Жалба във Върховния административния съд (ВАС) ще доведе до дълго безвремие, при което Корпоративна търговска банка (КТБ) ще продължи да се управлява от квесторите и БНБ вместо от синдици, които да осребряват имущество. Законът е лаконичен какво ще имат право да вършат и колко прозрачно ще е управлението. Ерата на квесторите ще продължи между половин и една година, ако се съди по продължителността на двуинстанционните дела във ВАС.
До отлагането се стигна, след като мажоритарният собственик на КТБ "Бромак" на Цветан Василев обжалва решението на БНБ за отнемането на лиценза на банката пред ВАС. Това автоматично стопира процедурата по несъстоятелността. Делото беше насрочено за 24 ноември, но сега производството ще е "на трупчета" до приключване на административно-правния процес. Решението за отнемане на лиценза има предварително действие, затова изпащането на гарантираните депозити ще започне по план - от 4 декември.
Досега квесторите Станислав Лютов и Елена Костадинчев, които се назначават от БНБ, избягваха всякаква публичност. За петте си месеца в банката те изготвиха два доклада до БНБ и направиха само едно появяване в бюджетна комисия в парламента.
Как ще пазят квесторите
Според Закона за банковата несъстоятелност от откриването на производството до влизането на синдиците в банката квесторите "могат да извършват само действия, насочени към съхраняване на масата на несъстоятелността". Не е записано какво точно могат и не могат да правят. Указания в дейността на квесторите дава БНБ.
Бивш синдик с опит в банковата несъстоятелност коментира, че в този период до влизането на синдиците в КТБ трябва да има подробна и редовна отчетност на квесторите към БНБ и голяма прозрачност за дейността им. По думите му те имат възможности да продават например обезпечения по кредити, които не се обслужват, но това би могло и да увреди масата на несъстоятелността. От нея е предвидено впоследствие при осребряването й да се удовлетворяват кредиторите, най-големият от които ще е Фондът за гарантиране на влоговете в банките. В случая с КТБ той ще изплати гарантирани депозити за 3.6 млрд. лв. и ще разчита именно на събраното от синдиците за връщане на (най-вероятно само част от) платеното.
Квесторите ще трябва да положат и максимални усилия да опазят имуществото. Защото в предстоящите месеци много от кредитополучателите могат да опитат да изпразнят от съдържание фирмите и така да няма нищо за продаване от синдиците.
И други случаи
Според юристи, специализирани в банковата сфера, квесторите в една такава ситуация, грижейки се за масата на несъстоятелността на банката, могат например да изпращат напомнителни писма на кредитополучатели, които закъсняват с вноски по заемите си, могат още и да завеждат дела със съдия изпълнител срещу некоректни длъжници. Те биха могли например и да продават извънсъдебно обезпечения, учредени като особен залог, дори цяло търговско предприятие с всичките му активи, стига да има особен залог. Биха могли също да продават финансови инструменти на банката, ако преценката им е, че цените на пазара са добри.
Това обаче би могло да се става на занижени цени, обосновавайки се с нужда от пари. Пример би могло да бъде неколкократно обявяване на търг за продажба на обезпечение с особен залог. Ако сделките не са максимално прозрачни и огласени, е възможно постигнатите цени да много ниски.
Единственият законов ангажимент е, че квесторите трябва да действат с грижата на добър търговец, като самите юристи признават, че това е наистина широка норма. Така законови ограничения и механизми за прозрачност липсват и случилото се през последните пет месеца не дават основания да се очаква подробно информиране на публиката от страна на квесторите и БНБ. А то е задължително най-малкото заради държавните средства (т.е. на всички данъкоплатци), които ще отидат за плащане на гарантираните депозити и после трябва да бъдат възстановени.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай