Събота, 11 Януари 2025

Над 70% от доходите на българите са от работна заплата

Над 70% от доходите на българите са от работна заплата
Публикация   27 Ян, 2015   /     capital   /     367

Доходите в развитите държави през последните години реално не са се променили Георги Желязков

България е държавата, в която неравенството в доходите на 10-те процента от най-богатото и 10-те процента от най-бедното население се е свило най-много в Европа. Това се посочва в доклада на Международната организация по труда (МОТ) Global Wage Report 2014/2015, който изследва периода между 2006 и 2010 г. Разликата намалява, защото заплатите на високодоходната част от населението са спаднали за този период. България е сред държавите, при които най-голяма част от доходите в домакинствата идват по трудови договори - над 70%. На второ място като най-голям дял са доходите от пенсии – над 10%, и приблизително толкова са доходите на самонаетите.

             По света

  Работната заплата има най-голям дял в общите доходи на домакинствата от средната класа. При най-бедните и най-богатите има зависимост и от други източници. При развитите държави заплатата заема около 70 до 80% от общите доходи. При развиващите се пазари, при които самонаетите се срещат по-често, приносът на работната заплата в общия доход на домакинствата обикновено е по-малък – между 30 и 60%. "В много от развиващите се държави неравенството е на пазара на труда, особено при заплатите и заетостта", каза Розалия Васкес, специалист по заплатите в МОТ.

             Възнаграждения

  В доклада е записано, че като цяло заплатите в глобален мащаб са нараснали само с 2% през 2013 г., докато преди кризата средното увеличение е било 3% на година. В най-голяма степен увеличението на заплатите е движено от държавите в Г-20, при които средното увеличение за миналата година е било 5.9%. За сравнение - средните заплати на държавите в групата "развити" са се увеличили с едва 0.1%. "През последните две години заплатите в групата на развитите икономики почти не растат, а при някои дори намаляват", коментира Сандра Поласки, заместник-директор в МОТ. Според нея това рефлектира върху потреблението на домакинствата, засяга негативно икономиките и увеличава риска от дефлация в еврозоната.

  Според Кристен Собек, икономист в МОТ и един от авторите на доклада, през последните десет години се наблюдава бавно сближаване на заплатите в развитите и развиващите се икономики, но все пак заплатите в догонващите пазари са средно три пъти по-ниски от развитите.

  Производителност на труда

В глобален мащаб производителността на труда в развитите държави продължава да изпреварва ръста на заплатите, показва докладът. Тази тенденция продължава вече близо 15 години, като единствено през 2008 и 2009 г. продуктивността е намалявала за сметка на възнагражденията.
Според анализа на международната организация делът на труда като част от брутния вътрешен продукт намалява, докато делът на капитала се увеличава. Това означава, че служителите и техните домакинства допринасят все по-малко за икономическия ръст, докато собствениците на капитала печелят повече.

 Неравенство в ОИСР

 В друг доклад, изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), е записано, че пропастта между бедните и богатите в страните членки (България не членува в ОИСР) е достигнало най-високото си ниво за последните 30 години. Най-богатите 10% печелят 9.5 пъти повече от това, което най-бедните изкарват. През 1980 г. съотношението е било 7 пъти. В САЩ растящото неравенство струва на икономиката почти 7 процентни пункта от ръста на БВП между 1990 г. и 2010 г., докато Великобритания е изгубила почти 9 процентни пункта. Гърция и Турция са единствените страни, в които ОИСР отчита лек спад на неравенството.

  Организацията определя липсата на инвестиции в областта на образованието като ключов фактор за растящото неравенство. Децата на родители с ниско ниво на образование страдат най-много, когато неравенството нараства, докато семейната среда е по-маловажна за тези от по-образованите социални сфери.

  "Усилията за преразпределение на богатство чрез данъци и други социални облаги трябва да се фокусират върху семействата с деца и младежи, тъй като това е мястото, където се извършват основните решения за инвестиране в човешкия капитал. Трябва да се насърчават развитието на уменията и ученето през целия живот на хората", отбелязаха от ОИСР.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha