Биогазинсталациите дават възможност фермери, производства от хранително-вкусовата промишленост или дори населени места заради биологичния отпадък, който генерират или пречиствателните станции, да създадат енергийна независимост на местно ниво.
Това заяви Борислав Сандов, ръководител кампанни във Фондация за околна среда и земеделие /ФОСЗ/и отговарящ за европейския проект "Устойчив газ", целта на който е информиране и обучение, свързано с технологията на производство на биогаз.
Освен това според Сандов изграждането на биогазинсталации генерира допълнителна заетост, както и приходи на местно ниво. Гарантират се и енергийни доставки, като така се балансира мрежата и се дава възможност за един допълнителен доход на юридическите или физически лица, които биха се занимавали с една такава дейност. Това е една от алтернативите за български, безплатен за една ферма, възобновяем енергиен източник за производство на газ, подчерта Сандов.
В България темата за газа е доста сериозна и конфликтна. След провала на "Южен поток", след опитите да се произвежда шистов газ в България, както и тоталната зависимост на България от руски газ, основен въпрос остава какви са алтернативите. Една от тях е биогаз. Но биогаз не като някаква централна манна, която ще реши всички проблеми в България, а биогаз, който ще може по места да реши ключови въпроси и да създаде енергийна сигурност и независимост, каза той.
Идеята е, че всеки един процес в земеделието обикновено генерира остатъци и отпадъци. В животновъдството те са в особено голям мащаб, има такива и в растениевъдството. Тези остатъци и отпадъци до момента или се изгарят или се хвърлят или се компростират, или просто се зарязват да си изгният някъде. Това гниене обаче създава емисии от метан особено, които са причина и за климатичните промени. Истината е, че земеделието е един от трите основни сектори, свързани с климатичните промени, каза Борислав Сандов и обясни процеса за технологията.
Процесът за производство на биогаз представлява следното: събират се остатъците и отпадъците и посредством една технология на верига те ферментират в едни изолирани условия. Вследствие на това се отделя газ, който може да се пречисти и да се използва като метан. Той може да се зарежда в автомобили или машини, които се използват в земеделското производство например. Този газ може и чрез когенерация, безкислородно изгарян, чрез него да се създаде електричество. Това електричество е плащано на преференциални цени според сегашните законодателни условия в България, тъй като производството на биогаз е възобновяем енергиен източник. Това е единият продукт, другите два продукта, които произвежда един такъв цикъл, са също много ценни, каза Сандов. От една страна всеки процес на ферментация отделя топлина. Тя може да бъде ценна, особено ако фермерът има сушилня например или желае да отоплява обора си. Тази остатъчна топлина може да се ползва както във фермата, така и в населеното място. Редица примери в Германия сочат, че тъй като има излишък от топлина, се зареждат обществени сгради – детски градини, училища, административни сгради. Третият ресурс, който може да се добие от този процес, е още по-важен и все още малко изследван, посочи ръководителят на проекта и разясни процеса: като изолираме топлината, която се отделя от тези гнилостни процеси, които изваждат газа, който улавяме, на дъното остава целия субстрат от тор – вторична суровина, която е изключително ценна за земеделието. Ако ние вкарваме чисти продукти в тези биореактори, то накрая имаме тор, която можем да ползваме дори в биоземеделието. Чрез този проект ние се опитваме да убедим фермерите, които се занимават с биоземеделие да си произвеждат сами торта. Ако обаче фермата е животинска и няма къде да си използват торта, тази тор могат да я пакетират и продават за тор за цветя, както правят в една ферма в Испания, даде за пример Сандов.
Той обясни още, че когато от фондацията са започнали този проект през 2012 г. за биогаз почти нищо не се знаеше. В България имаше 2 инсталации за биогаз, които дори не бяха за оползотворяване на остатъци и отпадъци от земеделието, а бяха на пречиствателната станция на "Софийска вода" в столицата. От тогава досега за времето, в което ние работим по този проект, той приключва през март месец тази година, вече има 12 инсталации според Агенцията за устойчиво развитие, като всички останали 10 са именно в сектора на земеделието, каза той.
Албена Симеонова, председател на ФОСЗ и Българска асоциация "Биопродукти" заяви, че в Германия биогазинсталациите са вече над 4500. Цели села там за енергийно независими, хиляди са отворените работни места.
Експертите по биогаз обясниха още, че процесът на добиване на биогаз всъщност е една безопасна технология. Изтъкнати бяха и аргументите, че чрез биогазинсталациите ще се намали процесът на миграция от по-малките населени места към големите градове и впоследствие в чужбина, ще се осигурят нови работни места, ще се намалят вредните емисии и по този начин ще се намалят вредните прахови частици във въздуха и ще се подобри здравето на българите. Както знаем, едни от най-замърсените градове в Европейския съюз са именно у нас.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай