Ще се формира базов пакет медицински дейности, който ще обхване лечението на най-масовите заболявания у нас. Това стана ясно след първото от години заседание на Висшия медицински съвет, свикан от здравния министър д-р Петър Москов.
Форумът бе открит от премиера Бойко Борисов, който дойде с ресорния вицепремиер Румяна Бъчварова.
Представихме здравната стратегия, справихме се добре и до април ще има резултати, каза министър-председателят.
В базовия пакет ще бъде хвърлен целият ресурс на здравната система, защото той ще обхване болестите, които събират 92% от заболеваемостта и смъртността нас, обясни министър Москов. Сред тях са сърдечносъдови, неврологични, онкологични, белодробни.
Здравните показатели на българите са едни от най-лошите в ЕС. Детската смъртност е двойно по-висока, а средната продължителност на живота у нас е с 6 г. по-ниска. Българинът плаща все повече за здраве - средно по над 500 лв. на домакинство за миналата година и общи разходи над 3,5 млрд. лв., а здравето е все по-лошо, отчитат от МЗ.
През 2013 г. най-много хорамежду 20 и 65 г., са починали от болести на кръвообращението, рак, дихателни и храносмилателни болести.
Основните цели в здравната политика са по-добра продължителност на живота и намаляване на смъртността с 20% във всяка възрастова група в период от 10 г., предвижда стратегията. На тези цели са подчинени всички законодателни промени, които готви екипът на МЗ. Те обхващат промяна във финансирането на медицинските дейности и в структурата на болничната помощ и трябва да са в готов вид до април с намерението да влязат в сила от 2016 г.
Според концепцията базовият пакет ще бъде гарантиран за всеки осигурен.
В допълнителния пакет ще влязат медицински дейности по заболяванията извън базовия пакет, за които ще има лимити. Тук ще се въведе и принципът на листите на чакащите, които ще могат да бъдат избегнати чрез допълнително осигуряване.
Обмисля се и трети пакет -той ще покрива само спешните дейности, като се дефинира кои случаи са спешни. Само този вид медицинска помощ ще бъде достъпен за хората, които нямат здравни осигуровки.
Спешният пакет ще се плаща от държавата.
Листите на чакащите ще се въвеждат за всякакви дейности, които може да бъдат отложени по определени критерии. В повечето европейски страни има такава практика, като са въведени 3 степени на отложеност. Става дума не само за образни изследвания, които не са спешни, но и за преглед при специалист - например ако пациентът е млад и здрав човек, който, оценен по определена скала за отложеност, може да изчака месец-два или три за преглед, уточни д-р Цветан Райчинов, шеф на Българския лекарски съюз. Целта на листите на чакащите е системата да се разтовари от излишни неспешни действия, обясни той.
Стратегията за реформи в здравната система предвижда още лекарствена политика, ориентирана към генеричните продукти. За тази цел се подготвят и законови промени. Ще има задължителна здравна карта, която ще покрива нуждите от медицински дейности по региони.
Висшият медицински съвет подкрепя плана за реформа, каза още д-р Москов. Това е най-високият експертен форум към здравния министър, в който влизат по петима представители на министерството и БЛС, по трима от НЗОК, зъболекарския и фармацевтичния съюз, по един от висшите медицински училища, от сдружението на общините и асоциацията на специалистите по здравни грижи. Заседанията ще бъдат регулярни занапред, като всяко решение в здравната област на правителството ще бъде обсъждано от Висшия медицински съвет, поясни д-р Москов.
Подкрепяме проектите за реформа, различията ни са в някои детайли, които ще се изгладят по-нататък в работни групи, каза д-р Райчинов.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай