейност, по закон частни археолози няма, а минималните тарифи за проучванията са уредени в наредба, следователно тръжни процедури не са необходими. От другата страна обаче е позицията, че дори конкуренцията да е ограничена до НАИМ-БАН и регионалните археологически музеи, все пак е редно те да се конкурират с оферти и цени на изпълнение.
Миналата година спорът най-после получи решение чрез промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), с които изрично бе уточнено, че не са обект на обществени поръчки научните изследвания, включително теренните археологически проучвания. Няколко месеца по-късно обаче Агенцията за обществени поръчки излезе с методически указания археология да се възлага с тръжни процедури. Според запознати причината е изискване на ЕС с пари по оперативните програми да се финансират само дейности, изпълнявани на базата на обществени поръчки. Така възложителите на инфраструктурни обекти трябваше да търсят компромис между законово обоснования отказ на археолозите да участват в тръжни процедури и изискванията на европейските институции.
Траки да ти минат път!
Участници в тръжни процедури за някои от по-старите магистрални отсечки обясняват, че за да излезе от кашата с археологическите проучвания, Агенция "Пътна инфраструктура" се е договаряла пряко с археолозите. Преди промяната в ЗОП това беше допустимо след обявяването на поръчка, за която не е подадена оферта или никой от участниците не покрива изискванията. Проблемът с археологията обаче е толкова голям (най-вече защото води до забавяния с години), че в строителния сектор, къде на шега, къде не, вече се кълнат с: Траки да ти минат път!
Сега при обществената поръчка за "Хемус" държавното дружество избра друг вариант: да включи археологическата част в конкурса за избор на строител. В тръжните документи бе заложено изискване кандидатите да са извършили поне едно археологическо проучване за инфраструктурен обект на стойност най-малко 1 млн. лв., което означаваше строителните компании да наемат археолози с нужния опит като подизпълнители.
Условието обяснимо предизвика реакции в строителния бранш, а за потенциалните чужди участници се оказа почти неизпълнимо. По тази причина от НКСИП промениха процедурата в ход, като удължиха срока за подаване на документи до 23 февруари и премахнаха археологическите изисквания от списъка с критериите за допустимост, но ги запазиха като изискване към кандидатите. Така подразниха археологическия институт, тъй като според доц. Вагалински с отпадането на критериите за изпълнени обекти е отворена вратата "за всякакви хора с дипломи за археолози, но без никакъв опит в проучванията" и има риск да се съсипят разкопките. Реакцията беше жалба на НАИМ-БАН в КЗК с мотива, че е нарушен законът, тъй като археологическите проучвания се възлагат без обществена поръчка.
Двете жалби
Докато археологическият институт обжалва поръчката за магистрала "Хемус" само в частта за археологията, жалбата на "Щрабаг" е и с други мотиви. От дружеството, дъщерно на австрийската строителна компания, посочват като основание провеждането на тръжна процедура, без да е осигурено финансиране за изпълнението. А също така и липсата на възможност за индексации на цените, ако проектът се забави значително.
Тръжната процедура за 60-километровата отсечка от Ябланица до разклона за Плевен и Ловеч действително бе обявена под условие. По принцип тя е сред резервните проекти в програма "Транспорт", но средствата за нея зависят от това доколко икономично решение ще се намери за продължаване на приоритетния проект - магистрала "Струма", през Кресненското дефиле. Въпреки това заявката на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова е, че работата по продължението на "Хемус" ще започне още тази година с пари от бюджета. По предварителни оценки на специалистите общата стойност на този етап от магистралата е 434 млн. лв. без ДДС, но тя вероятно ще намалее заради конкуренцията в тръжната процедура. До края на годината обаче по магистралата се очаква само авансово плащане, което едва ли ще е повече от 30 млн. лв. Жалбите обаче ще забавят строителството и то едва ли ще може да започне преди местните избори през есента.
каре Пътят Пловдив - Асеновград ще бъде разширен
За изграждането на пътя Пловдив - Асеновград ще се кандидатства по оперативна програма "Региони в растеж". Докато Европейската комисия я одобри, държавният бюджет ще осигури пари за започване на проекта. Това съобщи на брифинг в Пловдив министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Близо 12 млн. лв. са необходими само за разширението и рехабилитацията на тази пътна отсечка.
Павлова описа и още два проекта за региона - изграждането на мост за преминаване на прелеза за Хисаря и пътя Пловдив - Поповица. Тя посочи, че през новия програмен период община Пловдив има запазен бюджет от 98 млн. лв. по оперативната програма в частта за градска среда. За отминалия програмен период по различни проекти Пловдив е усвоил 170 млн. лв., допълни министър Павлова.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай