За липсата на средна класа в България може да се съди по един много точен индикатор – продажбите на вино. Специалистите са категорични, че в държавите, в които средната класа е широко представена, има и добри продажби на качествени вина. Не става въпрос за най-скъпите и дори колекционерски серии и брандове на избите, а за качествени продукти в средния и дори по-масовия ценови сегмент. Казано простичко - хубави вина на достъпни цени.
Наистина може спокойно да се каже, че продажбите на тези в България се увеличават, а интересът към хубавите, качествени напитки расте. Но за жалост трендът все още слаб на фона на масовите предпочитания в цялата държава. Това признават и производителите, които взеха участие в третия Фестивал на виното и културното наследство "Августиада" в Стара Загора, който се проведе в средата на октомври.
Основният критерий, по който голяма част от българите все още избират виното си, е неговата цена, признават винарите. Или по-точно най-ниската такава. Въпреки всичко обаче е факт, че се увеличава броят на хората, които търсят хубаво вино и ниската цена не е водеща при избора им. Все по-често срещаме и специализирани магазини –само за вино или пък за вино и висококачествени храни. Нивото забележимо се е покачило и в ресторантите.
И въпреки плавното движение в посока качество пазарът на българско вино е сякаш все още заключен между тези две крайности - ниската цена и високото качество, средният сегмент се лута между двете и все още няма силно собствено присъствие.
Каналите за продажба
Тези тенденции обуславят и търговията. Малките изби отчитат добри продажби предимно в специализирани магазини, а ако количествата позволяват – насочват се и към износ. Големите хипермаркети и веригите остават значително встрани - търсенето там е базирано основно на ниската цена, признават участниците в изложението. Другата причина са все още високите такси, които веригите изискват и които са почти непосилни за малките изби. Така хипермаркетите остават територия на големите масови производители, вносители и дистрибутори, които могат да предложат достатъчно големи количества и да издържат на множеството условия, които веригите поставят.
Все още слабо застъпена е и интернет търговията. Продажбите там едва прохождат, а вероятно клиентите предпочитат живия контакт и препоръка, коментират винари.
Ако обърнем внимание на географските особености в търговията, без изненада основните пазари за вина от високия и средния клас остават София и големите градове като Пловдив, Бургас, Варна, летните и зимните курорти в съответните сезони. Много по-малко е търсенето в други областни градове и съвсем слабо – в малките населени места.
Това наблюдение логично се отнася и за онлайн търговията, която също е съсредоточена в големите градове.
Все по-разумни цени в заведенията
В ресторантите от известно време пък се забелязва добра тенденция – там има търсене на качествени вина, а надценките са намалели чувствително, споделят изложителите. Ако преди години не бе необичайно надценките в по-претенциозните ресторанти да достигат 300 дори 400%, а понякога и повече, сега обичайно е те да не надвишават 150%.
Тенденцията за свиване на маржовете започна с икономическата криза, но тя не е единствената причина. Кризата по-скоро помогна на ресторантьорите да осъзнаят, че предлагането на добро вино на разумна цена привлича и друг тип клиенти - такива, които са склонни да платят повече и за добра храна.
В този сегмент на пазара има и лоша новина за българските производители, която обаче е извън техния контрол, както и извън контрола на собствениците на заведения - навикът на много хора с добри финансови възможности да пътуват зад граница през отпуските или уикендите – в Гърция, Турция и дори Румъния вече се очертава като дестинация.
Слабостта и силата на местните сортове
Типичните местни български сортове са важни за създаване на разпознаваемост при експорта на вино и зад граница България може да стане разпознаваема и да спечели позиции с регионални вина, твърди Галина Нифору, един от организаторите на фестивала "Августиада". По думите й все по-често местни сортове се добавят в купажи, като според нея добра комбинация е местен сорт с такъв, който вече е международно познат и популярен. Като регион с потенциал в този смисъл тя посочва Северозападна България - един от може би най-подценяваните винени райони, който обаче ражда наистина интересни червени вина с по-леки тела. В потвърждение на наблюденията й на "Августиада" тази година можеха да се опитат много купажи с участие на местни сортове.
През последните години расте търсенето на местни вина от по-висок клас, добавя и Наталия Гаджева от винарско имение "Драгомир". Избата например предлага чистосортов рубин в премиум класа - може би един от най-добрите образци на потенциала, който този сорт има в ръцете на опитни специалисти.
Представителите на изба "Мараш" обаче посочват и някои недостатъци на местните сортове - заради изоставането в развитието им те са непривлекателни за избите, които предпочитат да заложат на познати сортове, с които е трудно да се сгреши. За повече от 50 години - в епохата на индустриалното винопроизводство, много местни сортове са били забравени, отглеждани само за лично производство и не са облагородени. Те често са селектирани непрофесионално, не дават много добър добив, а и изискванията към вкусовите им качества не са били особено високи, твърдят представители на избата.
Има обаче и добри примери. През последните години няколко изби от Северозападна и Централна Северна България засадиха нови масиви с гъмза – някога широко разпространен сорт. Новите насаждения обаче, макар и пак оригинални, вече са с малки подобрения, което видимо се забелязва и в резултатите.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай