Това заяви пред БГНЕС председателят на Единна народна партия и член на Коалиция "Десните" Мария Капон.
Според нея нямаме дясноцентристко правителство. Но смяната на правилата в страната, е задача и пред десни, и пред леви.
Победи ли дясното във вида "ГЕРБ и партньори"?
Няма десен кабинет. Имаме кабинет подкрепен от една коалиция в лицето на Реформаторския блок, където преобладаващото количество партии не са десни или пък коалицията Патриотичен фронт, в която антиевропейските послания доминират и се настоява за силна, централизирана държава с разпределителни функции. Камо ли за откровено лявата по съдържание АБВ, където само присъствието на Георги Първанов и Румен Петков са достатъчни, за да разубедят всеки, че днешната власт е дясноцентристка.
В съдържателен план още първата стъпка на кабинета предвижда вземане на милиардни кредити на принципа - тук не достигат пари, искат ни, значи ще вземем назаем и ще раздадем. Това е ляв тип политика. Дясната политика съкращава разходи, оптимизира системите и казва – ще похарчим толкова, колкото сме произвели.
Реформатори са във властта, след като дадоха редица обещания. Това ли искаше десният избирател?
Хората, гласували за Реформаторския блок бяха водени от чисти намерения, чисти подбуди и голямата част от тях наистина търсеха промяна, а не са си мислели, че ще послужат за уред, който да върне ГЕРБ на власт. Мисля че това не беше честно. Не можеш да постъпиш така с надеждите на хората. Не се чувствам щастлива от факта, че ние от Коалиция "Десните" прогнозирахме това развитие и предупредихме за тази опасност. Сега гласовете на хората, които искрено търсеха промяната се оказаха заложници във властта на олигархията. Но тези хора не бива да бъдат изоставени, нито отчаяни. Защото лъжи е имало много, но накрая истината побеждава.
Наистина ли смятате, че точно в седмицата когато изчезнаха тефтерчетата има шанс лъжата да си отиде?
Да, тя ще продължава докато никой не се занимава с това кой практикуваше и разпореждаше подобен тип политика по телефона както е описано в тефтерчетата. В това е голямата лъжа, а не да ни занимават с това в кой храст е бил експертът, къде е трябвало да завие колата и т.н.
Същото се получи и със записите известни като "Ало, Ваньо". Занимаваха ни с това къде са записите, как са изтекли, дали са фалшиви, а не защо политиката се използва за нарушаване на закона.
Записът с Кокинов е абсолютно същият огледален образ на порока. Но, хората не са глупави и вече виждат как ги мамят.
В страната имаме тясна група много богати и над 50% бедни. Какъв изход дава десницата?
Изходът е, че трябва да се работи за създаване на голяма прослойка от средната класа, за да можем един ден да кажем, че имаме малка прослойка много богати (те по цял свят са малко), но и малка прослойка бедни хора. За целта десният изход сочи в посока на модерна, иновативна икономика, базирана на образованието, която в рецептите си отчита даденостите на България като географско положение, природни ресурси и човешки потенциал, и на този фон създава продукти с висока принадена стойност, за които търсим пазари. С други думи десният изход е от хазартна и хаотична да преминем към интелигентна икономика. Тогава може да се води истинска социална политика и към тези, които имат нужда от подкрепа.
Смяната на правилата означава Операция "Чисти ръце" по всички етажи на обществото. Смяната на правилата гласи, че можеш да си по-състоятелен само благодарение на труда и личните ти качества и способности, а не благодарение на връзки и корупция.
АБВ загърби плоския данък, но БСП продължава да настоява за това като вид социална справедливост. Има ли смисъл в това?
Аз съм един от вносителите на този данък, никога не съм го наричала плосък, а 10-процентен и смятам, че той съдържа достатъчно количества социална справедливост. Ако един човек получава 10 000 лв., той внася 1000 лв. в държавата, ако печели 1000 лв., то внася 100 лв. 1000 лв. не са равни на 100 лв., нали? Искам да припомня, че моето предложение, което внесох в Народното събрание съдържаше две точки. Втората точка гласеше, че данъкът се прилага над необлагаемия минимум, т.е. необлагаемия минимум се запазваше за най-бедните прослойки. Но точно тази втора точка от моето предложение не бе гласувана, а бе приета само първата. Тогава финансов министър бе Пламен Орешарски, а премиер Сергей Станишев. Сами може да се досетите кой премахна тази точка от моето предложение и чие беше мнозинството, което гласува. Така наказахме най-бедните и направихме омразен този данък. И разбирам днешното поведение на левицата от единия край да се метне в другия.
Днес левицата отново се е съсредоточила върху това да въведе стъпаловиден данък, за да удари по-богатите, по-имащите, по-можещите. Т.е. тези, които дават работни места. С други думи държавата ще накаже, тези които са се представили по-добре в обществен план. Аз не смятам, че това е справедливо. Хората трябва да бъдат стимулирани да печелят повече, а не да се страхуват, че ще бъдат ударени, ако спечелят повече. Кой е по-изгоден за държавата? Ако ние му вземем 50% за данъка, то със сигурност ще инжектираме в сивата икономика. Апропо подобна политика има днешната френската левица.
Смятам, че трябва да се слушаме и чуваме, защото ние не сме врагове, а само опоненти. Ако БСП ме бяха чули нямаше да има нужда да се обясняват години наред защо наказаха бедните и да платят щетите за това. Защото независимо дали си десен или ляв, не можеш да не усещаш реалния живот на гражданите. В модерния свят разликата между десницата и левицата е в подхода, а не част от класовата борба.
Съжалявате ли, че някога презентирахте Бойко Борисов пред Европейската народна партия?
По онова време никому неизвестния Борисов представляваше шанс българската десница да се представи прилично на изборите за Европейски парламент. Сами знаете в какво разцепено състояние се намираше десният сектор. Само за протокола ще Ви припомня, че тогава нито ДСБ, нито СДС успяха да вкарат мандат в Европарламента и при опасността участието ни в този толкова важен орган да е равно на нула сметнах, че е добре да се подпомогне човек, който на декларативно ниво заявяваше, че е десен и се бори срещу властта на Тройната коалиция. Това беше Бойко Борисов тогава. Дадохме всичко от себе си и десницата получи пет мандата. Бях в кампанията на евроизборите 2007 г. на всяко едно събитие. Видях методите и обкръжението на този човек. Видях интригите. Видях сянката на олигархията. Разбира се, много бързо осъзнах каква грешка съм допуснала, но вече беше късно. Легитимността на Европейската народна партия покри образа на Борисов и му даде шанса да говори от името на дясното.
Разбира се, можеше да замълча и да приема някое от удобните властови предложения, които последваха. Но вече знаех, че това щеше да е лъжа. И отказах. Някой ги приеха, защото както виждаме и днес властта е силен притегателен фактор за подтискане на съвестта.
Не мога да върна миналото, колкото и да се вглеждам в него. Затова полагам усилия да променя настоящето. Съжалението не върши работа.
25 г. след 10 ноември има ли все още политически идеи или се борят само интересите?
Някогашната синя идея бе свързана с откъсването на страната от комунистическия лагер и влизането ни в цивилизованото семейство на свободните страни. Мисля че тя свърши работата си. Ние сме член на НАТО и Европейския съюз и страната ни е свободна, но гражданите в нея не са. Защото свободата се воюва всеки ден и всеки сам е длъжен да положи усилия за нея. Политическите идеи имат място там, където индивидите сплотено имат желание да ги наложат. В противен случай ще останем под диктата на властовите интереси. Това, в което живеем в последните години се различава сериозно от истинската пазарна икономика, в която съществуват правила, както и истинската парламентарна демокрация, в която волята на хората и силата на закона работят в полза на данъкоплатците.
Подтискащо е 25 г. по-късно страната ни да се управлява в съдружие с мафията. Само вижте първите задачи на властта днес. Закон за медиите, опит да се узакони работа без кворум в Народното събрание, желание да се отхвърлят неправителствените организации в частна полза, махане на новините на турски… Това ли е дневният ред на демократична България днес?
Лозунгите – "Всички са маскари!", "Всички крадат!" и "В България нищо няма да стане!" са предназначени, за да отблъснат хората от активна позиция и лично участие. Тогава теренът е свободен и олигархията произвежда власт, чрез която трупа пари. Омагьосаният кръг можем да скъсаме само ние. В България е време за смелост.
Не живеете ли с чувството, че стоите отстрани извън събралата се във властта десница?
Аз съм в Коалиция "Десните". Там е десницата. Полагаме всички усилия, за да бъдем заедно всички десни хора в България. Надявахме се това място, в което събираме хората с такива разбирания да се окаже Реформаторския блок, но накрая разбрахме, че тази коалиция е създадена с друга цел. Затова и на този етап не успяхме да оповестим на достатъчен брой хора факта, че създаваме дясно обединение. Подписахме учредяването на Коалиция "Десните" няколко седмици преди началото на изборите. Но съвестта ни е чиста. Не излъгахме никого.
Имаме много приятели, които в момента са объркани. Донякъде, защото залагаха надежди на друго място и те не се оправдаха. Донякъде, защото не ни различават като политически виждания с колегите от ДСБ, например и се чудят, защо след като сме идеологически близо се намираме политически далеч един от друг. Но времето е голям лечител, а властта интересен лакмус.
25 години след началото на прехода чувствате ли се по-свободна или още търсите идеалите си?
Преди 25 години всички очаквахме свободата да ни се спусне отгоре като дар Божи. Ние не си представяхме, че това е ценност, за която ще се налага да се борим всеки ден.
Преди 25 години просто рухна Стената и ознаменува безкръвния финал на Студената война. Война, загубена катастрофално от тоталитарните прокомунистически диктатури и спечелена безапелационно от свободния свят, в който и ние днес живеем. Това се случи преди 25 години. Получихме мир след края на една война. Останалото трябваше да си го свършим сами.
Трудно се говори за идеали в седмицата, в която бе пребит писателят Владо Даверов. Сигурно тази седмица са пребити и други хора. Сигурно всяка седмица пребиват хора и ние не знаем техните имена, но има много мръсна символика в това, което се случи. Пребиха автора на филма "Вчера". Филмът, през който се удивихме на смелостта му и съпреживяхме подлостта на комунистическия режим. Пребиха го в седмицата, в която партиите борили се срещу присъствието на ДС във властта се сдружиха с Държавна сигурност. Трудно се говори за идеали когато подлостта, описана във филма на Владо Даверов се връща в живота ни днес.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай