16 поредни месеца с дефлация на годишна база отчете Националният статистически институт. Последните данни са за ноември, когато поевтиняването спрямо същия месец на 2013 г. е било с 0,6 на сто. За последно инфлация от 0,5% бе отчетена през юли 2013 г.
Дефлация има и на месечна база - ноември спрямо октомври. Така понижението на цените се завръща, след като за октомври беше отчетена инфлация от 0,9%.
Поевтиняването на храните и горивата е причината за поредния месец с дефлация от началото на годината. През ноември са се сринали цените на цитрусите с 12,5%, поевтиняване е отчетено и на захарта, ябълките, доматите, морковите, пипера, олиото, яйцата, хляба, свинското, каймата, киселото мляко и др.
С 5,8% по-ниски пък са цените на бензин А 95, а с 5,6 на сто - на дизела.
През миналия месец леко поскъпване е имало на дрехите и обувките - с 0,8% и на алкохола и цигарите - с 0,2 на сто. В здравеопазването и образованието цените са останали на равнището от октомври.
От началото на 2014 г. намалението на индекса на потребителските цени е 0,9 на сто.
Икономистите очакват дефлацията на продължи и в началото на Новата година. Причината са рекордно ниските цени на петрола на международните пазари, което се отразява и на горивата у нас.
Спадът в цените на горивата ще доведе до по-евтини стоки и услуги, но само в конкурентните отрасли, при които горивото е основен ресурс, коментира докторът по икономика Евгений Кънев. Според него ниските цени на горивата ще се запазят, но това няма да се отрази добре на бюджета в дългосрочен план.
Дефлацията в българската икономика е следствие от ниските нива на инфлация в Европейския съюз и намаляването на цената на тока от предходния кабинет, заяви и Явор Алексиев, икономист в Института за пазарна икономика.
"Дефлацията, на която ставаме свидетели от края на 2013 г., е следствие от два основни фактора. Първият е т.нар. привнесена дефлация - падане на цените в останалата част на ЕС или ниската инфлацията там, която оказва влияние и върху цените у нас. Конкретно за България се видя, че решението на предишното правителство да намали цената на тока оказа влияние върху инфлационния индекс, по който се формира показателят на инфлацията. Инфлацията беше по-ниска, тъй като цените на тока бяха изкуствено занижени", обясни Алексиев.
Той посочи, че след като отново се е ревизирала цената на тока нагоре, допреди месец от Националния статистически институт се е отчитала инфлация. "Може да се каже, че част от ефекта вече е анулиран и през следващите месеци инфлацията ще бъде малко по-висока, тъй като цената на електрическата енергия вече е на по-нормални нива. По всичко личи, че ще се наложи и по-нататъшно поскъпване на тока. Това са двете основни причини: вносната инфлация и цената на тока", посочи икономистът.
"През последния месец можеше да има инфлация, ако горивата в момента не се предлагаха на наистина доста ниски цени в сравнение с последните няколко години. Тенденцията е цената на горивата по-скоро да остане на тези нива поне още няколко месеца, защото няма фактори, които да обуславят поскъпването й. Този сблъсък между покачващата се цена на тока и падащата на горивата ще доведе до една по-умерена инфлация. Ако след време отново бъде повишена цената на електричеството и в един момента горивата отново започнат да поскъпват, можем отново да отчетем 1,5-2% инфлация", подчерта Явор Алексиев.
На пръв поглед потребителите печелят от по-ниските цени на стоки и услуги. Дефлацията обаче е сериозен проблем за икономиката и е по-лоша тенденция от инфлацията, коментира финансовият анализатор от "Моите пари" Десислава Николова. Проблемът става осезаем, след като очакванията, че цените ще продължат да падат, водят до забавяне на покупките и спад в потреблението. Това от своя страна принуждава бизнеса да понижи цените и да работи при по-ниски маржове и печалби. В резултат компаниите се оказват принудени да свият и разходите си, което често става чрез оптимизиране на ресурсите, намаляване на заплати и/или чрез съкращаване на служители. Стига се до загуба на работни места, до допълнително свиване на потреблението и съответно до ново забавяне на икономиката.
"В рамките на няколко месеца дефлацията е обичайно явление, често има сезонен характер (например разходите за електроенергия, вода и горива са по-високи през зимата и това се отразява както на потреблението, така и на транспорта и услугите). В по-дългосрочна перспектива обаче понижението на цените влияе по отрицателен начин върху платежния баланс", обобщи финансовият експерт.
Шефът на КНСБ Пламен Димитров разкритикува бюджет 2015 г., че в него не се предлагат никакви мерки за борба с дефлацията. Според него тя е основният бич в икономиката.
"България е втора година в дефлация и това удря много предприятия и работни места. В бюджета липсват мерки за увеличаване на доходите", обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Опасността за дефлация не е само за България. За редица държави в еврозоната се наблюдават рискове от преминавате към явна дефлация, заяви директорът на Международният валутен фонд Кристиян Лагард на конференция в Париж.
Лагард смята, че при тези условия са възможни извънредни стимулиращи мерки от страна на Европейската централна банка, които са "обосновани и целесъобразни".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай