Потвърждавам, че има добър диалог между бизнеса и управляващият орган при формирането на новитe схеми и при корекциите на допускани досега слабости при изпълнението на оперативната програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” (2007-2013). След известно забавяне през 2009 и в началото на 2010 г. стартираха редица схеми с конкретна насоченост към предприятията, но има още какво да се желае, подчерта Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България по време на заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в Народното събрание. Депутати и представители на държавни и обществени институции се събраха в сряда следобед, за да обсъдят моментния статус и напредъкът по оперативната европрограма. „По програмата за конкурентоспособността работим в тясно сътрудничество с бизнеса и се стремим да я направляваме според оценките му, затова е наистина интензивна връзката ни с работодателите и предприятията”, коментира заместник-министърът на икономиката, енергетиката и транспорта Евгени Ангелов.
Представени бяха броят и стойността на изпълняваните проекти досега, както и фондовете за следващия период, и облекченията в административните процедури, по които занапред ще се сключват договори. Веднага след това председателката на комисията по еврофондовете Моника Панайотова потърси становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България, като автентична и най-динамично развиваща се представителна организация на работодателите:
„Наблюдаваме сериозно изоставане и даже отпадане на направлението машиностроене и електротехника от стратегическите приоритети на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Този отрасъл има значителен принос в износа, и е изненадващо защо машистроенето не присъства сред трите стратегически направления по програмата за конкурентоспособност. Важно е да знаем като страна, като бизнес и като граждански сектор какво искаме да запазим и да развиваме, когато се планира следващият период по оперативната програма от 2014 до 2020 г.”, сигнализира Велев. Той настоя да бъдат решени още два „стари въпроса, които мъчат бизнеса”: да се увеличат авансовите плащания, които сега са 20%, по европейските проекти и да се намерят други форми за гарантирането им, като например сметки с общо управление, залог на самите предприятия, запис на заповед, а не само банкови гаранции. Велев предложи да се оползотворяват и икономиите, правени в хода на изпълнение на проектите.
Председателят на АИКБ обърна внимание и върху начините за оценка кое предприятие е голямо и кое е средно или малко. Много фирми се класифицират като големи само заради числеността на персонала и не могат да кандидатстват по схеми за малки и средни предприятия. По продажба и активи те биха могли да се квалифицират като малки и средни и да имат възможност да участват в схемите за финансиране.
Машиностроенето и електротехниката са залегнали в едно от предните места като сектор за участие в схемите за финансиране на предприятатия по програма „Развитие на конкурентоспособността”, а през 2014-2020, те са приоритет за следващия период, отговори зам.-министър Ангелов. Финансирането ще се облекчи чрез включването на банки по оперативна схема за 200 милиона евро с 0% лихва, при което ще се постигне приемливо средно ниво около 4% на кредитите за бизнеса, обясни заместник-министърът.
В парламентарната комисия се чуха добри отзиви за подписаното споразумение между БАН и АИКБ, което даде тон и пример да се стимулират иновациите и от други организации, и което се отчита като препоръчителна насока при структурирането на Център за иновации и конкурентоспособност.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай