Интервю на Емил Спахийски с публициста Любен Дилов-син за патриотизма, националните идеали, културната политика и идеите му за нови книги седмица след като навърши 50 години
Роден е на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на българския писател фантаст Любен Дилов (1927-2008). Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски". Работи като редактор в няколко печатни издания като вестник „Поглед", списание „Литературна академия" и др.
От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните предавания „Ку-ку", „Каналето", „Хъшове", „Шоуто на Слави". Той е двигател и основен идеолог на тези предавания.
След 2001 г. Дилов-син навлиза в политиката на България. Той е създател и първи говорител на движение „Гергьовден", а през 2003 г. става и негов председател.
Следващата революция ще е за разделянето на света на напреднали нации и технологични гета. Тя вече е в ход и очаквам големи катаклизми.
Патриоти у нас много - преобладаващи са тези, които в петък вечер страдат за България, а в събота сутрин страдат за вода. Затова и България им се привижда ту на три морета, ту на три ракии.
- Малко е страховито да го кажа, но навършихте половин век, г-н Дилов-син! Честито! За половин век България е извършала четири войни, три национални катастрофи, няколко преврата. За половин век комунизмът дойде и си отиде. Какво се случи с вас за този половин век?
- Ами и при мен комунизмът дойде и си отиде... Благодаря за поздравленията, моите заслуги са малко. Благодарение на добрия Господ и случайността това ми е най-високата възраст, която съм постигал, а иначе за способността на България за кратко време да сътвори чутовни бели не е нужно да ми припомняте. Точно 95 години след Ньойския договор...
- Помъдряват ли хората с възрастта?
- Не. Опитът е това, което получаваме, когато получаваме не това, което сме искали. Аз не съм мъдър, аз съм много опитен. Ако бях мъдър, нямаше да съм толкова опитен.
- Вдетиняват ли се мъжете с възрастта? Какви лудории правите днес?
- Предимно духовно лудории. За истинските, големите пътешествия са необходими авантюристи. Имах възможността да наблюдавам от първия ред някои от по-заможните си приятели как влизат в кризата на средната възраст. Мисля, че цели индустрии се крепят на този феномен. Например производството на иначе напълно безсмислени коли като ферари. Нощни и дневни кремове за лице... Що за щуротия! Как може един крем да разбира нощ ли е, ден ли е?! Извън шегите, терминът не е вдетиняване. Става дума по-скоро за нещо като носталгия по неслучилото се. Нелеп опит да потърсиш извън себе си удоволетворение и смисъл, който само ти сам можеш да си дадеш.
- "Гергьовден" е българска патриотична формация, макар този ден да се почита доста повече от братята роми. Как ви се струват националистическите препирни в България?
- Ооо, Гегргьовден е уникален празник, който се тачи и от християни, и от мюсюлмани. Една от древните предтракийски митологични фигури по тези земи, които християнската църква не съумява да заличи и се е опитала да го адаптира в лицето на Кападокийсия офицер. През 1999-а „Гергьовден" чрез режисьора Владо Щерянов спечели голяма награда на кинофестивала в Москва с филм за това как християни и мюсюлмани празнуват заедно Гергьовден в Якоруда. Що се отнася до патриотизма, ако човек наистина обича родината си, то той не може да не обича и зачита рядкото за Европа мирно съжителство между вери и етноси, което сме наследили от историята. Иначе патриоти много - преобладаващи са тези, които в петък вечер страдат за България, а в събота сутрин страдат за вода. Затова и България им се привижда ту на три морета, ту на три ракии.
- Има ли право един български гражданин с мюсюлманско име да бъде зам.-министър на отбраната?
- Така поставен, въпросът съдържа отговора си. Разбира се, че да. Нито един пост в държавата не поставя верски или етнически ограничения. В конкретния случай, за който ме питате, резервите идват спрямо конкретната личност и спрямо партията, която предлага това назначение.
- Защо вашите партньори от ББЦ претърпяха възродителен процес и се прекръстиха? Защо от седмици не ги виждаме така, както беше по време на кампанията?
- Не е коректно да говоря от тяхно име. Ще уточня само, че единствено парламентарната група се казва вече „Български демократичен център". Т.е. съюзът от партии, който тя представлява. Докато самата партия „България без цензура" не съм чувал да е сменила имената си. Беше редно един съюз, в който влизат и ЛИДЕР, и „Гергьовден" и земеделеците, и свободните демократи на Софиянски, и радикалите, да не носи името само на една от партиите в съюза. Възродителният процес, както го наричате, не е израз на типичния за тези ширини понятиен фетишизъм. Т.е. да вярваш, че ако смениш името на нещо, променяш и качествата му.
- Формулирайте що е патриотизъм и посочете поне един български национален идеал.
- Опитвал съм се преди десетина години. Мисля, че е залегнало точно с тази формулировка както в програмата на „Гергьоведен", така и на ВМРО. Гласи просто: „България е навсякъде по света, където има и един българин само." Това не са териториални, а духовни претенции. Дългът ни да запазим един древен народ, многолетна култура и застрашен от изчезване език. Пътищата за постигане на тези цели са главно икономически и в никакъв случай няма да имаме успех с гръмки лозунги или сипейки проклятия по съседите.
- България винаги е била мултиетническа, мултикултурна страна. Къде е мястото на малцинствата?
- Самият термин „малцинство" ми се струва некоректен. Ако спазваме духа на собствената си конституция, не би следвало да отделяме някого заради етнически, езикови или верски различия. Има много критики към основния ни закон, но мисля, че в това отношение е категоричен. Затова и за мен, а и не само за мен беше странно, че някои български политици с акламации подписаха през февруари 1999-а Рамковата конвенция за малцинствата. По този начин те не само неглижираха собствената ни конституция, но и отвориха широко поле за спекулативни интерпретации както на термина, така и на националните ни политики по този въпрос. Всеки може да се чувства какъвто иска, но има общи закони, които сме се съгласили, че ще изпълняваме всички.
- Начело на комисията по култура в парламента е Слави Бинев, а министър е Вежди Рашидов. Кой е първият връх, който ще постигне нашата култура под тяхното ръководство?
- За Вежди ми е трудно да отговоря. За мен той е повече творец, отколкото администратор. Но по Слави Бинев съм специалист: Оставяме настрана 4-те езика, които говори свободно, произхода му от семейство на учени и детска писателка и до колко образът му се припокрива с някаква представа за "култура". Парламентарната комисия се занимава с нормативни актове в подкрепа на едно управление на ограничен ресурси, каквито са културните индустрии. Мога да ви уверя, че Слави е един от най-добрите мениджъри, които познавам. И доказателство за това е, че всичките му стопански начинания бяха повече от успешни. В същото време той е боец, безстрашен във всеки един смисъл и човек, силно отдаващ се на каузите, които преследва. Ако получи и обществена подкрепа, той би могъл да бъде удивително полезен на артистичните и културните гилдии с тези си качества. Не е нужно да си виртуозен художник, известен актьор или прославен оперен певец, за да заемаш чисто мениджърски пост. Даже мисля, че пречи. Време е да се погледне сериозно на сферата на културата като приход в националната икономика. Знаете ли, че над 10% от БВП се формират точно от културните индустрии, а в същото време те се управляваха досега от хора, които може да са велики артисти, но са ни напълно непознати като мениджъри. Държавата влага много по-малко в културата, отколкото получава. И в този смисъл тя ни е по-изгодна дори от най-доходоносния ни отрасъл, какъвто е енергетиката например.
- Технологиите вървят напред, обществото в глобален мащаб обаче се връща към средновековни тези на религиозно и етническо противопоставяне. На кого да се молим да ни спаси - на Исус или на фейсбук?
- Не мога да се съглася. Политическите плашила, които се размахват напоследък - като „Ислямска държава" например, са по-скоро пропагандната необходимост да се изобретява враг. Докато има изцяло петролно ориентирани икономики, светът е обречен на тези изкуствени конфликти. В този смисъл надеждата ми се свързва нито с Исус, нито с Мохамед, а с развитието на науката, която да ни освободи от зависимостта на петрола. А и от твърдите горива изобщо. Твърдо вярвам, че човечеството е в идейна криза, от която могат да го извадят мечтите на учените. Нищо друго. Що се отнася до фейсбук - да, това е територия на свободата (поне до скоро беше така), която може да позволи на всеки да направи своя цивилизационен избор. Би било жалко да я загубим.
- Обичате много да се гмуркате под водата. Къде е по-красиво - долу или горе?
- Следващото столетие ще е столетието на океаните. Убеден съм в това. В над 70% от територията на планетата ни очакват несметни богатства и възможности, които сме пренебрегвали дълги години. За жалост човешката дейност разрушава необратимо подводната красота на много места. Трябва поне веднъж да посетиш през живота си резервата Рас Мохамед в Червено море. Не е нужно да си водолаз, за да те плени изумителната подводна красота на кораловите рифове. Във всеки един момент около теб има над 100 вида същества. Не броя, а вида... Неописуемо е. Просто трябва да се види.
- Коя е следващата революция според вашите разбирания?
- Разделянето на света на напреднали нации и на технологични гета. Тя вече е в ход. През следващите сто години разликите между обществата по този показател ще стават все по-драстични и ще променят същностно качеството на живота на земята. Предвиждам големи катаклизми в тази посока.
- Какви са творческите ви планове за следващия половин век?
- Човек трябва да си поставя големи цели. Например да създаде собствена религия. ГЕРБ отново управляват МВР, така че службите спокойно ще могат да ми напишат евангелията. Извън смешките - ако е рекъл Господ, ще напиша няколко книги, които замислям отдавна. Но знаете какво казват мъдрите хора: Ако искаш да разсмееш главния редактор, разкажи му за плановете си в интервю.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай