Кръстю Кръстев е машинен инженер. Завършил е ВИММЕС. От 1972 г. е в системата на отбранителната промишленост. От 1983 г. работи в „Дунарит”, а от 1996 г. е негов директор
- Г-н Кръстев, какво е настроението в навечерието на 108-та годишнина от създаването на „Дунарит”?
- Не зная дали помните, но на 100-годишния юбилей, през 2003-а година ме питахте дали ще отбелязваме следваща годишнина.. Въпросът Ви беше свързан с тогавашното състояние на фирмата, а то беше наистина много критично. Като държавно предприятие предприехме мерки и се освободихме от всички активи, които не бяха свързани с производството, както и с част от персонала. Оптимизирахме всичко, което можеше да намали разходите и така се запазихме.
- Със сигурност приватизацията се е отразила положително върху работата на фирмата…
- Да, през 2005 г. предприятието беше приватизирано. Всъщност по този начин се получи едно допълнително стабилизиране, финансова стабилност и завръщане в основния бизнес.
- Т.е. във военния…
- Да, основният профил на „Дунарит” е производство на продукция с военно предназначение. Вече се извършва и утилизация на стари боеприпаси. В тази връзка в края на миналата година бе закупена инсталация за термично унищожаване на малокалибрени боеприпаси, както и на иницииращи боеприпаси. Този проект е съфинансиран по европейска програма, като стойността му е 4 млн. лева.
- Как се развива в момента бизнесът с военна продукция, влияе ли се от събитията в Африка?
- Държави от Северна Африка са наши клиенти, а сегашната ситуация естествено създава проблеми.
- Какво е мястото на държавата в този бизнес в момента- преди той се осъществяваше изцяло под нейн контрол?
- Българската държава има изцяло контролни функции, свързани с производството, условията на производство, както и търговията с такава продукция. Държавните органи извършват лицензиране.
- Как се развива оръжейният бизнес сега- напреди имаше Изток- Запад, сега как е?
- Първо, ситуацията на Арабския полуостров не работи в полза на „Дунарит”. Вече имаме и отказана сделка. Колкото до пазарът на военна продукция като цяло- това условно разделение на Изток- Запад се запазва. България произвежда продукция, която е свързана с тази на бившия Съветски съюз, сега Русия. Същевременно се усвояват и нови натовски системи, които пък се продават на нови пазари. Търговията вече не признава старите разделения- има западни фирми, които се ориентират към производство на руски оръжейни системи, тъй като виждат, че има пазар за тях и в тази посока търсят „Дунарит” като партньор.
- Успява ли „Дунарит” да инвестира в нови технологии и да внедрява иновативни решения?
- През последните 5 години се работи в тази посока, но искам да отбележа, че в нашия бизнес това е много скъпо. В държавите, където военното производство е силно развито, то е така, защото най-отпред стои държавата, която стимулира научно-изследователската дейност, след това са големите компании, които разполагат с развойно-внедрителски институти и звена.
Държавата у нас не се занимава с това. Затова и за българските фирми това в момента е един непосим разход. По същия начин стои въпросът и с лицензите, които също са много скъпи. В „Дунарит” се усвояват нови продукти на ниво, което позволяват финансовите възможности на фирмата, както и инженерния капацитет.
- Като казахте специалисти, как, успявате ли да намерите нуждите кадри за това прецизно и отговорно производство?
- „Дунарит” все още разполага с ядро специалисти, от които се черпи опит и те обучават по-младите кадри. Но смело мога да заявя, че в момента в България се произвеждат менте- инженери- младежите не са глупави, но подготовката им е на невъобразимо ниско ниво.
- На какво се дължи това?
- Вина за това положение има и държавата- трябва да се планира необходимостта от кадри, поне 10 години напред. Друг проблем е големият броят ВУЗ-ове. Трябва да повишат изискванията на изходът, тъй като сега липсва качествено обучение. Вероятно около 10 на сто от завършващите инженери може да бъдат наречени инженери.
- Стабилизирането на фирмата предполага и по-добри условия за работещите тук, така ли е?
- За последните 5 години може да се похвалим, че имаме ръст на доходите 100 процента. Добър жест от фирмата към работещите тук е едноседмичен отдих в Хисаря, разходите за който на 100 процента се поемат от „Дунарит”. Средният доход е 700 лева, а през миналата година сме инвестирали половин млн. лева в поддръжка и ремонт на сградния фонд.
- Как успява „Дунарит” да участва в международния оръжеен пазар?
- Фирмата е ценен партньор и продължава да развива бизнес с досегашни свои клиенти. Освен това съществува сдружение „Българска отбранителна индустрия”, което обединява производителите в страната и определено е работеща структура. В момента България има разпознаваеми от оръжейния пазар фирми, както и сдружението, в което влизат 20 фирми.
- Кой момент бе най-труден за фирмата, усети ли се кризата във вашия бизнес?
- За „Дунарит” голямата криза беше 2003-2205 година, когато наистина не беше ясно дали заводът ще го бъде. Разпадът на двуполюсния модел доведе до отдръпване на българската държава от този бизнес. За съжаление дори е имало случаи, когато държавни служители да били по-склонни да го няма, отколкото да решават проблемите му… Но да се надяваме, че този период вече е отминал, и то безвъзвратно.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай