Ръстът в доходите на домакинствата у нас през последните 5 години е 25%, докато този на разходите е доста по-голям - почти 30 на сто. Това показват сметки на “24 часа” по данни от Националния статистически институт.
През третото тримесечие на 2014 г. доходите на човек от домакинството у нас са 1195 лв. Данните показват, че 5 години по-рано те са били 952,45 лв. Толкова се получава, ако се съберат доходите през юли, август и септември 2009 г.
Преизчисляването се налага, защото до началото на 2010 г. националната статистика обявяваше данни за разходи, доходи и потребление на домакинствата всеки месец, но след това започна да публикува информация само по тримесечия. Така, за да има съпоставимост, “24 часа” ги уеднакви.
Разходите през третото тримесечие на 2014 г. пък са били 1147 лв. на човек при 891,80 лв. през 2009 г. Това прави увеличение от около 29 на сто. В абсолютни суми
доходите за 5 г. са се увеличили с 242,55 лв., а харчовете - с 255,20 лв.
Така изводът е, че разходите на българите нарастват с 5% по-бързо, отколкото приходите им.
Промени има и в структурата на общия доход на домакинствата у нас. Увеличава се делът на работните заплати за сметка на пенсиите.
Например през 2009 г. заплатите са вкарвали 51,3% от парите в семейството, докато 5 г. по-късно вече са се увеличили до 54,3 на сто. В същото време приносът на пенсиите в семейния бюджет е 26,2% при 28,4 процента през 2009 г. Вероятно това се дължи на факта, че през годините индексацията на пенсиите изоставаше от ръста на работните заплати.
Леко
намалява и делът на социалните помощи в доходите на домакинствата.
Преди 5 г. той е бил 3,3%, а сега вече е 3,1 на сто. Това че българинът трябва да разчита на собствените си сили, за да свързва двата края, показва и промяната на приходите в семейната хазна от т.нар. самостоятелна заетост.
За пет години те са се увеличили от 7 на 8,1 процента. Почти без промяна са доходите, които идват от наеми на имоти и друга собственост.
При разходите на домакинствата също има изменения за последните 5 г. Основните харчове остават тези за храна, но техният дял от семейните пари намалява.
Например през 2009 г. статистиката е смятала заедно разходите за храна, алкохол и цигари и те са били 41% от всички. Сега вече са разделени на харчове за храна и безалкохолни, които са 33,1% за 2014 г., и за алкохол и цигари, които са 4,2 на сто. Или общо преди 5 г. за храна, алкохол и цигари са отивали с 3,7 процентни пункта повече от семейните пари.
Друга любопитна промяна е, че има значително нарастване на разходите на българина за данъци. Сега за това отиват вече 4,6% от парите на домакинствата, докато преди 5 г. делът е бил само 2,9 на сто. С други думи
за данъци вече даваме двойно повече,
отколкото през 2009 г. Въпреки че плоският налог от 10% върху доходите се запази оттогава, други данъци като имотните например се увеличиха.
Нарастване има и на дела от разходите за облекло и обувки, както и за транспорт и съобщения. За първата група увеличението е с 1,1 процентни пункта, а за втората - с 1,3 на сто.
Почти
без промяна са разходите за здравеопазване,
които се движат между 4,5 и 5 на сто. Единственото друго намаление като дял освен при храната е на разходите за дома. За 5 години те са паднали от 19,1 на 16,2 процента.
Менюто на българина също се е променило през 2014 г. в сравнение с 2009 г. Вече ядем по-малко хляб, прясно и кисело мляко, зеленчуци, захар и олио.
В същото време се е увеличила консумацията на месо, сирене, яйца, картофи, боб и плодове. Без промяна за 5 г. е потреблението на колбаси - по 3,6 кг на човек за тримесечие.
Най-значително е свито менюто на българина при хляба и зеленчуците. За 5 години
консумацията на тестени изделия е паднала с 3,2 кг
на човек за тримесечие, а на зеленчуци - с 1,9 кг. Положително е обаче, че ядем с 0,8 кг повече плодове.
Увеличението в консумацията на месо е с под 200 грама месечно, а при сиренето - със символичните 70 грама.
Заплатите в Румъния растат двойно по-бързо, отколкото у нас
С 2,6% са нараснали разходите на работодателите за заплати у нас през третото тримесечие на 2014 г. спрямо същия период на миналата година. Това показват последните данни на Евростат.
В същото време заплатите в Румъния растат двойно повече - с 5,2 на сто за година. Това обаче не е най-голямото увеличение в ЕС. Заплатите на латвийците и естонците са се повишили съответно с 6,2 и 6,3 процента за една година.
Възнагражденията в България през 2012 г. са били най-ниските в ЕС със средно 3,40 евро на час. Най-високи са били в Дания с 40,10 евро на час, показват още данните на европейската статистическа служба.
Общо разходите за труд на час са възлизали на средно 24,20 евро в ЕС и 29,30 евро в еврозоната.
В сравнение с 2008 г. разходите за труд на час през 2012 г. са се увеличили с 10,9% в ЕС и с 11,8% в еврозоната. Както в ЕС, така и в еврозоната разходите за труд на час през 2012 г. са били най-ниски в сектора на хранително-вкусовата промишленост - 14,40 евро в ЕС и 16,90 евро в еврозоната. Най-високи са били във финансовите и застрахователните дейности - 41,20 евро в ЕС и 48,50 евро в еврозоната.
Разходите за труд се състоят от надница или заплата и други като социални осигуровки, плащани от работодателите.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай