- Покрай четвъртвековния юбилей от 10 ноември 1989 г. научихме, че всеки 2-и тачи Тодор Живков, а за близо 2/3 от нас преходът е загуба. Какъв е вашият прочит на тези данни?
- Нашата култура цени митовете повече от фактите. Поколението на прехода, което няма собствен опит с тоталитарния комунизъм, го осмисля през идеологеми и през носталгичните спомени на своите майки и бащи, баби и дядовци. Затова имаме силно изкривена представа за това време. Хората имат достъп не толкова до факти, колкото до идеологически митове, а тяхната задача е да подменят реалността. Единият е левият мит - за добрия социализъм и за лошия преход, а другият е десният мит - за злия комунизъм и за добрата демокрация. И поради това, че комунизмът е в миналото, а сега изживяваме неудобствата на демокрацията в осакатения вид, в който я практикуваме,
митът за добрия социализъм и проваления преход звучи много по-убедително. Сблъсъкът между двата мита прилича на този между Кубрат Пулев и Владимир Кличко - ясно е кой ще бие.
- Всъщност провал ли беше за Кубрат този мач?
- Не бих казал. Самият мач не ми беше толкова интересен, колкото онова, което Пулев каза след него: че да претърпиш загуба, не е краят и че трябва да продължиш напред. Точно това имат нужда да чуят изстрадалите от прехода българи, които понесоха толкова много загуби. Пулев загуби достойно, стигна почти до върха и направи всичко възможно да представи своето постижение като успех на нацията.
Аз отдавна повтарям, че България има нужда от това успехът да бъде социализиран. За моя приятна изненада видях един боксьор тежка категория да го прави по-добре от много преуспели предприемачи.
- Каква е поуката от тази загуба?
- Сблъсъкът на Кубрат Пулев със световния шампион е като сблъсъка на българската нация с глобалния свят - предизвестено крушение след доста репчене и закани, но поне достойно.
Онази вечер през разкървавената уста на нашия победен шампион говореше здравата, жизнената част на българската общност, която отказва да се предаде без бой. Би било чудесно, ако успеем като общност да постигнем онова, което Пулев направи - отнасяш пердаха, но намираш сили да се изправиш и да продължиш напред с повече опит и, надявам се, с повече мъдрост и смирение.
- Понеже говорим за победи и загуби, какво ще донесе на Бойко Борисов като лидер на партията победата на тези избори?
- Ако става дума само за избори, това е поредната победа в колекцията на Борисов. Но предвид състоянието на страната тя може да се окаже пирова победа и той е наясно с това. Борисов трябваше да вземе трудно решение и мисля, че взе правилното. Нямаше
кой друг да се нагърби с лидерската роля и да удържа тази амалгама от възгледи, интереси, мераци, амбиции и страсти в настоящия кабинет. Борисов навярно ще плати политическа цена за това решение, вероятно ще има протести, кризи и отлив на подкрепа в краткосрочен план, но ако кабинетът удържи и нещата потръгнат, това ще бъде оценено. Предстоят интересни и динамични развития и лидерството ще трябва да предприема трудни и нестандартни ходове.
- Колкото повече се отдалечаваме от времето на социализма, толкова по-крехки стават мнозинствата, които ни управляват. За какво говори това?
- За еволюция към плурализъм. Комунизмът беше тоталитарен режим, в който властваше една партия и една-едниствена "правилна" версия. Сега имаме 8 партии в парламента и 3-4 в управлението, което означава, че много повече гледни точки са представени политически.
- Реформаторите пак са на ръба да се разцепят - какво следва за току-що и мъчително сформираното ново управление на държавата?
- Реформаторите са си на ръба от самото начало. Те така функционират - вътре постоянно текат някакви конфликти, но блокът не се разпада, а се консолидира. Справиха се съвсем прилично на изборите, а сега присъстват убедително и в управлението. Впрочем спорове и конфликти има във всички формации - такава е природата на политиката. Някои изглеждат по-монолитни, защото конфликтите се смълчават от харизмата на лидера. При реформаторите това става публично, затова изглеждат нестабилни. Посланието им е: "Не е нужно да се харесваме и обичаме, ние имаме работа за вършене." И аз мисля, че това послание е важно поне колкото това на Кубрат Пулев. На тях им е възложена мисия и ще бъдат оценявани по резултатите. Императивът за реформи е толкова силен, че няма никакво значение дали онези, които ще ги направят, ще се карат, или не.
- Интересно, най-важните министерства минаха тъкмо в техни ръце. Защо?
- Защото тъкмо те се нагърбиха да извършват реформи. Тези реформи обаче изискват финансиране, а т.нар. ресурсни министерства, или тези, които привличат средства, са в ръцете на ГЕРБ. Донякъде е като в семейство - ГЕРБ се ангажира с приходите, а реформаторите с разходите. Не искам да феминизирам реформаторите - там има отявлени мъжкари като Петър Москов, но в този кабинет са
в ролята на
домакинята
- те ще харчат парите. А Бойко и неговите юнаци ще трябва да пълнят хазната.
- Как?
- Едно от качествата на Борисов е, че има усет за парите и тяхното движение, включително в сенчестата и криминалната икономика. Той знае добре как текат парите в това общество и макар често да е обвиняван в компромиси между подземния свят и политиката, истината е, че неговите политически корени са дълбоки и здрави тъкмо защото стигат до това сумрачно подземие. Във всеки случай той се възприема като гарант за стабилност, респективно за завръщане на европейските пари в България, и това го натоварва с бащината отговорност в правителството. Да се надяваме, че ще бъде разумен и загрижен баща, какъвто вид дава. Със сигурност ще бъде изкушен да раздава шамари в това шумно и непослушното семейство, но вярвам, че ще се въздържа в името на европейския ни цивилизационен избор.
- Някак самотно в тази дясноцентристка компания седи Ивайло Калфин от АБВ на позиция социален министър.
- Той винаги е седял самотно на българската политическа сцена - твърде европейско излъчване има. Калфин е икономист по образование и познава отлично европейската правна и институционална рамка, което е добра кавалификация за социален министър.
При това не е част от истаблишмънта в социалната дело и не е индоктриниран в неговите провалените политики, които възпроизвеждат зависимост и безпомощност.
Такъв човек има шанс да конструира по различен начин социалната сфера, от което остро се нуждаем. Мисля, че от Калфин може да излезе реформатор, макар че представлява лява формация.
- Чакахме това правителство да реши казуса КТБ. Фалитът на банката решение ли е?
- Този фалит вероятно ще има тежки последици за цялото общество, но в емоционален план затвори един много мъчителен период. Със сигурност имаше далеч по-добри решения, които трябваше да бъдат взети по-рано, но овластените актьори избраха да фалират банката, без да обяснят защо. Това политикономическо предприятие беше заченато в грях и закономерно умря в мъчителна агония.
- В цялата държава се говори, че нямаме пари. Какви реформи ще се правят тогава?
- Не е вярно, че няма пари. Има големи спестявания, но няма условия за бизнес, предприемаческият риск е твърде висок и затова парите остават блокирани, не се движат в икономиката и не създават допълнителна стойност.
- Хората обаче не искат повече да губят - малкият бизнес едвам крета, по-едрите бизнесмени се изнасят оттук.
- Разбира се, че ще се изнасят, след като всички ги подозират, обвиняват и се чудят как да ги прецакат. Общество, което мрази богатите, е обречено да бъде бедно. Ако искаме да има работа и благополучие, трябва да се създаде дружелюбна и отворена към предприемчивите среда и това е задача не само на правителството.
- В интервю за “24 часа” Цветан Цветанов заяви, че задължителното гласуване ще се въведе следващата година. Какъв е прицелът?
- Догодина са местните избори, а те са много важни, защото ще покажат актуалното съотношение на силите и ще регистрират трансформационните процеси, които ще протекат междувременно. Цветанов е политик с дългосрочна стратегия и когато казва такова нещо, според мен започва подготовката за местните избори.
- Ще изкара ли Борисов пълен мандат?
- Само ако личното му политическо израстване продължи с темпове, съизмерими с промените в средата, а те ще бъдат много динамични. Иначе на него управлението му приляга, последните дни разцъфтя, поруменя,
и пак започна да разпръсква около себе си усещане за увереност и благополучие.
- Може ли да се случи на президентските избори през 2016 г., към които, казват, Борисов се е запътил, развръзка като в Румъния? Там кметът на Сибиу изненадващо победи на балотажа премиера Виктор Понта?
- Всичко е възможно, ако българските граждани в страната и чужбина изберат да гласуват масово, както направиха румънците. Българите в чужбина отдавна са ключов участник в икономическия и социалния живот. И ако не сме се сринали икономически, то е до голяма степен благодарение на парите, с които те
издържат бедните си и болни роднини
Това е истинското социално подпомагане, а популисткият спор за жалките пенсионерски надбавки е, меко казано, обиден.
Българската диаспора има пълното право да участва активно в политическия живот и ако това се случи - например чрез някаква версия на електронно гласуване, ще се изненадаме колко бързо ще се промени страната.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай