Първото лобистко гласуване на депутатите от управляващите партии е факт. Те уж имат намерение да наложат по-голям контрол над производителите на акцизни стоки, но с действията си го отлагат в далечното бъдеще. При това с абсурден аргумент: да питаме Брюксел, за да не падат после актовете в съда. Дори това да беше вярно, то нямаше нужда отлагането да се записва в закон, а можеше питането да се случи синхронно с гратисния период за компаниите да монтират нужните измервателни уреди. Освен това четири години имаше същите изисквания в наредба и от Европейската комисия нямаше и знак за нещо нередно.
Така депутатите оставиха извън контрол за още много месеци, ако не и години, производителите на цигари, алкохол и горива. Най-облагодетелствани от отлагането са големите компании в тези сектори като "Булгартабак", "Винпром Пещера", "Лукойл".
Коалицията на отлагането
Със 112 гласа "за" (77 от ГЕРБ, 12 от ДПС, 13 от Реформаторския блок, 9 от Патриотичния фронт и гласът на независимата Ана Баракова), 20 "против" и осем "въздържали се" парламентът гласува да бъдат монтирани допълнителни уреди, които в реално време да отчитат към агенция "Митници" колко точно тютюн в колко цигари се влага, какви питиета и с какъв градус се произвеждат, както и колко и какво гориво се рафинира. Изненадващо обаче по предложение на работна група от парламентарната бюджетна комисия, в която влизат представители на различни партии (конкретен състав не е известен, но участват Менда Стоянова и Емил Димитров), се предложи отлагане със следващо изречение в същия член. Вносителите на законопроекта са предвидили 6-месечен период, за да получат нотификация за уредите от Брюксел. Практиката обаче показва, че подобна процедура може да трае дълго (случаят с БДЖ показа, че това може да продължи няколко години). След приключването на процедурата с еврокомисията производителите и вносителите на акцизни стоки ще имат срок от шест месеца, в който да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона.
Фалшивите аргументи
Има поне два факта от миналото, които оборват аргументите за отлагането.
Първо, текстът за допълнителни измервателни уреди действаше при управлението на ГЕРБ по силата на наредба. Под мотива да облекчим бизнеса (разбирай големите производители да са свободни от контрол) кабинетът "Орешарски" изтри от нея прецизния контрол. Факт е обаче, че след приемането на измервателните уреди през 2010 до отмяната им в началото на 2014 г. нямаше никакъв сигнал от Брюксел за нещо нередно. Тоест по-затегнатият контрол не притесни еврокомисията.
Второ, единственият аргумент на компания срещу поправката дойде от "Булгартабак". Представител на контролираното от депутата от ДПС Делян Пеевски дружество преди два дни при гласуването на бюджетна комисия обясни, че заради инвестицията в броячите ще се наложи да затворят фабриките си на 31 март 2015 г. и поиска текстът да не се приема. Твърдението беше, че монтирането на такъв уред струвало 1 млн. лв. на машина, а дружеството имало 28. Тезата за загубите обаче се пропуква по две линии. Тъй като компаниите вече бяха дължини да са сложили измервателни уреди, това означава, че покупката е направена в миналото. Освен това при първата кампания стана ясно, че те струват по няколко хиляди лева, т.е. милионите са доста преувеличени.
Фенклубът на "Булгартабак"
Оказа се, че компанията има защитници от различни политически цветове и това стана кристално ясно при обсъждането на окончателните текстове от проекта в пленарната зала в четвъртък.
Георги Кадиев от БСП например направи предложение, с което настоя въвеждането на текста за допълнителните измервателни уреди да се отложи и да не се прекалява с контрола, за да не се "умори" българският бизнес.
Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова отвърна, че единственият български бизнес, който е имал реакция, е "Булгартабак" и понеже реакцията е била емоционална, вероятно е въздействала на Кадиев. В подкрепа на тезата на депутата от БСП се обяви и Светлин Танчев от коалицията на Бареков и Ковачки. Емил Димитров от Патриотичния фронт обяви, че в момента доказателствата на митниците не издържат в съда и трябва най-късно до шест месеца мярката да се нотифицира и новите уреди да заработят.
"ДПС ще подкрепи исканите промени, но настояваме за прецизност. Нищо не налага такава спешност", каза Йордан Цонев.
Единствени "против" застанаха Мартин Димитров от Реформаторския блок и Делян Добрев от ГЕРБ. "Не чух други фирми освен "Булгартабак" и явно това се превръща в причина БСП да иска отлагане. Виждам, че има желание да не се случи затягането на контрола над големите монополисти", каза Димитров. Добрев пък беше категоричен, че е против нотифицирането на ЕК, тъй като то може да отложи с една година влизането на текста в сила и така да компрометира инициативата за по-стриктен контрол върху акцизните стоки.
В крайна сметка обаче фенклубът на големите производители на акцизни стоки се оказа по-голям и се стигна до отлагане на по-стриктния контрол с поне година.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай